Две интересни нови книги…
… и двете са редактирани от мен. 🙂
Благодарение на Естер от издателство Векста, в Хеликон и в Пингвините можете да намерите две интересни четива:
1. “Целебни приказки” на Юдит Сабо
Книгата е представена от авторката си по следния начин:
“Първата част на книгата пренася читателя в царството на целебните приказки. В онова царство, което днешният човек почти напълно е забравил, но без което животът му не може да бъде пълноценен. Тези приказки предлагат ключ към душевните ни болки, рани или загуби, като незабелязано задвижват процесите на вътрешно оздравяване.
Втората част на книгата представя подбрани произведения от духовната и мистичната литература и едновременно пробужда в нас Красотата и Мъдростта.
Целта на книгата е да докосне и пробуди една отдавна заспала част в нас, която носи в себе си познанието за нашата цялостност и подхранва като неизчерпаем извор Рая в душите ни.”
Лично на мен самите приказки не ми оказват точно този ефект, но вярвам, че има хора, които ще я оценят високо, особено ако тези приказки им попаднат в правилния момент и настроение..
2. “Обогатяващо живота образование” – Маршал Розенберг
Подзаглавието на тази книга е “Учене и преподаване в партньорство и от сърце”. Дори да не се интересувате силно от психология, предполагам, че всеки би искал да може да подобри комуникацията си – с познати и непознати, във всякаква ситуация. Въпреки че мнозина смятат, че въпросната книга би била най-добре приета в сферата на образованието – от преподаватели и обучители, аз се надявам тя да стигне до повече хора, на всякаква възраст и с различни професии. Идеята за ненасилствената комуникация (която Маршал Розенберг развива в предишната си издадена у нас книга – “Общуване без агресия”), тук е отнесена предимно към образованието — но образованието като учене през целия живот, като нещо, което цели да обогати живота и да подобри общуването ни, а не като непрекъснато състезание “кой-е-по-добър”. Докато я четях, не спирах да мисля, че тази идея е утопия, до такава степен тя се разминава с действителността. Но дори да е така, струва си да се замислим какво можем и искаме да променим.
За мен беше удоволствие да работя над тези две книги, а за красивата корица на втората се погрижи Мишел.
Ако искате да научите повече за метода на ННК (Ненасилствената комуникация), посетете сайта на Фондация “Същност”, те организират периодично специализирани семинари по темата, наречени “Танцът на
Жирафа”.
————————
Във връзка с втората книга (към която май стана ясно, че съм по-силно пристрастна), колко от вас имат предимно хубави и колко – по-скоро травмиращи спомени от детската градина, училище и университета?
( За образованието (и някои от спомените ми от училище) съм писал вече, да не се повтарям тук 😉 )
Иначе, да добавя само, че “Целебните приказки” съм ги чел, и героите там, които постоянно заспиват или им се доспива или просто спят, ми действаха малко приспивно… иначе книгат не е лоша 🙂
А на втората книжка, за която пишеш тук, корицата ми е много симпатична… знаех си, че този алпийски пейзаж, който снимах на Витоша, някой ден ще влезе в употреба! 😛
пожелавам ти по-често да ни показваш книги редактирани от теб 🙂
за “целебни приказки” – признавам, дори не си направих труда да се опитам да я дочета до край. определено не е за мен. но съм сигурна, че ще си намери и своите читатели.
за другата – корицата е прекрасна. макар да знаем, че можеше и да е по- 😉
за спомените – друг път 🙂
БРАВО, много се радвам и те изненадвам навярно с този коментар, поздрави и солени целувки от Бургас!