Rock me, baby
Много, ама много обичам камъчета. Морски, речни, загладени и ръбести, всяко с характера си и с формата си.
Преди известно време открих нещо прекрасно онлайн – азбука от камъчета.
Клотилд Олиф вероятно доста дълго е събирала тези екземпляри, но трудът й не е отишъл напразно.
Азбуката й е доста сполучлива и симпатична, макар и да не е първият опит в тази посока (ето един друг, не толкова сполучлив опит, на който попаднах).
На мен пък тези дни ми долипсва морето, затова си изрових сега и няколко мои снимки от него, на камъчета.
Не са толкова забавни от типографска гледна точка, може би.
Но да речем, че са иконични.
Знам, че следващото изречение е клише, но какво пък, ще го кажа – Природата е голям магьосник! 😉
Това е то. До ден-днешен не мога да се прибера отнякъде, без да довлека със себе си и шепа камъчета… 😉
йееееееее :-))))
преди да прочета какво си написала реших, че първите камъчета са събирани от теб 😀
твоите камъчета са прекрасни! за самото описание – нямам думи! 🙂
Мерси, имам и други, но няма сега да ги покажа. 😉
(а от азбуката най-много ме радва буквичката Q)
Mnogo mi stana milo da procheta i vidia za drug chovek, koito obicha kamuchetata sushto kato men. I az si nosia kamucheta, kogato otida niakude. Siaksh si vzemam edna malka, no zenna chast ot atmosferata na suotvetnoto miasto sus sebe si. Mnogo, mnogo e priatno!
страхотни снимки 🙂 много ме радва фактът, че все още има хора, които оценяват красотата на света около нас 🙂 аз лично от морето или от някоя планинска рекичка винаги си взимам камъчета 🙂 много сладка статия – разведри деня ми 🙂
Ейнц! Искам и аз камъче с дупка! Признавам, никога не съм виждала такова!
Пипи, считай въпроса за уреден. 😉
Аууу, вярно ли?! Урааа 🙂 Ще съм ти задължена от земята до небето и обратно 🙂
Това ми припомни за едно страхотно камъче, което сестра ми ми донесе преди време. Тя винаги ми носи разни такива дреболийки, в които е открила магията на тази вълшебница – природата. :))) Ще я накарам да го снима хубаво и ще го покажа, ако има желаещи, хехе. 🙂
Обичам да събирам морски и речни камъчета. И мидички. Напомнят ми за шепота на вълните и ромоленето в недрата на планините. Но когато ги извадиш от водата, сякаш вземаш част от душата им. Красивите им цветове увяхват. Сега си имам малка хитринка – слагам ги в съд с вода. И цветовете им пак засияват. Изисква малко повече грижа, но определено си заслужава:) Поздрави за хубавите снимки!
Мерси. И аз понякога ги слагам във вода, права си за цветовете и душата им. Като риби на сухо са иначе. 🙂