Стиляги :-)
Сред купчината интересни филми, които изгледах в последните месеци, има един, който не ми излиза от ума.
Когато за първи път го гледах, не знаех изобщо какво да очаквам.
Не бях проверила нищо за него в imdb, и почти през цялото време очаквах някаква тежка драма да се развие на екрана, да не говорим как се сърдех, откривайки някакви недостоверни или пресилени неща и исторически несъвпадения.
Някъде към средата на филма осъзнах, че трябва да се отпусна и да го гледам с една-единствена цел – чистото аудио-визуално удоволствие – от страхотната музика, от великолепната кинематография и играта на актьорите, които са наистина поразителни, до един.
Не, наистина, не мога да не го препоръчам от сърце – и старите, и младите актьори са върховни. Не играят, а живеят в този филм.
И сякаш не съм го похвалила достатъчно, или просто за да се изкушите още мъничко, ето два кратки музикални откъса:
Възхитителни моменти има в този филм.
А и само руснак може да измисли заглавие като “Маленькая бейба” (да не говорим за добавката в припева – “ласточка моя”). 😉
Филмът “Стиляги” си заслужава да се гледа.
Не е точно мюзикъл, а е по-скоро музикален филм. Разлика между двете има. 🙂
Въздейства поразително на всички сетива и оставя много ярки образи да преследват съзнанието ви поне още ден-два, може и повече.
О, и си има страхотен собствен сайт.
От него можете да научите куп интересни факти за актьорите, за героите от филма (който е направен по книга) и какво ли още не.
Но мен най-силно ме впечатли добронамереността и мекотата към миналото, с която е направен.
Няма да кажа как свършва, но приятно изненадва – не вярвам, че у нас може да се направи подобно нещо.
Няма гняв, нито отричане. Няма ровене в раните. Отношението към хората и събитията е всичко друго, само не и осъдително.
След края на филма може да откриете, че неудържимо ви се танцува – за да се почувствате млади, живи, цветни и истински.
потвърждавам с две ръце казаното от молиФчето 🙂 батето беше споменал в един коментар за този филм, но Ани го изпревари с по-добрия коментар
мноого приятно филмче, даже повече 🙂
лошото:
прилича ми малко на “коса” с елементи на “стената”. също така не ми харесаха циците на главната героиня.
доброто – превъзходна демонстрация на широтата на русская душевность. ма не може за такива тежки и сериозни неща да се говори така незлобливо, с толкова хумор и топла усмивка!
освен това ми направи впечатление, че езикът на руснаците се развива в правилната посока, т.е. непрекъснато се доближава до българския. този процес го наблюдавам от около 20 години, откакто в гимназията изучавах “черньІе песни” висоцкого.
“емуу не нужна
чужая ЖЕНА!”
не “женщина”, както предпочитат сиводрешковците 🙂
и още много, мноого други примери мога да дам 🙂
страхотен сайт, наистина 🙂
хаха, обаче филмът е невероятно компилативен. само си пусни основното парче “буги-вуги каждьІ день” и после си пусни парчето на бате гошо минчев “урок по рок”, което е писано преди… ъмм.. абе сигурно дваесе години 🙂
Бате, ми то музиката от филма не е писана сега – парчетата са на групи на по 20 години вече. 🙂
А че е кочпилативен – да, така е, но това е готино.
И в Мулен Руж бяха направили шантав саундтрак, но някак си вървеше на филмчето доста добре. 🙂
Ааа… а за “жена” и “женщина” не си прав точно, защото в песента “жена” е в смисъл на “съпруга”, а като “лице от женски пол” те си ползват все още “женщина”.
🙂
Pingback: онли для чуваки и чувихи « batpep