Неделни мисли и развлечения под домашен арест
Спомням си времето, когато всяка свободна минута означаваше да грабнем колелата и да излезем извън София.
Да, но това отдавна не се е случвало. Мишел е все още болен, което е трудно за вярване, но болезнено реално.
Не му помогна дори самият Батман, макар че старателно цяла седмица му изпраща собствените си брандирани лимони:
От солидарност съвестно пазя карантина и не разнасям грипни вируси навън, затова пък се оглеждам около себе си и се подсещам да покажа новите неща, които съм правила тези дни, като тази картичка за twitter-фенове:
И още една малка картичка, която правих с помощта на една красавица на две години и половина:
Ния вече рисува по-добре от мен. Не ми ли вярвате? 🙂
Ами, ето, преценете сами:
Много е добра според мен. Сигурно един ден много ще се смее на тази рисунка, но аз й пожелавам да развие дарбата си. 🙂
явно Ния не се е справила добре, защото целта й беше да нарисува ябълка
а твоите картички са уникални 🙂
екстра си е на ния ябълката, малко нахапана, ама нищо 🙂
а на мене много ми харесва котакът, който наблюдава отлитащите (долитащи?) птици и облаците, много е красив!
и много се радвам на молива – усмихнат е, нищо че е индус 🙂
Оох, вярно, че ябълка беше! Как съм забравила! 🙂
Картичката ти е прекрасна! 🙂
Какво ще правиш, ако завалят поръчки за такива картички? 🙂
(А лимоните верно, уж пратени от Батман, уж със запазената му марка отгоре, пък нещо не помагат… Все пак, надявам се скоро някак да се справя с този грип-настинка-whatever…)
teh kard iz rly swit! :)))