За списание .net и неговия главен редактор
Пиша това, защото напуснах работата си като главен редактор на българската версия на списание .net (издание по лиценз на .net magazine, UK).
Тази работа беше истинско предизвикателство за мен. Започнах да се занимавам със списанието миналия февруари с ентусиазъм и страст и знам, че дадох най-доброто от себе си.
Първият брой беше една луда история – създаден в рамките на по-малко от четири седмици и с възможния минимум от ресурси. Но беше посрещнат много добре от читателите — дизайнери, разработчици и уеб ентусиасти, и така започна за мен един десетмесечен период на безсънни нощи.
Единадесет броя. Пет от които направих без реално да имам помощник-редактор и три – без коректор. През цялото време работех онлайн с графичния ни дизайнер, ангажиран на свободна практика; също така работехме заедно и на живо много нощи преди влизане в печат.
Месеци наред отговарях на писма на читатели и абонати, взимах интервюта и преравях Мрежата в търсене на нови контакти за списанието. И ако си представяте, че “главен редактор” е само добро украшение за визитна картичка — не, не е.
Винаги ще си спомням и много забавни ситуации — както, например, когато веднъж осъзнахме (тъкмо преди затваряне на броя), че нямаме право да ползваме дадена илюстрация към главна тема. Тогава набързо нарисувах това и броят успешно замина в печатницата. Хубавото е, че никой не се оплака от илюстрацията. 😉
Всеки брой беше плод на сериозен труд и си давам ясна сметка, че нито един не е съвършен, но поне мога да гарантирам, че всички те са направени с любов. С много любов! 🙂
Цялата история е твърде дълга и болезнена за разказване, затова ще ви спестя повечето подробности. Главната причина за внезапното ми напускане може да бъде добре обобщена с един израз, който най-често се асоциира с бракоразводните дела: “непреодолими различия на характерите”. В този случай — различия в ценностните системи на главния редактор и издателя.
Десетки пъти се опитвах да седна и да пиша за това, което се случи, но така и не можех да намеря точните думи.
Много са нещата, които навярно можеха да се случат по различен начин и по-добре, но не стана така. Сега зная, че отчасти причината е, че бях наивна.
Както казах веднъж, ако влагаш сърцето си в това, което правиш, поемаш и риска то да бъде разбито, но така или иначе, това е единственият начин да работя и живея, на който съм научена.
Когато дам думата си, че ще направя нещо, обикновено се посвещавам изцяло на постигането на възможно най-добър резултат.
Честно е да се каже, че винаги държа на думата си.
Вероятно най-лошият ми грях обаче е, че съм твърде доверчива.
Доверих се на човек, който от самото начало ми показа, че не заслужава доверие.
Какви бяха шансовете, че един ден ще се обърне срещу мен? Огромни.
И когато това се случи, дори не ми се искаше да го повярвам.
Така че сега пиша това като простичко предупреждение към хората като мен:
Моля ви, не правете същата грешка.
Не се фокусирайте само и изцяло върху работата си, без значение колко привлекателна е тя и колко голямо удовлетворение смятате, че ви носи.
Макар че да работя като главен редактор на списание .net България беше в много отношения чудесно приключение. Да, спечелих и безценен опит.
Беше висока летва за мен и аз я прескочих.
Заплащането не отговаряше на количеството усилия, които вложих в тази работа, но приех работата, защото харесах самото списание и каузата. Затова и работех здраво 28 дни от всеки месец, прибирайки се от офиса вкъщи не за да почивам, а за да продължа да работя.
Четях и препрочитах списанието най-малко три пъти на екран преди да стигне до печат, а това означава изчитане и редактиране на над 300 хиляди знака всеки месец, което беше немалко напрежение за очите и гърба ми (който и сега ми създава доста грижи).
Въпреки това всичко, свързано с .net ми даде също и незаменимото усещане, че мога да се справя и с по-големи неща от тези, които дотогава мислех, че умея, така че все още преценявам цялата история като голям личен успех.
Но като служител смятам, че се провалих. Не в задълженията си. Признавам, че се провалих най-вече в защитаването на собствените си права, като бях достатъчно глупава да повярвам и да разчитам на фалшиви обещания и красиви думи. Обикновено става така — умея да давам прекрасни съвети на другите, но не и на себе си. 🙂
Пожелавам прекрасно бъдеще на списание .net, защото няма родител, който би пожелал зло на детето си. Но отново си напомням да бъда много, много внимателна следващият път, когато давам доверието си някому.
