DePhazz! (Sofia Jazz Peak – част ІI)
21 април, пак зала 1 на НДК. DePhazz! 🙂
Тук ми е още по-трудно да разказвам.
DePhazz са ми любимци от много години и не бях си и помисляла, че ще мога да ги видя и чуя на живо в София.
Предвид напоследък затегнатото ни положение с финансите, първоначалната ми нагласа към всякакви музикални събития гледам да бъде лишена от прекален ентусиазъм, за да не ми е мъчно, че не мога да отида.
Но – чудеса стават, а понякога сам си ги правиш. 😉
Прекрасният Мишел се погрижи този път да имаме билети от по-рано, и макар че мозъкът му е нееднократно промиван с Death By Chocolate, Detunized Gravity и Daily Lama, знаех, че не очаква събитието с особено нетърпение, а по-скоро с чувството, че ще зарадва мен.
Съботата се оказа уморителен ден, на всичкото отгоре и работен.
И двамата отидохме в криво настроение, едва прикриващи умората и невъзможността си да превключим на разтоварващ режим.
Имахме хубави места в пети блок, но след първите пет минути се вдигнахме и слязохме пред сцената, защото това, което звучеше и се случваше на сцената, буквално ни издърпа от седалките.
Винаги, когато слушам тяхната музика, се пренасям в един свят на свобода, лекота и красиви цветове.
Сигурно сте ги слушали на запис. Всеки ще ви каже, че музиката им е въпрос на добър стил…
Но…
…за да ви накарам да разберете какво са DePhazz на живо, ще цитирам Мишел, който каза: “Тези хора трябва да уволнят звукозаписната компания, с която са работили досега. На диск музиката им е някак по-ненатрапчива, дори стерилна като звучене. Става за фон… Но на живо – на живо са истински гръмотевици и светкавици!” 🙂
Писна ми да чета едни и същи прекопирани статии навсякъде из мрежата – няма да ви описвам какво свирят и кои са музикантите, с които Пит Баумгартнер работи – ако искате да разберете за какво ви говоря, следващият път не пропускайте концерти като този.
Още с появата си Пат Епълтън вдигна градуса в залата – знаех предварително, че няма да видя Барбара Лар на сцената, но Пат и Карл Фриърсън направиха такъв спектакъл заедно и поотделно, че като с магнит привлякоха публиката в краката си.
Снимките няма да ви покажат всичко, но съгласете се, че е трудно да снимаш и да танцуваш едновременно. 😉
В рамките на тези близо два часа, които продължи концерта, душата и тялото ми бяха свободни от оковите на ежедневието. Бяхме истински, живи, излъчващи и приемащи светлина.
Ако трябва да опиша “как беше концерта” с едно изречение, то е – DePhazz, направихте ме безкрайно щастлива! Искам отново и отново да преживея това!
P.S. За съжаление, трета част няма да има – изглежда ще пропуснем шоуто на Маркус Милър, както и Jarreau & Benson… съжаления изпитвам и за пропуснатия reunion на Babyface Clan в Blackbox, но няма как – най-вероятно следващ музикален пост ще има чак след концерта на Placebo.
(и ето и още снимки;-)
Благодаря за това мини – ревю! 😉
Много добре описа атмосферата на концерта! Съжалявам само за едно нещо – че не мога да ги чуя отново на живо скоро! Защото бяха невероятни, наистина — истинска музикална бомба!
Повече такива концерти, и хората ще са по-щастливи! 🙂
Искаше ми се да видя как ще коментираш концерта на Marcus Miller :-). Не пропускам концерт и всеки път ми е адски трудно да опиша на някого какво събитие е пропуснал. Тук с няколко думи се описва атмосферата, така че да я усетиш истински. Концертът на Маркъс беше наистина умопомрачителен – жалко че няма как да го коментираш…
концерта наистина беше супер! ей тук съм качил два клипа
http://youtube.com/watch?v=5GulOREFpbU
http://youtube.com/watch?v=fU5Fwuzhzn4
а тук снимки – http://picasaweb.google.com/karabulev/DePhazzInSofia21042007
и аз очаквам placebo в понеделник (дано не вали), а днес си взех билет и за pink – не съм й чак такъв фен, но като прочетох какво шоу ни готви реших, че трябва да съм там…
🙂
iskam da vidia marc moulin,koga ste go pokaniat
ооо за марк мулен и аз съм на опашката 😉