Friday Bunny #50 – Dipsophobia
Мнозина са ме питали защо правя това. Странен въпрос, по мое мнение. Навярно мога да измисля куп причини, но най-важната е една – защото ми харесва. Замисляйки се повече над въпроса, историята на Петъчния заек е опит да се погледнем отстрани и да се надсмеем над страховете си. Страхът е основен, макар и често добре прикрит мотив във всичко, което правим, а открай време живеем с безбройните му измерения.
Списъкът с фобиите наистина е много дълъг и в него присъстват толкова нелепи на пръв поглед страхове, че за повечето хора сигурно звучат като измислени. Уви, едва ли е точно така. Днешният човек е принуден да се изправя пред невъобразими предизвикателства в своя живот – не само такива, свързани с физическото му оцеляване, но и такива, които подлагат на изпитание преди всичко психиката му.
Когато човек е уплашен, той не разсъждава трезво и често взима погрешни решения. Страхът от нещо може да бъде съвсем реален и да служи като предпазен клапан срещу поемането на ненужни рискове (например страхът от високо), но може да бъде и просто щит, малък форт, в който избираме да се скрием, когато не можем да се справим с нещо (пример: страхът от обвързване).
Казват, че няма човек, който да не се страхува от нищо. Според баща ми има тънка разлика между това човек да бъде смел и да бъде храбър. Всеки глупец може да бъде сметнат за смелчага, ако е готов да тръгне напред, без да се интересува какво ще стане. Истински храбрият човек обаче е наясно каква опасност го очаква, и все пак се осмелява да се изправи срещу страховете си.
Това, което ни прави повече хора, е именно способността да се погледнем честно в очи и да постъпваме така, както ни диктуват честта и сърцето, а не страховете ни. Да се научим да ги превъзмогваме е важна част от пътя ни на земята.
Невинаги можем да различим “полезните” страхове – онези, които ни предпазват от грешки, от “вредните” – онези, които ограничават възможностите ни и ни правят малки и незначителни.
Петъчният заек се опитва вече цяла година да ни покаже, че страховете често са като сенките на стената – изглеждат огромни в мрака на заблудите, с които избираме да живеем, но на светло често се оказва, че просто не съществуват. Когато се страхуваме от нещо, не ни е никак забавно. Затова се стараех да направя тези илюстрации забавни и смешни.
Знам, че някои от фобиите на Зайо ви се струваха такива, а това е добър признак. Ако можем да се смеем на чуждите страхове, може би ще се научим да се надсмиваме и над собствените си. А смехът е най-силното оръжие срещу страха.
Пожелавам ви да живеете с по-малко страхове и с повече радост. Исках да ви попитам и дали искате тази серия да продължи, но всъщност това няма чак толкова голямо значение. Вероятно ще продължи поне дотогава, докато продължава да доставя удоволствие и на самата мен да го рисувам. Вече можете да разгледате и архив с всички досегашни епизоди от поредицата.
Весело посрещане на новата година!
До следващия петък. 🙂
50. Dipsophobia — Страх от пиене и напиване.
😉
Един от най-хубавите ти епизоди! 🙂
Надявам се серията да продължи и през 2011, защото се привързах към Петъчен Зайо и всеки петък с нетърпение чакам да видя, какво ще се случи по-нататък с него… и от какво ще го е страх!
Но! само да отбележа, че за разлика от него, аз нямам страх от пиене и смятам днес да отворя някое хубаво пенливо (или обикновено) вино и да го изпия! Наздраве! :)))
Весело посрещане на Новата година и на вас! :-*
аз съм от тези, които биха искали петъчния заек да го има и през следващата година 😉
Наздраве!
Pingback: Daily Design (2010-062): Завършекът • optimiced | bg
Pingback: Daily Design (2010-062): The round-up • optimiced | en
Pingback: Tweets that mention Последният Петъчен заек за 2010 и малко по въпроса "Защо правиш това?" -- Topsy.com
Оо…разбира се, че има много смисъл в това, което правиш!! Даже за мен е било толкова очевидно, откакто следя блога ти, че ме учуди, че може някой да се е съмнявал :-))))))
Струва ми се (да обобщя и мои думи 😉 ), че това възпитава в човечност, в крайна сметка….. с осветляването на уязвимостта на всеки от нас… а също и приемане на самия себе си…чрез погледа отстрани. И то по много симпатичен начин.
Честита Нова година, Ани! И аз съм от тези, които се надяват Зайо да продължи да съществува и през 2011. Много е симпатичен и идеята за поредицата е чудесна.
ха!
тимба…