“Как става така, че се женим за грешните хора?”

August 1st, 2014 @ 22:07

Първо, аз да си кажа: не мисля, че съм се омъжила за погрешния човек. Но в тежки моменти се е случвало да изпадна във временно умопомрачение и да започна да си задавам въпроси като “Дали не сбърках”? И това, моля ви се, при положение, че си обичам половинката и то от душа и сърце.

За съжаление разделите и разводите са често явление. Ако вашата връзка или брак не се чупят лесно, това не означава, че не страдате заради раздялата на близко семейство или заради тази на родителите си, например.

Ще ви копирам един интересeн, макар и въздългичък цитат, от статия със същото заглавие като този блог пост:

В момента се женим без никаква предварителна информация. Почти никога не четем книги по темата, никога не прекарваме продължително време с деца, не говорим с други женени двойки, не говорим открито с разведени такива. Женим се без никакво дълбоко познание за това защо браковете се разпадат – отвъд това, което считаме за глупост или липса на въображение от страна на главните действащи лица в тях.

По времето на ‘брака по сметка’, човек може би е вземал предвид следните критерии при избора на партньор:
 Кои са родителите на другия?
 Колко земя притежават?
 Колко близка е тяхната култура до нашата?

През романтичната епоха признаците за правилен избор може би са били следните:
 Човек не може да спре да мисли за другия.
 Чувства се сексуално обсебен от него/нея.
 Мисли, че той/тя е невероятен/а.
 Постоянно желае да говори с него/нея.

Имаме нужда от нов набор от критерии. Би трябвало да се питаме:
 Каква е неговата/нейната форма на лудост?
 Какво би било да отгледаме деца заедно?
 Как бихме могли да останем приятели?

При едни идеални обстоятелства, подготовката за брак е образователна задача на културата ни като цяло. Вече не вярваме в браковете между династиите. Започваме да виждаме недостатъците на така наречените романтични бракове. Настъпва времето на психологическите бракове.”

На 16 и 17 септември 2014, за първи път в България ще гостува д-р Чък Спезано, международно признат експерт в областта на човешките взаимоотношения и автор на книгата «Ако боли, не е любов». И понеже ничия любов не е застрахована, намирам, че тази книга може да бъде интересна за всеки.

“Ба-бау! Гушш!”

March 21st, 2014 @ 22:30

1) Колело, 2) куче, 3) къща, 4) море… Засега само точка 1) е изпълнена… :-)

Най-хубавите неща в живота са безплатни…

September 30th, 2013 @ 14:22

…и всяко дете може да ви ги припомни! :)))

#ДАНСwithme… цели 40 дни!

July 22nd, 2013 @ 14:39

Ами аз казвам – стига толкова! Наиграха се, дори повече от допустимото! “Правителство”, което лъже, маже и се моли, и проси всеки ден “да му се даде шанс”, “само още 100 дена, та да си свършело неотложните ангажименти”, а в същото това време не спира с безобразията, цената за които ще плащаме поколения наред… Та това не е правителство, а сбирщина от нагли престъпници. Да, известно ми е, че всеки жив човек на тази земя се смята за невинен и безгрешен, дори убийците намират оправдания за постъпките си и търсят вината в другите, не в себе си. Уж се присмиват на протестиращите, но всъщност зад празните им думи личи страхът, че ще им прекъснат мръсните игрички. Не им вярвам, че са способни да направят нещо добро за България. Освен едно – да се махнат от властта, най-добре завинаги!
Стига апатия. Време е за промяна. А тя може да започне само и единствено с ОСТАВКА!

Същото искат още: Дончо, Йовко, Мишел… Утре стават 40 дни протести срещу упорството на шайка мафиоти, които се смятат за нещо повече от останалите хора. Според мен, макар и закъснял, това е подходящ момент за оставка. Ако и вие искате този фарс да спре, включете се!

С песни и танци…

June 14th, 2013 @ 17:05

Весело си живеем тук. Пеевски? ДАНС? Това ли е капката, тоест не, това ли е пороят, прелял не чашата, а бездънната яма на търпението ни? Надявам се. За пореден път. Отново.

Довечера в 18:30 пред МС има протест. Ако искате елате. Но и да не дойдете, пак няма къде да се скриете – телевизорът, леглото и заплатата съвсем не са убежище.

Защо смятам конкурсите за лого и дизайн за вредна практика

June 11th, 2013 @ 11:57

Много често се появява по някоя и друга обява за конкурс – от малка или голяма фирма, която си търси човек за изработването на фирмено лого или сайт. По света отдавна са наясно, че тази практика е неефективна и губи време и ресурс на много хора, а често не носи желаните резултати и клиентът не е доволен.
Въпреки това у нас все още се практикува обявяването на конкурси и тъй като наскоро обсъждах темата с близка приятелка, която защити обратната позиция, ще изложа аргументите си тук:

Представете си, че ресторантът Х обявява конкурс за гала вечеря за 500 човека.

В конкурса могат да участват начинаещи готвачи (както и опитни). Всеки готвач трябва да приготви по 500 чинии от най-доброто ястие, което може.

След това специална комисия ще опита от всички ястия, и ще избере само един човек и неговите 500 чинии. Евентуално и ще му плати.

