Разни такива едни…
Жива съм. Просто не ми се пише напоследък, макар че определено има за какво.
На осми юни си отиде любимото ми куче Шейла – на съвсем почтената възраст от седемнайсет години и половина. Често са ме питали на колко е кученцето и никога не са ми вярвали, че е на толкова – може би защото беше голяма откачалка, пъргава, че и млада по дух.
Някой път ще разкажа повече за тази бандитка, сега само ще ви я покажа – ето я и нея, снимана преди около година:
Където и да е сега вярната й кучешка душа, дано е все така прекрасна и щастлива, каквато беше през всичките тези години.
Напоследък се завъртя луда въртележка от събития покрай Мишеловите приключения със Странджа протестите и разните му там призовки. Много коментари, медийно внимание и излишни нерви и вълнения. Радвам се, че покрай тази история се запознахме с Йовко и с Пейо, обаче.
И че неочаквано намерихме цял куп нови приятели. 🙂
А на мен ми се ходи на море. Почива ми се бре, хора. Някак ми е трудно да запазя сериозност в абсурдния поток от всекидневни дивотии, уморява ме.
Каня се от вече два месеца насам да кача нова музика, снимки на разни неща, измайсторени в близкото минало и по-наскоро от мен, а имам и някои нови идеи, които ми се ще да споделя…
Все още не съм се наканила да ъпгрейдна блога, горкичкия.
Редовен повод за разговори е “А ти няма ли да пишеш в блога си?”, на което отговарям с “А, да, утре” и то става като прочутото “маняна” на испанците…
Ще пиша по-често, обещавам – ето, още утре (шегичка ;-))
О, и понеже batpep се бил оплакал нещо, че не качвам музички, ето специален поздрав за него, за Мишел и за всички, които харесват Макс Пейн и Poets of the Fall – Late Goodbye. (не мога да устоя, ето още едно видео към същата песен, с повече кадри от играта 😉 )
Welcome back to the blogging world :)))
Е сега след като прописа, мисля, че е време да ходиш(м) на море, а? 😉
Ха, ми аде де! 😉 Само си взимам шлепанците и банските и съм готова!
отивайте, ама на 5-ти да сте се прибрали
Хаааа, неее, не така, пиле. Ще отидем след пети ;-).
Ще пропуснем рождения ден на Ния, но не и прощъпулника!
А така, по-скоро на почивка, след като сте решили да е морето – да бъде! :о)
Точно така! 🙂
Може пък да е време за море?… 🙂
Голяма е болката когато загубиш любимо същество а и самият факт, че Шейла е доживяла до такава възраст означава само едно , че е гледана с любов и……..с много любов, каквато липсва в много хора днес …уви.