Котешки истории
Този, хм, е повече коткоподобен, отколкото истинска котка.
Много позитивен, винаги се усмихва на света.
Никога не му се разваля настроението, радва се и на дъжда, и на слънцето.
Понеже уважава типографията, от няколко дена вече се мъчи да разчете тези Love Stories. Особено му допада тази с кексчето и пудрата захар. 🙂
Търси любовта и нови приятели, затова носи сърцето пред себе си – в знак на дружелюбност и с надежда, че най-после ще бъде правилно разбран.
Той беше и първият ми опит преди време да работя с бяла глина. Или нещо подобно на глина, продават го в книжарниците и съхне, оставено на въздух, не се пече.
Дотогава винаги съм предпочитала кафявата. И май все още си я предпочитам. 🙂
хм, интересно. на мене туй животинче хич не ми прилича на котка. по-мечесто ми е некак 🙂
да бе, и на мене. затова казах, че е коткоподобен само.
браво, ани, супер е! много ме радват глинчовците, които правиш, дано не се изчерпа скоро асортимента. :))
🙂 Няма такава опасност. Има още доста за показване, а после…после ще имам стимул да правя нови…
Много, много е сладък! 🙂
И този е голям симпатяга! Особено от леко горен ракурс, със загатната усмивка, като на първия кадър:-))
на мен пък ми прилича на ОНЗИ котак, дето дразнеше хипопотамчето
ама по-добрата му половинка 😀
Страхотни котанчовци!