molif | bg

Вчера боядисахме нашите яйца…Станаха хубави, макар и не много на брой, но някак ми бяха…хм, твърде анонимни. Затова в крайна сметка повечето се сдобиха с индивидуалност. Весел празник!:-)

Константин Бронзит е режисьор, чиито анимационни филмчета лесно се запомнят.
Ето едно от 2006-а година, в което най-обикновена любовна история се случва на най-необичайното за това място.

С поздрав към всички, които все още търсят половинката си.

Фотографът Карл Уорнър явно има по-особено отношение към храната и е употребил въображението си, за да създаде тези удивителни пейзажи от хранителни продукти.

Една страхотна жена ми показа творбите му съвсем наскоро и аз, очарована, веднага реших, че е просто задължително да ги покажа на повече хора.

Наслаждавайте им се, а ако огладнеете, докато разглеждате - добър апетит!

Днес, точно в полунощ, моят блог (www.molif.com), както и блогът на Мишел (www.optimiced.com), се “събличат” от техните “CSS дрехи”.

Днес е ‘CSS Naked Day‘ — денят, който промотира Уеб стандартите!

Този ‘CSS Naked Day’ продължава от 24 до 48 часа, и показва, че един сайт/блог с добре написан HTML+CSS може да изглежда доста добре и без дрехите си (тоест, без своите CSS стилове).

Така че, ако случайно видите моя блог без CSS днес или утре (тоест, без своя дизайн), да не се учудвате — ние “съблякохме” нашите CSS стилове за една благородна кауза — а, както се вижда и от снимката, която направихме преди няколко часа, не само CSS стиловете, но и дрехите си!!

Да живеят Уеб стандартите!

PS Ако използвате WordPress и сте решили да си “съблечете” и вие блога днес и утре, Lorelle има много добър guide по въпроса, хвърлете едно око! И да не забравите да се запишете в списъка на Dustin Diaz! В момента има над 1300 участници вече;-)

На първи април получих неочакван мейл, с който екипът на предаването “Елегантно” на ТВ7 ме канеше да им отида на гости на живо и да правя някакви хубави неща от хартия.

Забавно е как едно съвсем обикновено хоби може да те вкара в неочаквани ситуации и да те срещне с неочаквани хора.

Днес (всъщност, вече “вчера”) отидох и си прекарах много приятно. Благодарение на Албена, Даниела и останалите от екипа на предаването, които си вършат работата професионално и без излишен стрес.

Радвам се, че отидох, защото иначе нямаше да срещна прекрасните хора от Малък Куклен Театър Слон.

Роза, Миро, Дани, Върбинка и Олег са толкова готини, че само може да съжалява човек, че предаването беше твърде кратко и не можа да покаже повече от нещата, които те правят заедно.

Обаче тази събота в Театър 199 те ще изнасят представлението “Котаракът в чизми” (от 11.30 сутринта, входът е само 4 лв.), и ако случайно не ви се спи ужасно много точно по това време, горещо ви препоръчвам да отидете. Аз със сигурност ще отида.

А ето ме и мен за малко в предаването:

(Превъртете направо на 36:45; двоен клик върху екрана на плеъра за full screen. Ако не се отваря видеото, трябва само да отидете на сайта на neterra.tv и да си свалите предаването от 03.04.2008)

P.S. Да, знам, че пръстите ми трепереха силно. Но те са нервни и по принцип често така си треперят, хирург от мен няма да стане.

Какво му трябва на човек с нервни пръсти…малко хартия и пет минути спокойствие.
Тези ангелчета започнах да ги правя някъде през ноември миналата година в офиса.
Неколцина колеги от предишната ми (вече) работа си имат по едно такова…да ги пази и да ги усмихва. О, и артишок си имат едно.

Обичам да припомням най-вече на себе си, че животът не е само работа. Въпросната купичка със звезди остана след мен в онзи офис. Същата, само че пълна догоре.

Тези звездички се правят адски лесно…ако много ви харесат, вижте как. Предупреждение: веднъж започнете ли, няма спиране.

Едно вълшебно момиче наскоро ми показа как се прави такова цвете.
Много, много ме радва:

Има и още за показване, но ще остане за друг път.

(а що се отнася до ангелчетата от хартия…вече двама души ми казват, че са виждали такива някъде другаде в София. Любопитна съм къде, ако някой се сеща, да каже.)