Която е много неща. Но наскоро Бого Шопов попита какво означава свободата и за мен.

Спомних си един цитат, мисля, че е от Жан-Пол Сартр – “Твоята свобода свършва там, където започва моят нос”.

Ето и още един цитат, от Богомил, под който се подписвам с две ръце:

“Вярваме, че уважението на личното ни пространство е важна част от човешкото ни достойнство. Едно свободно и отворено общество не може да съществува в отсъствието на уединение и лична комуникация.”

Друг е въпросът дали “управляващите” се нуждаят от свободно и отворено общество, или от удобно стадо, което да работи за тях и да върви покорно и депресирано към кланицата, когато се изхаби…

Едва ли някога ще приема тревогата за сигурността като оправдание за нарушаването на личното пространство на индивида, особено когато все по-маниакалните мерки започват да третират всеки като евентуален престъпник по презумпция… а в крайна сметка изобщо не е ясно чии нужди обслужват?

(“управляващите” е в кавички, защото има две неща, които все са в тежък дефицит наоколо – добро обслужване и добро управление….на каквото и да е)