Анкета: за нощните птици и други животни
Човекът обича деленията – по пол, по възраст, по зодии и т.н. Казват, че хората се делят на ранни пилета и нощни птици (чучулиги или сови).
Мишел, например, определено е нощна птица. За него купонът тепърва започва в 24.00 ч., но сутрин ставането преди 10.00 е истинска драма.
От друга страна, аз обичам да ставам рано сутрин. Има нещо много красиво в тези часове на денонощието, но допускам, че не всеки ги оценява така.
По време на съвместния ни живот установих, че за мен е доста по-лесно да се нагодя към неговия режим, отколкото той да премине към моя. Да, ако ни чака приключение, той ще се събуди и в 4 сутринта, но принципно обича късно лягане и късно ставане, докато аз съм по-скоро за сън преди 23.00 ч. и ставане най-късно в седем и половина-осем сутринта.
Така или иначе, разликата в биоритмите може да се окаже от изключителна важност в съвместния живот на двама души. Ако не успеят да се нагодят един към друг, разминаването в ритъма на живот може да стане повод за всекидневни конфликти.
Интересно ми е как е при вас?
Ако искате, може да споделите в коментар дали този тип различие оказва голямо влияние върху отношенията ви с половинката.
Чак преди изгрев и всеки ден – не… но определено ако проспя сутринта денят ми сякаш е пропилян, поне отчасти. И досега не съм попадал на половинка, която да е ранобудна. Но това не е особен проблем, доколкото имам нужда от време за себе си, и използвам сутрините за лична употреба – хобита, Интернет, работа… или просто да си подредя мислите…
Сутрин се събуждам в 7, дори и да не съм имал намерение. Редки са случаите, в които развалям системата, но има такива. Затова и ми е лесно да се нагодя. Аз съм си адаптивен по принцип, с всичките преимущества и недостатъци.
Между другото, и аз съм като Мишел явно – предстои ли ми приключение, дори не мога да заспя 😀
На мен пък ми е проблем. Аз, че си поспивам, поспивам си, нощно пиле съм 🙂 Ама вече бившият птиц предпочиташе да спи по поне 12 часа, което по никакъв начин не можах да съчетая със своето определение за “живеене”. Е, примирих се и така 7 месеца. Цъ. Ако живеехме заедно, досега да съм го убила.
чувала съм, че това “драматично разминаване” в ритмните може да се окажа изключително полезно при гледане на бебе например 🙂
http://www.superherodesigns.com/journal/archives/001018.html
Ами според зависи 🙂 Работата и начина на живот много променя нещата.
Ако се налага да пътуваш и работата ти не е от “леките” – просто искаш-неискаш ще си промениш навиците.Будуването до малките часове,както и ранното ставане си имат собствен чар.При мен зависи от сезона – зимата стоя до по-късно,а лятото – ставам рано (няма нищо по-хубаво в ранна утрин на хладен морски въздух с чаша кафе в ръка).Иначе с бившето пиленце имахме противоположни ритми на сън/работа,но не ни попречи да бъдем заедно няколко години.
Всеки да става когато си иска. Но като дойде време за сън и единият вече е заспал прав, а другия иска да гледа телевизия до 2-3 часа, тогава вече има проблем. Решението – без телевизор в спалнята. 🙂
Мен ме вълнува и друго, дали разликата между чучулигите и совите влияе на сексуалния живот? Дали едните го предпочитат сутрин, а другите вечер?
ъъ.. а как се гласува, всъщност?
после ще пиша коментар
изпреварила съм батето с гласа си
аз определено обичам да си лягам рано и да ставам рано. сутрин толкова много неща могат да се свършат, докато някои блажено си проспиват деня 😆 дори и да съм уморена и да ми се спи, събудя ли се веднъж, няма заспиване… а да се въртя сутрин в леглото, ей така заради излежаването – Цъ, не е за мен 😀
за останалото, нека батето се изкаже 😛
Ех, Йовко… ти си просто толерантен човек по характер, затова и не ти е проблем. 🙂
@Иван: И аз, и аз така! Но само пред приключения – иначе обичам денят да започва сутрин, не по обяд… с някакви изключения, разбира се.
@ejjjik, това беше един позитив, за който едва наскоро се сетих. Определено намирам, че може да бъде много полезно. 🙂
@Йоана, абсолютно вярно. Ние телевизор нямаме и не желаем да притежаваме. Но с компютъра е почти същото, като нямам против да си гледа филми до малките часове, проблемът е, че иска компания и гледа жално, ако кажа, че ми се спи. За секса не мисля, че пречи. Винаги можеш да събудиш всекиго за такова приятно занимание и не познавам някой, който би се обидил. 🙂
@Светлина: 12 часа не е толкова много, ако си преуморен. Вече ако си е просто леност, не е на хубаво наистина.