Дори и да е за добра кауза.
Поуката от горната история е, че не можете да бъдете използвани, освен ако не го позволите сами.
Казват, че когато пред теб се затвори една врата, в същия момент много други се отварят.
Радвам се, че мога да поема по нови пътища. 🙂
P.S. Тази работа ми даде възможността да се срещна и да работя съвместно с уникални личности.
Бих искала да благодаря специално на Дан Оливър – моя колега от английското издание, както и на всички прекрасни хора, които помагаха на .net през цялото време, без да очакват каквото и да е в замяна.
Не ми се иска да изброявам всички ви поименно, тъй като се боя, че може да пропусна някого. 🙂
Изключително много се радвам на възможността да ви познавам и да работя с вас.
На мнозина от вас дължа по повече от една бира. 😉
(Без да забравям моя мил съпруг, който ме подкрепяше през цялото време, дори когато цената, която трябваше да платим, беше липсата ни на личен живот.)
Винаги е тъжно, когато човек трябва да се раздели с нещо обичано. Особено, когато се случва заради нечии комплекси, позьорщина и недалновидност.
Поздравявам те за страхотната работа, свършена в условия, при които никое списание не би се случило. Имаш повод за гордост и удовлетворение.
Жалко е, че трябва да се разделиш с нещо, което си създала с толкова любов, труд и всеотдайност, и което със сигурност е на много високо ниво. Независимо от неприятностите, ще ти остане чувството, че си направила нещо, с което можеш да се гордееш.
Много често младите хора са използвани в началото на своята кариера, защото вярват в добросъвестността на другите и едва по-късно разбират, че са използвани. И това е полезен опит, който ще помага в бъдеще при оценката на възможности и предложения. Ще се откриват нови пътища, по-обещаващи, и проблемът ще е кой от тях да се избере.
Ами правилните ценности са да бъдеш преди всичко добър мениджър на себе си и след това – добър служител, защото личните ти интереси никой не е ангажиран наравно с теб да бъдат удовлетворени. Също така – пренасянето на толкова внимание над едно нещо, все едно дали е работата или нещо друго – нито е здравословно, нито може да ни се отплати достатъчно. Затова хората тр. да се фокусират над 3-4 силни области, една от които – социалните контакти задължително.
Този коментар го написах главно заради хората, които ще прочетат поста ти, иначе сме си говорили лично и мненията ми ги знаеш:) Включително и това, че в IT бизнеса болшинството хора всячески избягват да работят за БГ фирми, поради манталитетните ограничения на нещото наречено ‘български работодател’
А за теб – прочети някои книги на Робърт Киосаки – много ще ти бъдат полезни в този период точно.
Благодаря за хубавите думи.
Мнозина вече ми се скараха, че съм написала този текст твърде кротко и че съм премълчала много факти.
Истината е, че не виждам смисъл да ровя в раните си – така само по-бавно ще зараснат.
Оттук нататък пътят е напред, не назад. 🙂
Присъединявам се и аз към поздравленията на Влади за чудесната и всеотдайна работа. Жалко наистина за каузата защото беше и надявам се все още е хубава. Но дали си струва борбата за нея, ако е обвързана с толкова много компромиси? Мисля вече си си отговорила сама. 🙂
Позволи да се хвана за един детайл в текста. Мисля съм ти казвала, че като цяло не харесвам графичното оформление на списанието (шаблон от британското издание). Разлиствайки обаче един от броевете попаднах на много свежа и забавна илюстрация. Сега разбирам, че е твое дело. Искрени поздравления!
Жалко, че .net са загубили търпението и усилията ти, защото ти винаги ще намериш занимание, което да ти носи нужните приходи и да те удовлетворява, докато за един работодател е доста по-трудна задача да намери качествен кадър.
Поздрави за добре свършената работа и успех за напред! 🙂
И аз изключително много се радвам, че списанието ни даде възможност да се запознаем! За мен не беше дежа-ву, както за теб, но беше много приятно и останах със страхотни впечатления от срещата ни! Както вече знаеш, желая ти всичко най-хубаво и успешно в професионалния ти път, както и малка спретната къщурка с градинка отпред, когато му дойде времето 🙂
Поздрави!
Учудвам се, че такова нещо ти се случва за първи път в професионалната ти кариера (при положение, че сме в България). Но както си казала, това е ценен опит, който би могъл да те направи малко по-добър професионалист, но и малко по-лош човек. Следи второто да не ти се случи. Успех!
