molif | bg

В мързеливата неделна утрин си припомних тази песен на Texas:

(има вкус мацката. Jean Reno си е Jean Reno.)

Разсеях се, но думата ми беше за видеото, видимо взело идеята и стилистиката от филма на Вим Вендерс “Криле на желанието”.

Гледала съм този филм няколко пъти и всеки път ми харесва.
Но тъй като с Мишел сме на различни мнения по въпроса, интересно ми е как го възприемат и други хора, които са го гледали.

Ако не сте, моля, наваксайте пропуснатото и ми кажете как ви се е сторил.

Случайно попаднах днес на това:

Много готино. Някак бодва цялата ми сериозност като балон с карфичка.

Вчера осъзнах, че съм дала малко прибързано обещание да пускам нова песен всеки ден.

Отначало ми се стори добра идея, за да привикна към редовно писане и да не запустява сайтът. От друга страна, рискувам тук да стане един преобладаващо музикален блог.

Затова реших да не е всеки ден, а от време на време. Тъкмо ще ви държа в напрежение.

Днес попаднах на една нова звезда на британската поп-сцена – Лили Алън. Тъкмо да я подмина пренебрежително и се заслушах по-внимателно.
Всъщност на слушане е доста приятна, ако не ви пречи садистичната закачка на клипа. Говори се, че ще прибере доста награди.

Lily Allen – Smile. Чуйте я и кажете как ви се струва. (аз още си тананикам припева)

P.S. И понеже batpep си поиска две песни за днес, ето още една от Л. Алън. И още една. Сериозно, момичето е интересна находка.

Да, пак. Съжалявам, ако ви омръзнаха, на мен не са.
Специално тази дълго време стоя на бюрото ми и много си я обичам.

Познавам още някой, привързан към нея. Надявам се поне той да се зарадва, че я вижда тук.

Току-що направих този тест, който потвърди нещо, което и без това знаех.

Резултатът е, че отчаяно се опитвам да намеря равновесие между работата и личния си живот.

Както, предполагам, и повечето от вас. Ще се пробвате ли?

Просто така, защото обичам тази песен и я намирам свежа:

Simplyblue ми диша във врата и чака да дам своя принос към верижната игра, която заразява нета вече от доста време… Смятах да се престоря, че не съм я видяла, но един непремерен коментар ме включи в играта. Прочетете целия пост »

Помислихте, че ще забравя за песента на деня, нали?

Не съм. Eто я и нея, казва всичко най-важно:

След като похвалих Art Rage в предния пост, редно е да си призная, че рядко стигам до него. Обикновено техниката, която използвам, е скициране с молив, сканиране и дообработване с графичен редактор. (най-често с Macromedia Fireworks).

Понякога експериментирам рисуване с мишка, но не ме удовлетворява.
Мечтая си да пробвам как стават нещата с таблет.

Не съм художник.
По-скоро рисуването ми е страст, държана на тъмно в килера през последните години.
Сега е на светло, защото ми помага да се усмихвам, дано съм усмихнала и вас.

Една от любимите ми програми за рисуване е Art Rage 2. И преди да попитате, сама ще ви кажа: не, тази рисунка не е моя. Сложих я тук само като илюстрация на възможностите на програмата. Авторът се казва Давид Мануел, с прякор Fashmir (то си пише дори).

Art Rage позволява наистина голяма свобода…и не само в ръцете на талантливи художници.
Пробвайте я, няма да съжалявате. Освен всичко останало, не е никак скъпа, а има и безплатна версия.
Можете да надникнете в галериите на форума.
Само внимавайте, че пристрастяването става лесно После някой да не каже, че не съм предупредила…