Всяко ненужно парченце плат може да оживее. Трябва само малко въображение.
Винаги съм харесвала направените саморъчно играчки.
На сайтове като etsy.com могат да се видят страхотни неща – далеч не само играчки, разбира се.
Предупреждавам неизкушените, може да изгубите цели дни в разглеждане там. 😉

Ето един черничък дребосък, който съвсем не знае що за животно е:

Ето още един заек. Този особено се гордее с ушите си, които може да сгъва в различни посоки според настроението си. Да не говорим за прекрасната катарама на колана му – vintage находка.

Тук послушно се бяха наредили за обща снимка – заедно с мишката. 🙂

А този кот – да не си помислихте “О, този сме го виждали вече”? Да, но не съвсем. Това е братът-почти-близнак на Алфонс, като разликата им е, че е роден седмица по-късно от него и очите са му два пъти по-големи. Много е доверчив и чистосърдечен. Появи се специално за майка ми, защото винаги, когато ме види да шия играчка или да правя нещо от глина, невинно ме подпитва “а това за кого го правиш”?

Още не зная какво име е дала на този приятел, но със сигурност ще я попитам.
😉