Blog

Най-после

След близо 30 години на сцената, R.E.M. най-накрая се решиха да издадат концертен албум.

Лично за мен – повод за радост, понеже любовта ми към групата е дългогодишна и непресъхваща.
Макар да имат великолепни видеоклипове (справки – тук), друго нещо си е да ги видиш на живо.
И понеже на мен това досега не ми се е случвало, този албум ми идва точно по мярка.
Омагьосващи са гласът, лицето и движенията на Майкъл Стайп, заради него R.E.M. си имат свое очарование и незаменимо сценично присъствие.

Цялото ми тийнейджърство премина по-леко благодарение на музиката, която слушах.
Признавам, R.E.M. заемат значителна част от това време. 😉
О, времена на широките карирани ризи с ужасно дълги ръкави и скъсаните дънки –
помня, че някъде тогава бях решила, че искам някой ден тази песен да звучи на погребението ми. Ама на 16-17 години такива мисли носят някаква особена романтика, после вече – не.

И черешката на тортата – така и така го ударих на спомени, ето едно видео, в което чичко Майк си припява с още един любим чаровник.

12 Comments

  1. Michel

    Никви романтики с погребения и други подобни, моля! 😀

    Сега се позволяват само романтики с тиха нежна музика на лунна светлина! 🙂

  2. Ani

    Всяко нещо – с времето си.

    А някои неща са отвъд времето 😉

  3. simplyblue

    Благодаря за споделените музички 🙂

    определено са ми любими, макар да не съм меломан като вас и да не ги разбирам много, много. музиките де 😀

  4. batpep

    страхотно, благодарЪ 🙂

    в замяна на прекрасното чувство, което сподели, да ти разправя една история:
    беше по времето когато нямаше ддс, интернет (то интернет си имаше, ама ние нямахме достъп) и сичко се сметаше в долари. та бате ти оди да гърби на едно място и.. абе изкара някъв презрян долар. и от един магазин на графа си купи страхотен ухер, а от едно павилионче, беше на “синьото” между бирариите, си взе… към двайсетина диска…

    е тогава за първи път чух топлата романтика в гласа на майкъл стайп. и – странно – точно песничката за реката ме спечели

    аз диска още си го пазя. от висококачествените унисонски ментета е..

    дъ уърлд ис колапсинг..
    а реката към океана върви.

  5. batpep

    чакай и аз един послепис да турна:

    майкъл стайп е много добър, но чини ми се, че най-удачната посмъртна музичка е адажиото на томазо албинони.

    поне аз това съм си избрал за когато му дойде времето

    на тоя етап де 🙂

  6. Ani

    :-))) Хубава история, благодаря, че ми я разказа.
    А за Албинони – ти по- към класиката отиде.

    Ама айде стига само такива сме ги обсъждали, че на дневна светлина много мрачно изглежда…;-)

  7. [vladi]

    И аз много харесвам both R.E.M и Албинони…

    Тази версия на Man on the Moon не съм я слушал, ама оригиналът на Find the river ми е сред най-любимите парчета от Automatic for the people. А в следствие на този пост погледах доста клипове на R.E.M. в YouTube… 10x

    П.С. Албинони всъщност е предкласика ;o)

  8. batpep

    интересно… твърде често, след като привърша дневните задачки, сядам пред компа, тургам слушалките и цъквам на твоя линк

  9. Pingback: казарма « batpep

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *