Между великденските яйца и сезона на баловете
С голямо закъснение: ето какви бяха тазгодишните ми боядисани яйца за Великден, от които повече от половината се пукнаха при варенето, въпреки всички предпазни мерки. Това обаче само подпомогна по-бързата им консумация. И козунаци имаше, но те заслужават отделен пост, защото… после ще видите защо. 🙂
Наближава месецът на абитуриентските балове. Пак ще има клаксони и среднощно безсмислено броене до 12 и ли кой докогато е учил. 😉
Когато завършвах училище, това не беше популярен обичай. И макар че се лаская от мисълта, че не е било чааак толкова отдавна, като се замисля… абе определено не е било и вчера.
По покана на Велян, ето как изглеждах аз на 21 май 1995 г.:
Трябваше да бъда с друга рокля (кораловочервена), но сиамският ми котарак се оказа заключен в гардероба седмица преди бала. Горкото животно се беше отчаяно хванало с нокти за най-близката дреха (въпросната рокля) и така тя отпадна. Тази намерихме заедно с майка ми почти в последния момент и макар да изглежда в черно и синьо кадифе, всъщност синьото е приятно тъмнолилаво. Навремето снимахме с една “Скина”, а от нея чудеса не могат да се очакват… Много исках да бъда с кубинки, а се озовах на платформи с висок ток. 174 плюс 8 см не е шега, но какво пък – за няколко часа само. 😉
Класическа Пепеляшка, без принца – отидох на бал с Renault Manager (помните ли безумната реклама… “Господи, каква кола!”), прибрах се с добрия стар Вартбург. А на прическата си още се смея, защото косата ми по принцип е упорито права. Опитът за студено къдрене пропадна и спасението беше домашна импровизация с парцалчета вместо ролки. Някога това беше доста разпространен начин да си навиеш косата на масури, но резултатът се получи доста различен от очакваното.
Като цяло обаче имам силни и топли спомени от онази вечер – беше ми хубаво и не помня някога да съм танцувала толкова много. Имах и чудесен партньор за танците, който, доколкото зная, днес е добър зъболекар, съпруг и баща.
Не съжалявам, че отидох на бала на училището си, а само, че се прибрах твърде рано. 🙂
(Най-голямото ми разочарование през този ден всъщност дойде от това, че всички прекрасни домашни сладкиши, (за първи път приготвени накуп и уж заради мен) – фъчове, агнеси, орехови розички, солени и сладки кошнички и прочие вкусотии – вече отдавна бяха свършили, когато се прибрах…)
Ако днес бях отново абитуриентка обаче, знам добре с каква рокля бих искала да бъда – моля, да не се гледа от жени на диета и алергични към шоколад. 😉
Снимката е взета от тук.
С този пост ме върна и на моят бал. Естествено, за роклята, с която бях тогава не искам и да чуя. За прическата още повече. Май всички около мен се надпреварваха да спечелят доверието ми към тяхната “идея”.
А за парцалчетата, да те бяха много популярни. Не веднъж съм се къдрила в домашни условия за дискотеката довечера. 🙂
Става ми много смешно като се сетя.
Яйцата, които си направила са страхотни. Много ми харесват тези с различните емоции. 🙂
Очаквам специалният пост за козунаците. 🙂
Ани, супер си! Оправих и пингбека 🙂
Ей! И аз на 21 бях, но две години по-късно 🙂
При мен опита със студеното къдрене сработи. Само дето ми казаха, че ще съм на спиралки, а като махнаха ролките и тях ги нямаше там 🙁 Имах едни ужасни букли и такъв рев му теглих, че не ща да си спомням! После попреглътнах факта и дойде веселото 🙂
Мисля, че ако избирахме рокли днес, всички щяхме да сме с твоя фатално червен избор 😉
(между другото, блога ти упорито се опитва да ме убеди, че 5+3 не е равно на 8)
Само на мен ли ми се струва, че прическата ти си е ок и даже си изглеждаш много свежо ?:) Добре ти стои коса на къдрици 🙂
О, аз не се оплаквам много – определено смятам, че съм родена да бъда не с права, а с къдрава коса и да ходя боса по слънчеви плажове… обаче това е животът! 😉
страшни са ти яйцата!
убиец!!
връО!!!
що не се замислите да разработите емотикончета по-различни от сега употребяемите :/
а иначе:
леле, какоо…
аз отдавна ти точа зъба, дето ми е останАл, ма с тия порно снимки напрао ма утепА!
Батю, не се занасяй, че от сигурен източник знам – кака ти Блу има далеч по-яки снимки! Че даже обеща и да ги покаже публично 😛
еееееех, а бяхме млади
Да, прекрасни спомени (и жалко за роклята), но важното е как изкара на празника, а само като се сетя, с каква стъпка излезе от ресторанта на хотела… 🙂
Хм, това, за слънчевите плажове и разветите коси не е толкова далеч, а и никой не знае къде ще ни запрати живота след някоя година. Дай Боже да е на някой хубав бряг, с повече безгрижие и оранжеви залези:)
Pingback: откъде да започна « simplyblue