Странно, при мен котките никога не свършват :-)
Май просто има теми, които ме завладяват на периоди и докато не ги изчерпя, нещо ме кара да продължавам в същата посока.
Преди около 15-16 години, когато за първи път се сприятелих с глината, незнайно защо започнах да правя приказни джуджета и малки магьосници. Повечето от тях подарявах почти веднага и не ги пазя на снимка, но все още имам у дома десетина, които смятах за недостатъчно хубави, за да бъдат подарявани.
В последните години все по-рядко намирам свободно време и достатъчно спокойствие, за да правя такива неща, но едва покрай този сайт осъзнах, че котките трайно са се настанили в него и засега поне не смятат да си ходят.
На хартия или от глина, те сякаш намекват, че знаят какво ми е нужно – именно не-бързане, повече домашен уют, мъничко мързел дори.
Ето два екземпляра, които много обичам.
Първо този симпатяга. Понеже непрекъснато мисли за храна, сложих магнит на гърба му, за да е близо до хладилника:
Можем на много неща да се научим от котките. Възхищава ме тяхната естествена сила и грация и поразителната им способност да си почиват. Навсякъде. По всяко време.
А ето го и малкият замислен скитник, на когото липсват приключенията и непознатите земи:
Чел е много за местата, които иска да посети. Но домът го задържа и все по-трудно се решава да тръгне на път.
Get Flash Player to see this player.
Обича ретрото и класиката, а чувството за стил му е вродено. Винаги е искал да бъде корабен котарак. Чувал е, че в корабните трюмове е пълно с плъхове, които знаят какъв е вкусът на
ром и солена морска вода. Не се страхува от тях, само е любопитен да ги види.
Ужасно любопитен.
(За песента – специални благодарности на batpep)
[wp:svejo-net]
боже, чудесни са! 🙂
хахаха, ставаш все по-добра!
за самата изработка на животинчетата не знам, щот не разбирам, но при представянето им – ОПРЕДЕЛЕНО 🙂
Велики са! Наистина ти се възхищавам, и на теб, и на никсо, въобще хора с такова яко въображение. И сръчност де, щото на мен ми дай глина и освен да се нацапя, друго няма да се случи. Че и истории да измислиш около дадено творение – някак оживява, става уникално! Браво!
хехе, добре сте дошли в детската градина – и заповядайте пак, има и други герои.
Когато исках собствен сайт, исках го заради тях, а толкова дълги ги държах на рафта и не ги показвах, че ме хвана срам.
Време им беше, точно преди да ми се разсърдят и да се вдигнат на бунт…
Чух нещо да мърка тук и се отбих 🙂
Фантастични са, разкриват те -теб, истинската и търсеща:)
Надявам се синята мишка на Michel да не се страхува от глинени котарани 😉
Ехооо, от никакви котарани не ме е страх, дори и такива, направени основно от козина, а не от глина 😉
Поздрави, Синята Мишка