Евгени, не ми се случва за първи път.
Но всеки път ми се иска да вярвам, че ще бъде различно.
Все пак това не е просто някаква работа, която да напусна, без да кажа и дума.
Хората казват, че опитът е нещо, което добиваш точно след като ти е бил необходимо.
Друг път ще знам да не свалям гарда толкова ниско, а и не вярвам, че това прави един човек по-лош. 🙂
Анчо, много ми е тъжно, че чета това, защото знам колко много си обичаше работата 🙁 . Всъщност ти обичаш всяко нещо, с което се занимаваш:) и смятам, че това е правилния начин, за да бъде човек наистина добър професионалист.
Смятам, че няма да се отървеш от тази “болест”, затова няма да ти давам съвети в тази насока.
Просто искам да ти пожелая успех със следващото начинание и съм сигурна, че ще откриеш хората, които са на твоята вълна!
Браво за “набързо нарисуваната илюстрация”, много е хубава! 🙂
не “твърде доверчива”, а “престъпно добра”!
най-искрено желаем здраве, късмет, любов и онова за което мечтаеш на теб и твоят мишок. 🙂 :-*
Поздравления за поста. Не ми се иска да го казвам, но хората четяха .net главно заради теб, сега няма да е така. Зная, че този период е труден за теб, но съм сигурен, че ще си намериш по-добра работа при по-добър работодател, а защо не и сама да си си работодател?
За съжаление Българските работодатели са в повечето случаи такива – дават празни обещания, то за това и служителите им не вършат никаква работа, но ти си била изключение. Нали знаеш поговорката: “Те се правят че ми плащат, а аз се правя че работя”. Никога не съм предполагал, че ще работиш буквално като роб, а те ще ти дават една малка трошичка, при положение, че вършиш работата си съвестно и, че я вършиш с любов, но спокойно всичко се връща рано или късно. Майка ми имаше няколко успешни опита за правене на частен бизнес, които за съжаление бяха прекратявани с грабежи или просто с показно, че ако продължава честният си бизнес, някой ще дойде някой слънчев ден и ще й намери цаката, за това сега е принудена да работи за друг, но съм сигурен, че все някога всичко ще се върне на тези хора, че даже и с рестото.
Както и да е. Горе главата и успех! Няма да се предаваш!
Напълно те разбирам, тъй като и аз, знаеш, се налага да търпя достатъчно простотии на работа. Жалко за списанието и не се съмнявам, че способностите и хъсът ти няма да останат неоценени :-)!
Ще си позволя само да цитирам Тишо:
Самият аз не бих могъл да го кажа по-добре!
Помисли — ти си най-добрият главен редактор и работиш ден и нощ, за почти без пари, защото обичаш работата си и смяташ, че всеки път, когато излезе нов брой на .net, той трябва да е перфектен. Затова зарязваш здравето си, семейството си, личните си неща.
В един момент, издателят (също и мениджър) на списанието казва “Нямам повече нужда от теб, ти си вършиш работата добре, ама айде, чао!”.
И сега ти нямаш работа (а списанието си няма главен редактор).
Но погледни от другата страна. Ако някой не те цени, заслужава ли той твоя безценен труд? Не. Ако ти се раздаваш, а няма подобаваща отплата, заслужават ли си усилията? Не.
Ти умееш да твориш с ръцете си, да създаваш прекрасни неща, ти умееш да рисуваш, да пишеш, да снимаш, ти си добра с Fireworks, Flash, Photoshop, ти мечтаеш за пътешествия, приключения и да се чувстваш удовлетворена от това, което правиш.
Затова — късметлия си! Някои нямат късмета толкова бързо да разберат, че това не е тяхната работа, пардон, че определена работа (и определени мениджъри;-) не заслужават тях!
Списанието заслужаваше усилията ти. Мениджърът ти — не.
Затова — наистина, направиха ти огромна услуга. Вече си свободна да се съсредоточиш върху истинските си мечти. Спри да отлагаш и започни да действаш. А коя е правилната посока?
Правилната посока е онова, което те прави щастлива! 🙂
Кураж! Аз и твоите добри приятели сме с теб! %HEART%
Приятели, всички вие ми давате много силен стимул да продължа напред и да преследвам мечтите си.
Нямам достатъчно думи, за да изразя какво означава подкрепата ви за мен!
🙂
на туй древните гърци са му викали “катарзис”
надявам се вече да си се пречистила и да вървим напред.