@Божо: Напълно съм съгласна с това, което каза.
@Мики и Батето: Може да гласува Батето от служебната машина след ден-два, но може и да затрия IP-то, за да гласувате втори път от същата машина, по изключение. 😛
Временен извод: май повечето ми читатели са амбивалентни – могат и рано, и късно. 🙂
Аз спя до по-късно, защото стоя до по-късно. А когато аз си доспивам в спалнята, той тихичко се с изнася лаптопа в хола – така всеки си празнува Независимостта. А вечер, отново в спалнята, си празнуваме Съединението 🙂
Ох, въобще не се справям с вашите а хрефове, така че вкарай ми поздрава в красив вид, моля 🙂 — бухалчета!
По-важното е, че докато ги снимах, се сетих за тебе 🙂
интересното е, че винаги съм бил нощна птица. ма не сова или бухал, а нещо като нощен сокол, да речем. или прилеп, но по-скоро сокол, ама нощен.
обаче откакто ме е хванала дъртозата се наблюдавам, че си спя по всяко време – ама ако ще да е прекрасен изгрева, залеза, звездите да са обсипали небето – гат ми се доспи и имам възможност – спя. правя го с вещина и чувство, влагам всичко от себе си.
и ако по средата на разпален спор видите участник, който се обръща на една страна и търси сгода, за да заспи – вероятно това съм аз. а ако по средата на вихрен купон забележите човек, който се суе насам-натам и си търси скатано местенце – е тоя вече със сигурност съм аз 🙂
току да се пиша към то на батпеп отбора, ама май съм нощна птица, макар че всичко е според зависи … когато нямахме деца, с бате ти Спаси си лягахме къде 10.30 -11 и тогава, ако следваше нещо, следваше – дали Съединение, дали Незавизсимост(според гледанта точка 😉 ), но сега, децата заспиват в 23, тогава идва мама тайм и тати тайм – кой къде и как къде … ех, времена … всичко е според зависи 🙂 ама, аз предпочитам да съм бухал 🙂
Скоро четох в едно ново списание (няма да му правя реклама) статия точно за совите и чучулигите. Та мисля си, че чучулигите са имали по-голямо лоби и света ни се върти по техния график.
Лошото е, че като си нощен, а работиш нормална средностатистическа работа, си принуден да се съобразяваш с чужд режим. И всъщност цял живот се бориш срещу биологичния си часовник, вместо да те оставят да си бачкаш когато ти можеш да дадеш максимума от себе си. Аз например няма какво да си кривя душата – преди обедната почивка сутрин, никаква ме няма. Уж съм на работа както ме искат, ама просто не съм толкова трудоспособна. А влизам във форма към края на деня (много обичам да оставам да работя, когато всички си тръгнат), а пика ми е в 2-3 през нощта… къде е справедливостта не знам.
Свобода за совите!!! 🙂
Ани, много малък процент от хората са чучулиги и твоят въпрос тук го потвърждава. Сови са повечето хора и това е по-адаптивният тип от двата. За чучулигите е трудно да работят след обяд. А и като се замисля, повечето фирми не започват в ранни зори, което пък е малко неприятно от една страна, защото работата се пльосва на средата на деня и не ти остава време за друго. Повече за съня и чучулигите и совите може да намериш в сайта на ббс сайънс – http://www.bbc.co.uk/science/humanbody/ . Дори и тестове може да си правиш! Якооо
В полза на ранобудните едно есеистично откровение. 🙂
http://eilieva.blogspot.com/
Когато имам много работа, мога да стана и в 4 сутринта….но вечер след 10 съм неадекватна:) Обратно, мъжът ми (ужасно звучи) си стои спокойно до 3-4 през нощта увлечен в работа и не забелязва как съмнало. Проблеми никакви за сега. Дори преди имахме само един компютър вкъщи ( сега се препъваме в тях) и си стояхме на него на смени… Влади до към 3-4, аз ставах рано и така…
А за дете тази разлика е наистина прекрасна- там се редувахме -вечер ако плаче има си татко, сутрин мама е усмихната и готова за втора смяна.
И вкъщи сме така…
Аз съм тоя, дето започва деня след 10. Но се насилвам да ставам в 9 🙂