Той се нарича Енрико…
…и е сред шепата хора, които с радост наричам мои приятели. Не просто добри познати, а именно – приятели. Енрико обича да пее и го прави вдъхновено и с удоволствие. Трудно го убедих да пусна една-две песни в блога, защото той се притесняваше от звученето им. Това е първото му влизане в студио и тъй като е било услуга от познат, не му е било удобно да признае, че не чува добре в слушалките, затова записите не са перфектни.
Може да не ви хареса как пее, или да се подразните от италианския му акцент. Не всеки ще го чуе със сърцето си, така, както го чувам аз.
Но исках да споделя няколко песни, записани от него.
Той е просто един човек, който живее в Италия. Животът му не е такъв, какъвто може би щеше да бъде, ако съдбата не му беше отредила инвалиден стол. Въпреки това той не е инвалид. Истинските инвалиди са онези, които крачат наоколо с оперирани от толерантност и съчувствие души и с увредени от суета, алчност или самосъжаление умове.
Енрико е слънчев човек. Личност, която имам рядката привилегия да познавам. Неговото съществуване е достатъчен повод за мен през последните години да продължа да вярвам, че свестните хора не са изчезнали съвсем от лицето на Земята. Той ми напомня, че има за какво да бъдем благодарни на живота и че трябва да ценим повече онова, което имаме.
(Pink Floyd – Wish You Were Here):
[Flash player with embedded audio of Enrico Trevisan.]
(Just The Way You Are – Billi Joel):
[Flash player with embedded audio of Enrico Trevisan.]
Веднъж заради него предприех първото си голямо пътешествие сама. Срещнах нови и стари приятели по пътя и открих много неща за самата себе си, в които не бях сигурна дотогава. Ако се наложи, бих го направила пак, защото за един истински приятел си струва да се отиде и на другия край на света.
Ето и линк към едно забавно видео, с което преди две години Енрико поздрави за Коледа всички свои приятели. 🙂
Добре пее независимо от акцента си и някой други леки детайло. Евала!
Енрико пее много добре, според мен. Това с акцента не е толкова важно, а и винаги може да се коригира. В пеенето му се усеща дух, топлина, усещане за музика, и затова именно ми харесва! Първата песен особено ме впечатли, още първия път когато я чух в негово изпълнение.
Би било хубаво някой ден Енрико да успее да издаде албум, стига да намери финансиране… пари, тоест. Заслужава си!
Scorpions, например, до ден днешен на моменти пеят с акцент. В по-ранните им неща е още по-осезаемо. На мен лично ми харесва.
Имам предвид и акцента, и как пее Енрико. Много обичам и двете песни, а той ги усеща. Или поне аз го усетих, докато ги пя, което ми е най-важно.
Благодаря, че сподели с нас свой приятел. Кажи му, че трябва да пее и да се записва по-често.
Енрико пее с чувство-хара си, затова изпращам моите най-искрени поздрави и пожелания да издаде свой албум!