Честит Осми декември!
Одеве излизаме с Мишел и на вратата почти се сблъскахме с един от съседите.
Много готин, възрастен мъж (около 60-те може би), той и съпругата му са една от екстрите на кооперацията, която обитаваме – понеже, нали, културни и добри съседи не се срещат често. 🙂
Но не за това ми беше приказката.
Човекът носеше небрежно огромен и много красив букет цветя, някак особено празнично контрастиращ на иначе обичайно скромния му външен вид.
Поздравихме се и го попитах да не би съпругата му да има рожден ден днес и затова той й носи цветя.
Отговорът ме закова:
“Не -каза той, леко засрамено сякаш – просто обичаме да си припомняме студентските години”…
Ей-така се ухилих, като го чух това!
Честит празник на всички бивши и настоящи студенти!
🙂
Хубава история! Интересно как човек съхранява добрите моменти от студентството до края на живота си.
Честит Празник и от мен!!!
Ейнццц! Така и на нас да ни се случва след 40-50 години, а?! 🙂
… “Човекът носеше небрежно огромен и много красив букет цветя”…
небрежно огромен…
напрао ма уби.
:-))) Добре де, прав си. Сега, като го прочетох отново, видях как звучи – а всъщност имах предвид, че букетът е бил огромен, а той го носеше небрежно… но ако знаше в какво състояние изобщо писах…
не бе, просто толкова рядко срещам толкова красиви словеса, че…
честит празник и от мен 🙂
Ама наистина големи веселби тази година, май като за последно – пир по време на криза.