molif | bg

След масовото сваляне на последната версия на Firefox, което се бори за книгата на рекордите, дойде време да ви покажа това:

Правих го преди около година и половина, а го довърших някъде през януари тази година. (а кога го показвам, хм, моля да не се обсъжда, знам, знам коя дата сме…)
На гърба има магнит за залепяне върху хладилника, само че… не прецених добре тежестта на самото Firefox лого и сега се задържа добре само когато го лепна върху по-силен магнит.

Може да не съм толкова добра, че да го измисля и нарисувам така, както е направил авторът му, но все пак си мисля, че като цяло не е зле.

В следващите няколко блог-поста ще има предимно и само картинки. Изтупах от прахта каквото имах за показване и реших, че стига! толкова! съм отлагала!

За свое оправдание ще кажа само, че все нямах човешки снимки и направо си ме беше срам да показвам каквото и да е. После пък останахме без хард и малкото свeстни снимки отидоха в небитието.

Но онзи ден издебнах любимия си половин час залезно слънце (в северно жилище си е направо луд късмет!) и успях да направя някои задоволителни снимки.
За начало, ето един охлюв-оптимист, плод на съвместно творчество.

Всъщност, Мишел все подскача около мен, когато правя нещо от глина, и повтаря, че той такива неща не можел да направи дори и насън.

Обаче, когато направи този охлюв, си беше съвсем буден, и според мен го направи страхотен. Аз добавих рогцата и оцветявах после, но така или иначе, от всички фигурки вкъщи, охльо-бохльо ми е най-най-специален!

Преди няколко седмици реших да си направя домашни пълнозърнести хлебчета. Рецептата е възможно най-простичката на света - брашно, лъжичка сол, лъжичка захар, мая (може суха или прясна, все едно), малко хладка вода за замесване и това е. На същия принцип правя и тестото за пица и винаги става супер. Купих съответното брашно, сусам, маково семе, слънчогледово, добавих вътре сиренце и нарязани маслинки, и стана…това:

Опитахме ги с приятели и единодушното заключение е, че са много вкусни. Особено вървят с биричка…

Съвсем наскоро пък, докато бях в Бургас, реших да повторя рецептата, но този път с модификация:

С Катето нямахме пълнозърнесто брашно, затова ги замесих с обикновено бяло брашно, но станаха още по-хубави.
Този път пълнежът беше по-богат, парченца сирене, кашкавал и два вида нарязани на ситно маслини - зелени с бадем и черни.

Е, не знам с какво месят повечето хлябове по магазините, обаче плесенясват още на втория ден.
А пък последните две хлебчета от нашите си изядохме три дни по-късно и все още бяха съвсем меки и пресни.

Преди година и половина нестандартната ми половинка ми подари ето такава картичка.

Разсмях се с глас, когато я видях, и до ден-днешен стои на почетно място на рафта у дома. От време на време си я поглеждам и се усмихвам (най-вече на сравнението).

Картичките на Едуард Монктън са прекрасни, впрочем. Разгледайте ги добре.

Любовта ми към картофите обаче не спира дотук, ето един опитомен наскоро:

Вижте го само какъв добродушен изглежда този образ, но не му се доверявайте…

За две минути да си обърна гърба, ще е изял целия кактус…

Едно от любимите ми занимания, докато се разхождам по брега на морето:

(тук Катя ме е “хванала” да рисувам…)

(а тук - Мишелчо…)

Поздрави от морето! :)))

Много хубаво нещо са приятелите.
Дори когато си зациклил до степен да не можеш да си кажеш името от работа, все ще се намери някой , с чиято неочаквана помощ да поемеш глътка въздух и да погледнеш на света малко по-далеч от носа си…

Благодаря на Никсо, който днес невинно ми пусна линк към това страхотно видео на Pixar.
Порадвайте му се и всички вие, невдигащи-глава-от-работа роботчета като мен. Ще ви отнеме времето, еквивалентно на обичайната ви цигара. Ако не пушите (като мен), ще е добър повод за кратка почивка.Отделете му няколкото минутки, които иначе бихте изпушили.