“Весели празници”
Това си пожелават хората навсякъде тези дни.
Чувам ги по улиците, в магазина, онлайн… едно и също изречение, но със сигурност не означава едно и също за всички.
Лесно ли е да зарадваш хората, които обичаш?
Обичам да дарявам различни неща и винаги внимателно ги подбирам според хората, за които са предназначени.
Тези дни за първи път ми беше върнат подарък (не е приятно чувство).
През годините много пъти са ми подарявали ненужни предмети или неща, които не харесвам, но никога не съм отказала да приема подарък.
Мисля си, че приемането е често дори по-важно от даряването.
Защото е прекрасно да даваш от себе си, но още по-ценно е да умееш и да приемаш от другите. Уча се и аз още…
Истината е, че за мнозина тези дни не са нито весели, нито празнични.
Лично за мен “празник” е дума, която свързвам с танци, песни, игри и подаръци.
Но у нас “традицията” е празниците да се прекарват на маса и пред телевизора.
После всички пъшкат и се оплакват от преяждане и препиване, и малцина ще запомнят края на тази година по различен начин от миналата.
Но има и друго – вярвам, че празничното настроение идва от хората, не от датата на календара.
Затова искам да пожелая на целия Интернет:
Незабравими празници – нека бъдат такива, каквито сами искате да си ги направите!
О, а подаръкът за Стефановден за братчето ми беше този:
🙂
Така се празнува по Коледа и Нова година – свинско и винско, пред телевизора, но лично за мен удоволствието, че пет дни съм почивка и няма да си хабя нервите в работата с… е по-голям празник от посрещането на новата година. А за тази малка сладка къщичка /за която много благодаря още веднъж/, сърце не ми дава дори една керемидка да си гризна…
Хей, тя е за хап-ва-не! Затова е снимана, да си я запомниш, но не я карай дълго да те чака. :-))
Pingback: optimiced | bg » Повече мечти… и мъдрост през 2009! :-)
Страхотна е! Много нежна изглежда и .. вкусна. Аз бих я нагризала веднага 😆 .
нашето семейство е от щастливците – има невероятния късмет да познава Ани, да бъде обичано от Ани, да получава невероятни подърци направени от ръцете на Ани, да бъде приятел на Ани, да посрещне Новата 2009 Година в компанията на Ани (и Мишеул, разбира се, а и не само 😉 )!!!
какво повече му трябва на човек? 🙂
именно тази къщичка ме вдъхнови да направя и аз медена къщичка 🙂
Steven, хапвай, хапвай, не му мисли 🙂
За следващите танци да ме поканите! Обещали сте, и двамата – имам свидетели. 🙂