Разкази в картинки :-)
Първи опит в правенето на “меки” картини… Не особено сполучлив, защото обърках техниката на зашиване, но ще се поправя следващ път. 🙂
Самото петленце харесвам, всяка сутрин ме усмихва.
Забавно ми е да откривам нетипични свойства в разни предмети от бита. Наскоро ми се искаше да направя нещо от филц, но нямах у дома и се сетих, че мога да използвам меките кухненски кърпи, които освен това са доста по-фини:
Стават за зашиване или апликиране мърху картички. Засега си стоят така. 🙂
А това са (бяха, всъщност) едни мини-тортички, правени миналия месец още… присещам се за тях, защото постоянно ми се хапва сладко:
Много са лесни за правене, просто малко сметана и готови платки за блатове. А са вкууусни.
Препоръчвам платките да напоите с домашен ликьор от вишни.
О-пи-я-ня-ващо! 😉
Петленцето, което виждам през прозореца на меката картинка събуди и усмихна по-бързо дори и мен! Изгежда като да знае какво търси и накъде отива, нещо твърде неприсъщо за мен и други поспаливи герои много рано сутрин. Винаги са ме замайвали шиваческите умения и безграничните възможности на плат, две ръце и малко конец. Сигурно е като боядисването – не знаеш, че можеш преди да хванеш четката и префасонираш от 4 до 12 стени и вземе, че ти хареса.
Мишокът и котаран имат характер, а вторият поза…Така ги виждам аз.
Мини-тортичките са и по зимно и по пролетно весели. Но споделената тайна за приготвяне при напоителен режим раздразни неимоверно апетита ми! Къде раздават такива Корекомски бутилки с домашен ликьор от вишни!?Малко ми е тъжно, че дори вишнево дърво не съм виждала през изминалата десетилетка.
И картинките са хубави, ама най-интересни са ми сладкишите 😉
Чудесни са! Даваш ми идея да направя някаква мека книжка за Биба, която да е хем образователна, хем да става за дъвчене. 🙂
Аз пък се зарибих адски много по колажите от изрезки и други подръчни материали. Даже днес публикувах в блога първото ми творение. Ако искаш, хвърли един поглед, като ти пасне. 🙂
Здрасти, скоро попаднах на сайта ти и мога да кажа, че имаш страхотно въображение и търпение 🙂 rss-ът на блога ти сега кротко си седи в гугъл четеца 🙂
@оля: вишновката обикновено я прави някой – я баба, я мама, а брат ми…
В моя случай дори е почти безалкохолна, но добре си свърши работата за сладкишчетата.
@[vladi]: знаем, знаем ние с какво можем да ти привлечем вниманието към този сайт 😉
@ladyvera: Вера, виждала съм такива детски книжки в един руски форум и се възхитих. И знаеш ли, има още по-хитър начин да се направят. Целта е детенцето да развива различни умения и да учи нови неща. Например на една страница има копче и илик, на друга – шнурчета за връзване (или нанизани връзки), на трета – зашит, вграден отвор от натурален сок с капачката – за да се учи да отвърта и завърта… на друга страничка може да има цип или зашито огледалце и т.н… много интересни могат да бъдат. Ако имаш търпение, може да се получи страхотна книжка-играчка. 🙂
@martinangelov: отдавна ви чета, но обикновено рядко коментирам, просто не ми остава много време. Благодаря за посещението и коментара 🙂
Прасугерчето ме кефи особено много 🙂
А глазурата на тортичките как си я оцветила? С химий или нещо натурално? Изглеждат ми много вкусни 🙂
🙂 С глазурата хитрувах – цветните неща се правят с готов захарен шрифт.
Ето този:
http://www.bgphoto.net/photos/31206/633549326903521250.JPG
(и преди да попиташ, продават го в Метро и в магазинчето за подправки на ул. “Три уши”)
🙂
Еее, сега няма какво да питам! 😛 Само ще добавя, че не знаех, че съществува такова улеснение:)