Приключения за двама на две колела
Преди няколко дни едни снимки на Бистра ме усмихнаха за пореден път.
(Лично мен тя винаги ме обезоръжава с усмивка, както блогът й твърди, че може да ми се случи.
И не защото забелязах, че споделяме еднаква слабост към Мечо Пух, Тигър, Прасчо и сие.
Не защото имаме една и съща чаша с тези герои, или пък еднакви розови кецове с лалета…
Вероятно защото е толкова светла и обичлива към света и вълшебна.) :-)))
Как ми се иска да си бъдеш все такава, Бисе!
Обещах ти по повод картичката за младоженци, която си снимала в Ню Йорк, че ще ти покажа двамата, на които би подхождала… със задна дата ;-)))
(Снимката е от първи октомври 2005-а година, в главните роли – Ани и Мишел, фотографирани тук от Влади.)
🙂
А в тази връзка онзи ден попаднах и на снимки от други сватби на колела в един небезизвестен руски сайт, порадвайте им се тук.
🙂
ей, нали уж почивка от комповете :-/ а?
Почивка, почивка… Ами delayed publishing в WordPress, а? 😉
Абе видях ти аз постинга още преди време, но толкова много се изчервих, че ми беше неудобно да напиша нещо 🙂
Сега вече ти вероятно ме подканваш, затова събирам смелост и си признавам колко сте хубави и въобще колко ви се радвам за сватбата на колела и изобщо 🙂
Ама сте сладки! 🙂 И нашите колела са червено и синьо! И имаме една годинка повече семеен стаж от вас. 🙂
Първата снимка е страхотна 🙂
🙂 Да, и на мен ми е любима – като от филм е почти…Странно как минава времето…(пу, това никой не ме е чул 😉 )
Добър приятел ни снима тогава, сигурно затова всички снимки са хубави оттогава, правени са с много чувство.
Pingback: molif | bg » Зайци… за настроение :-)