Два флумастера, шепа камъчета и едно любопитно бебе
Видимо не смогвам да пиша тук често, но пък не мога да се оплача, весело минават дните ми.
Расте чудесното дете и просто не мога да й се нарадвам – всеки ден си казвам, че трябва да бъда ужасно благодарна за привилегията да бъде гост в живота ми.
Бяхме й обещали да види морето и изпълнихме това обещание. Открих колко е приятно да се рисува върху гладки морски камъчета само с два маркера – бял и черен.
Тези всичките дракончета бяха за едно чудесно петгодишно момченце, което ги обожава. Според него черният е добрият, а белият – лош. Децата са чудесни, умеят да правят свои собствени асоциации и да интерпретират нещата по свой начин, без да им пречи някакво предварително знание.
Мишлето ми е слабост, влюбих се в него от една книжка за Непослушковците Непохватковците, която купих от бензиностанция. Страхотна типография има това книжле, впрочем.
Първо беше една, после се появиха повече. Това задружно семейство совички “отлетя” при една добра приятелка.
Само край морето се чувствам спокойна. Всеки път се чудя защо изобщо си тръгвам от него.
Ех, че симпатични камъчета! Обожавам плоски речни или морски камъчет, а вашите рисунки ги правят да лъхат на спокойствие. Не мога да не попитам – маркетите някакви специални /перманентни, за стъкло, керамира и т.н./ ли са?
Мерси! Перманентни са, но иначе най-обикновени. 🙂
Само ти ги можеш тези работи :-*
Чудесниса камъчета! А бебка е приказна! Ади праща много поздрави и я нарече Бонбончето 🙂
Камъчетата са вълшебни! (А небрпежният портрет на Симона / Принцеса Лея, се е получил също доста добре!) 😉
колко е голяма вече: )
Pingback: А Симона кара колело! • optimiced | bg