нали?
Pingback: optimiced | bg » За списание .net
batpep, така да бъде!
Ани, разкажи за платените статии, недей да прикриваш нещата? Ти блогър ли си или мишка? Според мен си блогър! 🙂
(бел. автора: Мишо, то ако имаше платени статии, щях поне да си тръгна богата от това списание. Обаче нъцки. Не това бяха проблемите…)
Бих отговорил по сръбски – йеби га, винаги има и други списания, други летви за прескачане. 🙂
Като представител на (непряката) конкуренция, мога само да кажа, че отстрани погледнато, се справяше невероятно добре с това да правиш много качествен продукт. Клише е да кажа, че .net без теб няма да е същото – то така или иначе след теб ще се развива в друга посока. Не че това е първото или последното добро издание (включително и в ИТ бранша), което разваля работещата формула заради, меко казано, странни разбирания на съответните издатели – бих могъл да посоча не един и два примера от собствената си практика.
И все пак, рано или късно, настъпва моментът, когато се налага да продължиш напред – и с демонстрираното от теб в този текст благородство да оставиш сътвореното в чужди ръце. Оттук нататък единственият път е напред – към други проекти, към по-добри неща и (дай боже!) по-читави работодатели. В известен смисъл се надявам някой ден въпросният ти издател да се сблъска с теб вече като пряк конкурент – и да осъзнае какво е изгубил в този момент. Макар че от опит мога да кажа, че много рядко подобни хора си правят труда да правят преоценка на предишни постъпки.
Успех и само напред! И не се опитвай да променяш стремежа в себе си да бъдеш професионалист до максимум. Нито се лишавай от правото да бъдеш наивна – донякъде това прави човека по-добър от другите 🙂
Ани, разминаванията са нещо обичайно в този живот – независимо дали ни харесва или не… И компромисите също… И наивността… 🙂
Стартът на списанието беше летящ наистина – браво на теб!!
Обичайният сблъсък капиталист-работник(творец).
Само че в случая капиталистът никога няма да има таланта ти.
Здравей колежке! Описваш точно ежедневието на един главен редактор. Съжалявам, че се е наложило да се разделиш със своето “дете”. Принципите трябва да се отстояват и ти прави чест, че когато срещаш стена от неразбиране, успяваш да вземеш дори едно такова тежко решение.
Школата, през която си минала е жестока и вярвам, че ще ти бъде полезна в следващите ти начинания. Желая ти успех!
За съжаление стават такива неща, за това човек е най-хубаво да работи за себе си 🙂
Аз бих искал да ти Благодаря, че в 2 поредни броя на списанието публикувахте мои саитове в ‘Читателски сайтове’.
Пожелавам ти да станеш главен редактор на английското .net 🙂
Пускаш си Beastie Boys: “Fight for Your Right (To Party)” и “Jump Around” на House of Pain и не се обръщаш с гняв назад 😉
Важното е, че сега нови върхове за покоряване очакват твоя ентусиазъм. И вече ще си пазиш време и за любимите хора 🙂 (малко банално го написах, ама то хубавите неща са си такива – банални – щстие, спокойствие… само лошите са изчанчени и уникални и като свършат ни помагат да се радваме на хубавото което идва) 🙂
Доста се учудих, като не те мернах снощи на купона. Явно ми е писано да разбирам за нещата със закъснение 🙁
Знаеш ли ? Преди време ми се случи нещо доста сходно. Само дето пропилените години бяха много повече. На раздяла, големият шеф ми каза :
– Няма незаменими хора.
– Няма и незаменими фирми – отвърнах му аз и се оказах прав 🙂
Разбирам болката ти, но съм много щастлив от желанието ти да продължиш напред. Повечето хора просто биха се предали и изпаднали в депресия. За теб обаче животът продължава и по-доброто винаги предстои 🙂
А и като гледам милият съпруг вече ти е намерил ново занимание :
Сега вече къщата ни е с един freelancer в повече, и можем да направим цял екип… 🙂
Уважаема Ани, има една хубава бг-поговорка: – “Не хвърляй на свинете бисери!”. Бих добавил – няма значение в кой кът на световната кочина се върдалят те. Не се тормози, че е трябвало да напуснеш…
Важното е, че си поела предизвикателството, успяла си и сега МОЖЕШ и това нещо. По-добър атестат от извършената работа няма. Сигурен съм, че ще успееш. И една забележка в периферията – Най-добре е човек да работи за себе си! Имаш всякакви възможности и помни, че за хора с тези ти способности и опитност, светът е отворен. При бъдещ избор трябва да се решава – КЪДЕ?! Все пак не е безразлично дали Кочината е примитивна, що годе добра или пък е луксозна…
Оги, много си прав, да знаеш.