Храната на останалите готвачи ще бъде изхвърлена, и техният труд и вложени продукти няма да се заплатят, тъй като те са приели да участват в конкурса с условието, че само един от тях ще спечели (и ще му се плати), а останалите трябва да приготвят голямо количество храна, което ще отиде накрая на кофата.

Или пък някой си има рожден ден и организира “конкурс”: който желае, да му направи бутикова торта, но с условието, че може да плати само на един от всички майстори. Ами ако в крайна сметка не му хареса нито една от тортите? Защото при лого конкурсите и това се случва често.

Естествено, последният аргумент може да бъде “ама всички участвали ще придобият ценен опит!” Лесно е обаче да се приложи същата логика и към примера с конкурса в ресторанта: всички начинаещи готвачи ще придобият ценен опит, правейки най-добрите си блюда, но след това техният труд ще отиде на вятъра (продуктите и трудът им няма да бъдат заплатени, а храната им ще е изхвърлена). Но те също ще са вложили знания, умения, въображение, време и усилия. Няма значение, или?

И ако някой би ми възразил, че дизайнерът не изхвърля храната в кофата, образно казано, то ще добавя и друг пример:

Къщата ви се нуждае от пребоядисване. Обявявате конкурс за майстор-бояджия, на който се явяват 10 души. Всеки от тях боядисва със свои материали по един етаж, но ще бъде платено само на един от всичките – онзи, когото сте харесали най-много… и така нататък, примери могат да се дадат много. Според вас дали много бояджии ще се съгласят да работят при тези условия?

Не съм против конкурсите по принцип. Но има конкурси и конкурси. Този вид аз намирам за порочни. Смятам, че са вредни както за този, който ги организира, така и за всички участници. Какво мислите вие?

Весели празници!!!

December 24th, 2012 @ 18:46

Малко преди края на тази година искам да кажа, че съм много, много благодарна. За всичко, което имам и което имам възможност да правя.
Да, винаги може и повече. Да, времето и силите не ми стигат за всичко.

Но съм щастлива, че имам работа, която ми отнема много от това време, и чудесна дъщеря, която изисква всяка моя минута, милувка и поглед.

Естествено, все някоя диня изпуска човек, и в случая това е блогът, защото не смогвам да споделям нищо. А има какво и то не се губи. Все някога ще мога и да ви покажа повече.

Пожелавам си, а и на всички вас добро здраве, физическо и душевно. Оттам нататък всичко е въпрос на приоритети. :-)

Хубаво посрещане и изпращане на празниците, приятели!

Два флумастера, шепа камъчета и едно любопитно бебе

October 3rd, 2012 @ 12:31

Видимо не смогвам да пиша тук често, но пък не мога да се оплача, весело минават дните ми.

Расте чудесното дете и просто не мога да й се нарадвам – всеки ден си казвам, че трябва да бъда ужасно благодарна за привилегията да бъде гост в живота ми.

Бяхме й обещали да види морето и изпълнихме това обещание. Открих колко е приятно да се рисува върху гладки морски камъчета само с два маркера – бял и черен.

Тези всичките дракончета бяха за едно чудесно петгодишно момченце, което ги обожава. Според него черният е добрият, а белият – лош. Децата са чудесни, умеят да правят свои собствени асоциации и да интерпретират нещата по свой начин, без да им пречи някакво предварително знание.

Мишлето ми е слабост, влюбих се в него от една книжка за Непослушковците Непохватковците, която купих от бензиностанция. Страхотна типография има това книжле, впрочем.

Първо беше една, после се появиха повече. Това задружно семейство совички “отлетя” при една добра приятелка.

Само край морето се чувствам спокойна. Всеки път се чудя защо изобщо си тръгвам от него.

Направих си самичка брошки разни…

August 28th, 2012 @ 11:27

…важното е само нещо шарено око да дразни. :-)

Брошки цветни за кокошчици суетни:

Да е цвете, не съвсем, но пък става за кадем:

Всяка има своя чар, някои ще станат дар:

Луд на шаренко се радва:

Правенето им е адски лесно, особено на цветята. Някъде из необятния интернет намерих как се правят, ето инструкции и за вас, да не питате. ;-)

Звук в тишината и новата ми Scribbler-мания

August 25th, 2012 @ 14:35

У дома вече ме будалкат, че моят Великден нещо много се е проточил и скоро ще дойде Коледа, ако не си спомня най-после, че имам блог.
Добре де, признавам – попрекалих с паузата.

Имам толкова много да ви разказвам, а пък времето ми е съвсем малко – цялото е заето с работа и със Симона, и изобщо не се оплаквам и от двете. Специално на Симона гледам да се наслаждавам най-егоистично във всеки възможен момент.

Наистина имам толкова много неща за споделяне, че чак поддава вратата на килера, образно казано, но едно по едно, ще понаваксам в следващите седмици. Честна дума!

Засега само ще ви похваля най-забавното приложение за рисунки и драсканици, на което съм попадала – Скриблър.

Попаднах на този великолепен инструмент първо от блога на Точица, която има чудесни рисунки.

Това ми беше като за първи опит:

После открих, че има необятни възможности…

Макар че буквално си драскам с него, много си отпочивам и ми доставя огромно удоволствие.

Идват ми идеи покрай него и определено буди въображението, иска ми се да направя благодарен поклон към изобретателя му…


1.977 / 41 / 29.25