molif | bg

Константин Бронзит е режисьор, чиито анимационни филмчета лесно се запомнят.
Ето едно от 2006-а година, в което най-обикновена любовна история се случва на най-необичайното за това място.

С поздрав към всички, които все още търсят половинката си.

Много, много ми харесват. Исландия, отново. Тегли си ме натам и това си е.

Още.

Всъщност този блог бе създаден заради тях, но някак така се получи, че едва сега ви ги представям.

Все исках да ги снимам по-добре, но така или иначе, този и следващите няколко постчета ще бъдат запазена територия само за моите малки приятели.

Някои от тях са създадени доста отдавна, сигурно вече са на около десетина години.

Тези са сред първите, които съм правила, като запален (по)читател на Тери Пратчет и Джош Кирби:

До Смърт и Багажа не стигнах, обаче…с първия не ми беше интересно да се заигравам, а втория - е, просто твърде много крачета.

Нещо ме тегли напоследък към кулинарни забавления. Всъщност имаше конкретна причина в неделя да реша да правя отново меденки, само че причината отпадна и останаха меденките.

Може би не бяха толкова вкусни като предишните, но все пак си ги биваше. Дълго се чудих дали да ги украсявам изобщо и с какво, но после открих в дъното на хладилника малко течен шоколад, и понеже не беше много хубав така (някакво “Finetti”), разтопих го и украсих меденките с него.

Не е лоша идея, само друг път бих използвала някакъв наистина добър шоколад и то не течен.
За да може глазурата да стои твърда после, а не да се маже по пръстите.

Все пак са красиви, затова ги и показвам де.

Ето ги и моите меденки.
По рецепта, препоръчана от Блу.
За съжаление остана само снимката, меденките ги изядохме.

Два незабравими дни прекарах в кухнята на родния ми дом, с майка ми и баща ми, които се бяха превърнали в малки деца.
Часове наред се туткахме с боичките и с полепнали от захар ръце ги гледах как се караха кой коя сладка бил украсил и защо така, а не иначе. Беше…приказно. Домашно и коледно.
Тази Коледа баба ми отново ми липсва. Често мисля за нея, но по празници най-силно се усеща, че вече я няма.
Сладките щяха много да й харесат, сигурна съм.

Направих две дози, и по двете рецепти на Блу, всъщност, и въпреки всичко пак ми се сториха малко. (сигурно защото бяха адски вкусни).

Смятах да изпратя тази снимка вместо коледна картичка на познати и приятели, но понеже така и не стигнах до изпращането на картички, показвам ви я тук.

(за Георги Живанкин обаче съм запазила няколко - понеже си знам, че снимката няма как да го очарова.

2008-а е година на плъха и е първият знак от китайския зодиак.
Плъхчето е майстор в решаването на творчески проблеми и има богато въображение.
То е хиперактивно в работата, високо ценено заради своята находчивост и съобразителност.
Силно интуитивно е и е способно да придобива и запазва нещата, на които държи.

“Мишоци” са всички, родени през 1900, 1912, 1924, 1936, 1948, 1960, 1972, 1984, 1996 г.

Лично аз харесвам тези животинки. Толкова, че измайсторих един плюшен като подарък за Мишел:

Ето го още веднъж, в цял ръст

Надявам се, че 2008 ще бъде една късметлийска година.
В която нещата ще се получават добре, а няма да се провалят въпреки всички положени усилия.
Осем е любимото ми число - едно такова симпатично, завършено и балансирано - безкрайност и хармония.

Пожелавам си “щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат”*.

—————————
* Аркадий и Борис Стругацки, името на романа забравих (сетих се, “Пикник край пътя”).