Исках да пиша лично на много хора, с които общувах по различни служебни поводи, но ми беше трудно да събера мислите си, затова избрах да съобщя официално за напускането си тук.
Така или иначе обаче една от големите ползи на този тип работа е, че това, което правиш, се вижда от много хора.
И точно заради това не мога да си позволя да изпадна в депресия – виждам, че макар на шеф и офисни колеги да не им достигна сърце да кажат и една добра дума, много други хора са оценили труда ми.
А за фрилансърството – ами ще видим. Този път не е лек, но ако човек вложи повече енергия и постоянство, вярвам, че може да усети вкуса на нормалния начин на живот.
нищо няама да кажа по въпроса. Казал го е много точно Стив Джобс в речта си пред абсолвентите на станфордския университет. Вижте я в нета – потресаващта е.
много жалко че така са се развили нещата, списанието беше едно от 5-те смислени на целия пазар и причината си била повече ти, отколкото издателя.
Pingback: pesho: Дано .net не се промени след напусканет.. - edno23.com
Много съжалявам че напусна списанието, ти беше част от това списание и му придаваше непрекъснато свежест и сериозност която в никое друго списание не съм срещал.
Въпреки всичко те подкрепям в отстояването ти като човек и личност в колектива, но щом не са те оценили, единствения който ще загуби са те.
Важното е че времето което си прекарала ти е доставило удоволствие и си се забавлявала.
Аз винаги съм казвал “Всяко зло, за добро”, не знаеш как ще се развият нещата и дали това няма да ти е в плюс, да се включиш в ново приключение.
Много жалко, че напускаш, но въпреки това ще си остана читател на списанието, много трудно се намери, поне къде живея аз, но винаги успявам и го препрочитам. Пожелавам успехи в бъдещите начинания.
Много Свежо Списание – Браво!
аз работя Графичен дизайн и предпечат – в това списание наистина намерих Свежинки 🙂 Браво !
А личният ми опит показва, независимо дали са те уволнили или си напуснал/а – Правят ти услуга ! Аз след няколко раздели с фирми – попадам на все по-добро място от предишната си работа 🙂
Пусни си и Колега на Ъпсурт 😉
Желая ти много творчески успехи занапред!
Продължавай напред, Ани. Доста хора са ти казали доста неща, така че мисля да не филосфствам и аз излишно. Просто искам да знаеш, че и аз съм сред феновете ти и се надявам нещата около теб да станат такива, каквито си ги представяш и искаш 🙂
Поздрави 🙂
No job, no cry! 🙂
Аз се радвам за двамата нови free-lance (свободни/независими) творци :).
Хех списание без главен редактор 😉 видяхме и такова чудо – само “издател” и “зам. гл. редактор”! Не, че искам да развалям благородния тон, с който не казваш почти нищо от наистина крещящо некомпетентната работа и меко казано лошо отношение… на “издателя”(ката), но си е смешно :).
Имам усещането, че се опитваш да смекчиш евентуалния удар от наближаващият провал на тази иначе добра идея, да се издава списанието в БГ. Ок да му/й (на издателя) пожелаем да намери, поредният ентусиазиран и отдаден добър човек! Заради списанието и идеята! но и да го оплачим от сега!
Чудно колко от сериозните издания (списания, вестници) се крепят на компетентни собственици/издатели и/или на добри/ентусиазирани млади хора, търсещи себеутвърждаване!?
Попаднах на нещо твърде култово и кореспондиращо със ситуацията, че да пропусна да го отбележа: http://gorichka.bg/index.php?p=10&l=1&id=851
Към него може да се каже по твоя случай: Let my people draw (и Let my people go, също така, като в оригиналния текст на спиричуъла)
Съжалявам да науча тази новина. Съжалявам, да науча чак сега, че авторката на този блог и редакторката на .net са едно и също лице.
Но пък се радвам, че си се заредила и с толкова много оптимизъм и увереност в това, което правиш!
Успех ти желая! 🙂
Pingback: Блогът на Силвина» Да посрещнем новата и да изпратим старата (година)
Pingback: Списание .net – брой 185 | Сайтът на Силвина