Неочакван урок по орнитология: Черен бързолет (Apus apus)
Виждате ли тази птичка? В София живеят много такива. Някои от тях чувате и виждате всеки ден около сградата на Министерски съвет или Съдебната палата, където гнездят всяка година.
Птичката е черен бързолет, ако не греша. Лети бързо и по права линия, като почти не каца, и издава пронизителен звук, който за мнозина е дразнещ, а за мен – приятен.
Вчера привечер с Мишел се разхождахме и видяхме на алеята на “Евлоги Георгиев” как сива врана завлече в тревата някакво пиле и се опитваше да го разкъса с клюна си.
Сега, може и да не е правилно да се меси човекът в работите на природата, и да, знам, че си има естествено кръговрат, обаче ние и двамата имаме меки сърца и затова се затичахме с всичка сила през платното към птиците, твърдо решени да лишим сивата врана от точно тази “вечеря”.
Успяхме да я прогоним, а на земята трепереше този малък бързолет. Беше клъвнат тук-там и перата по крилете му бяха намачкани доста, но иначе нямаше сериозни наранявания.
В момента, в който го вдигнах, птичето се вкопчи с всичката сила на ноктестите си крачета в мен и стискаше очи, обезумяло от страх. Усетило ласка, отвори очи и въртеше глава, за да ме погледне. Стъписах се от интелигентността на погледа му – може и да си внушавам, но мисля, че разбираше прекрасно какво му се случва.
За сивата врана не ми е жал – те са агресивни и в града популацията им много се увеличи през последните години (може би заради количеството боклуци). Виждала съм ги да нападат катерици в парка, но също и да ровят по кофите и да хапват картофки от Макдоналдс. Е, няма да умре от глад, но поне бързолетът ще живее, казахме си и двамата с Мишел, и продължихме разходката с птичето в ръце.
Или както ще видите – на гърдите ми, защото отвесната поза е естествена за този вид птички.
Около половин час по-късно птичето все още не беше се съвзело от уплахата, а ние обсъждахме какво е най-добре да правим с него. Предположих, че щом се окопити, само ще поиска да отлети, но засега продължаваше да се гушка и вкопчва в мен.
Пускахме го в тревата в парка, за да видим дали ще иска да лети – не щеше. Опита първо едното, после другото си крило, бяха в ред, но все още не беше готово да излети.
Слънцето залезе съвсем и ние решихме да се прибираме, загрижени дали е редно да взимаме птичето с нас (бързолетите не се опитомяват и не могат да се отглеждат в клетки, това е пагубно за тях).
По пътя към къщи Мишел поиска да го вземе в ръка и да го поноси. Не бяхме направили и 30 метра, птичето разпери криле и отлетя с уверен и красив замах.
Прибрахме се усмихнати и спокойни, а от скапаното настроение, което ме бе държало през целия ден, вече нямаше и следа.
После прочетох някои много интересни факти за тези птици, като например:
Радвам се, че му помогнахме и поне тази вечер оцеля и не стана жертва. Над нас под покрива живее семейство бързолети и понякога, в горещите летни утрини пронизителните им викове ни будят още преди изгрев, но не мога да им се сърдя.
Хубаво е да си имаш крилати съседи. 🙂
Чудесна близка среща от трети вид! :))
Радвам се, че птичето не е претърпяло сериозна травма, а това със “вкопчи с всичката сила на ноктестите си крачета в мен” много ми напомни за един друг скорошен случай с едно кученце… :оР
Благодаря, че разказа историята! 🙂
Птичето беше ужасно мъничко и наплашено… И кръговрат или не, радвам се, че му помогнахме… и че отлетя свободно от нас, когато се съвзе!
Оттам нататък, вече е в свои ръце и ръцете на съдбата, но вчера му се случи така, че някакви човеци се намесиха и предотвратиха то да стане вечеря за една тлъста врана… 😉
Ооо, дали не ми е познато с хилядите ми спасителни мисии на всякакви пернати (и не само)! 😉 ^^ Бра’Ос! Обичам хора като мен! =]
Ехаааааа супер… Много мило от ваша страна!!!
Стори ми се светла на цвят птицата и потърсих инфо; може да се окаже и блед бързолет (Apus pallidus), но няма значение — Поздравления за “спасителната акция”! 🙂
Ако пак намерите птица, имайте предвид и:
http://www.greenbalkans.org/category.php?language=bg_BG&cat_id=64
за кръговрата само да кажа – добрите същества си помагат взаимно, лошите също, така че – нищо не е нарушено 🙂
усмихнахте ми вечерта, благодаря 🙂
За пореден път доказвате, че има и добри хора…
@Batpep, в природата няма добри и лоши, това го има само при хората. 😉
бейби, а ние какви сме?
и не сме ли в природата?!?
Наистина много благородно от ваша страна 🙂 А последния факт ми грабна веднага вниманието
@batpep: За съжаление някои наши особености са ни отдалечили достатъчно, за да се различаваме, но това е една много хубава тема, която бих обсъждала с голям интерес, но не и по коментари. 🙂 /Ще заприлича твърде много на интернет форум, а пък аз не съм им фен./
v momenta i nie gledame 4eren barzolet ve4e 2 sedmici,o6te ne moge da leti,dqsnoto mu kra4e ne e dobre,vla4i go,no maha s krile i si hapva dobre,visi kato bro6ka po nas,nadqvame se da poleti nqkoi den…
На терасата вкъщи през лятото постоянно влизат такива птици и то от години, а чак сега разбрах как се казват. Или не могат да излитат от замята, или просто са още малки, но не могат да излетят от пода и трябва да ги пускаме през прозореца(живея на 9-ти етаж).
Нищо че е стара тема. В СТ.Загора не виждам никакви лястовици от поне 5 години а само бързолети.Има ли нещо общо (исчезването на лястовиците и бързолетите).При нас гнездят в фугите на панелките.
Уви, няма как да знам дали има нещо общо. Но все пак бързолетите не са хищници, така че не зная дали се конкурират с лястовиците.
Оххх умилих се от този разказ <3 Много сладко птиченце, миличкото, радвам се че сте го спасили от изяждане ! 🙂
Хареса ми една мисъл на някой от по-горните постове, която смятам да започна да използвам:
batpep казва:
6
May 27th, 2011 в 20:00
за кръговрата само да кажа – добрите същества си помагат взаимно, лошите също, така че – нищо не е нарушено 🙂
усмихнахте ми вечерта, благодаря 🙂
Много много много прекрасни са тези същества бързолетите <3 вече официално ги обожавам 😀 Но всички животинки са хубави… онази врана може би не е постъпила добре, но и тя е животинка и ако я видя сгазена на пътя, и за нея ще ми стане мъчно… тъй че – когато имаме възможност да помогнем – нека го направим и да не се колебаем !
И аз имах възможността да опозная тази невероятна птичка.
Грижих се за един бързолет докато се съвземе от стреса от престоя му на замята (неизвестно колко). И след като изчетох доста за този вид ,разбрах че трябва по скоро да го освободя , защото те не могат да живеят в плен (с изкл.на случаите когато са ранени).
Вашата история ми помогна да взема решението по бързо,след като го виждах че се съвзема и сам иска да си тръгне.
Признавам,че не съм знаела за неговото съществуване и начин на живот,което ме завладя тотално. Тези очи , този поглед не се забравят.