Вълшебният октомври
Една дребна случка наскоро много ме развесели и стопли – разхождахме се в края на октомври с Мишел и се забавлявахме, като изпробвахме подарения ми перфоратор върху последните листа на дърветата.
Снимахме част от тях, той дори пусна при себе си един от по-сполучливите кадри. Мишел твърдеше, че е почти невъзможно някой да забележи “следите”, които сме направили. Почти.
Седмица по-късно приятел ме попита дали не съм пращала снимки на Нетинфо. Не бях, но учудването ми прерасна в истинска радост, когато видях какво готино съвпадение се е получило.
Фотографът на Нетинфо, Георги Димитров (човек с око и сърце, не просто с голям апарат), минал покрай един от храстите, който бяхме “маркирали”, забелязал дупчиците и ги снимал. Кажете сега, какъв е шансът не просто някой да забележи такова мъничко нещо, но това да се окаже колега и приятел?
(Есен в София – снимки 29 и 30)
Дребни работи… ама хубави. 🙂
Страхотно съвпадение!! 🙂
(директен линк към снимка #1 и #2 — @netinfo, я си подобрете сайта, какви са тез сложни линкове??;-)
(backup copy, image #1 / #2)
Страхотна идея, Ани и много хубави снимки, любопитно ми е какви хора забелязват такива малки знаци 🙂 .
Тези двете на г-на Димитров са много чудесни, хаха, а и идеята е супер забавна! ^^ И аз имам един по-нетрадиционен перфоратор, който всичките ми близки обожават (но не е сърце)! 😉 Аз изобщо много си падам по такива неща и едва се сдържах да не си купя няколко… ама за Kоледа ще си взема още два поне – няма да издържа! 😀
Наистина дребни, но хубави неща! 🙂 А цветовете на последната ти снимка са чудни!
браво, много са хубави! :))
Понякога имам чувството, че не съществуват такива неща като съвпадение и всяко нещо си има смисъл:) В повечето случаи най- смислените и красиви неща с в малките случки:) Снимките са страхотни!
Чудесна идея… само дето е за сметка на листата/дърветата…
…които така или иначе окапаха след няколко дни. Така че едва ли много ги е “боляло”. 🙂