Предай нататък
Напоследък ме тагнаха за две верижни игри. Не си падам особено по тях, но е странно как те карат да се чувстваш ангажиран, нали?
Ок, по първата – ако добре си спомням, пет неща, които обичам да готвя:
1. Картофи – по всички възможни начини. Най-вече варени, после запечени със сирене, кашкавал, риган, да не забравите за цвят и разкош и две печени-белени-нарязани на лентички червени чушки.
2. Фъч. Адовият сладкиш, чиято рецепта ще драсна отделно. Много, много го обичам. Задължително с маслен крем отгоре, настърган фин млечен шоколад и счукани орехи.
3. Пица – вегетарианска, със собственоръчно замесено тесто. Тестото е винаги само от брашно, вода, мая, лъжичка сол, лъжичка захар и много любов. Отгоре – повечко домати (пресни), сирене, кашкавал, подправки на вкус – босилек, риган или майорана. Може и чубрица.
4. Пасирана зеленчукова супа. От всевъзможни зеленчуци, които в момента се намират у дома – просто ги измивате, обелвате, нарязвате, варите, после пасирате и добавяте подправки.
5. Салати. Ама каквито се сетите. Дори тази игра ме подсети, че имаме снимки и рецепти с Мишел на един куп измислени от нас двамата “байкърски” салати. Ако ме прихване да ги опиша един ден, навярно ще трябва да отворя отделна кулинарна секция в сайта.
6. И един бонус – шоколадови топчета (Ромпе, ако четеш това, специален поздрав за теб с тази рецепта). Откакто се помня, винаги готвя на око и видоизменям оригиналните рецепти на всичко, но все пак ето и по-подробни инструкции:
Трябват ви пакет масло (250 гр.), 4-5 лъжици хубаво какао, 3 лъжици кафява захар, два пакета бисквити Petit beurre (може и с обикновени), една ванилия, малко (или много) ром или уиски и кокосово брашно, буркан сладко от вишни или череши. Замесвате всичко изброено (без кокоса и вишните) и започвате да месите топчета, като във всяко по средата слагате по една черешка или вишничка. Добре омесените топчета се овалват в кокоса, нареждат се в чиния и се оставят да поседят в хладилника час-два, за да стегнат. После са готови за хапване. 🙂
Ето, съвестта ми се поотърси малко от тежестта на хвърлената ръкавица.
(нищо, че качат ли се температурите над 25 градуса, включената печка е табу за мен и минавам на суровоядство) 😉
Втората заигравка беше за Aboslute-ния мой свят.
Това също е лесно – в абсолютния ми свят НЕ ме тагват за верижни игри. 😛
Там никой не страда и не боледува, умира се само от старост, като кротко заспиваш и просто повече не се събуждаш. (да речем, след купона за 80-тия ти юбилей).
В този измислен свят няма завист, няма войни, няма омраза…абе, мисля, че ви стана съвсем ясно – моят идеален свят се покрива с каквото е отдавна се е сетил да каже онзи батко с кръглите цайси в Imagine.
Към това нямам какво да добавя.
Обаче от месец насам съм замислила да ви го върна тъпкано с една верижна игра и аз.
Играта се казва Pay it forward (предай нататък) и е съвсем простичка. Мисля, че я срещнах за първи път преди месеци в блог на някой от чуждестранните майстори-вълшебници, които обичам да чета (но не помня точно къде де).
Първите трима петима души, които оставят коментар под този текст, ще получат подарък, ръчно изработен от мен в срок най-късно до една година. Те няма да знаят какво е, но се задължават да продължат играта на свой ред, като направят същото нещо.
Много ми харесва самата идея. Надявам се, че това няма да откаже някои от вас да коментират въобще. 😉
хеххе, дали съм първа
харесва ми идеята с подаръците
Pay it forward 😉
Е това вече е интересна игра!
Втори, пу за мен! :)))
Още с първите думи на изречението се сетих за Imagine.
Чаках цял ден, за да се измъкна от подаряването на подараци, ма на, така ми се пада! 😉 Та да попитам, задължително ли е да са собственоръчно изработени?
хихи, много яко 🙂
Искам да съм третааааааааааааа. Ама, моля ви се, много искам да съм трета. Само не ми подарявайте домашни любимци, че ми е забранено. Ама нали няма да ме забравите? Много съм нахална, ма пък може да направя шоколадови топчета и да почерпя за наградата 😉
Охх, и сладолед ще почерпя, само да съм трета… Вегетариански също може 😉
добре, че бяхме надалеч, та не сме челници.
щото относно моя милост: онуй, дето го правя с ръце, за нищо не става
ама пък с другите органи съм мнооого добър
Аааа, батпеп, немаш грижи…тази игра е заразна и рано или късно ще стигне ако не до теб, то поне до тортоправещата ти вълшебна половинка….Аз допусках, че днес си идвате, затова я пуснах днес играта де.
Всъщност, понеже аз я започвам, ще си позволя да променя правилата съвсееем лекинко и само по изключение: понеже може да си избереш на трима или петима да подариш нещо (срещала съм играта и в двата варианта), разширявам кръга на коментиращите участници до номер 5.
Остава да ми пратите по мейла пощенските си адреси (не ги публикувайте като коментар) и да тръпнете в очакване през следващите 12 месеца. И да продължите играта, разбира се. Сега е ваш ред. 🙂
само дето батето е 6-ти, а аз 8-ма
ня няняня
И на мен мнооооого ми харесва идеята. 🙂 Надявам се, че скоро ще стигне до мен, т.е. ще се класирам някъде измежду първите пет коментирали 🙂
Само да пуснеш линк към някой от тези вълшебници, за които говориш в поста. 🙂
Pingback: optimiced | bg » Blogging (a)live
Pingback: Anonymous
Pingback: Плати я напред :D « Жълтурчето
ями, ями, тези малки вкусни шоколадови топчета, гарнирани с един малък кубински ром;)
Pingback: molif | bg » “Предай нататък”… се задвижва :-)
много яка игра, но уви я видях много късно:((
Pingback: Предай нататък « Разни хора, разни…
Pingback: molif | bg » Предай нататък… и без остатък!
Pingback: Предай нататък « tin4e-blog
Pingback: Hand made предай нататък « На кръстоПът
Pingback: One Krisi On the Web » Blog Archive » Предай нататък
Pingback: Проект: Светът е страхотен « Кутията за всичко
Pingback: Предай нататък « Dimitrovamariana's Blog
Pingback: nixonixo » Алби / Pay it forward
Pingback: Предай нататък « Over the rainbow…
Pingback: предай нататък! « организираният хаос
Pingback: предай нататък! « ателието на Niili