Просто бъди
Пътувайки наслуки след неподредените си мисли, попаднах нейде из Мрежата на следния текст:
– Бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден.
– Бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам.
– Бъди щедър и великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ.
– Бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си.
– Бъди достатъчно мъдър, за да знаеш, че ти не познаваш всичко.
– Бъди достатъчно глупав, за да вярваш в чудеса.
– Бъди готов да споделиш своята радост.
– Бъди готов да споделиш и своята скръб с другите.
– Бъди лидер, когато виждаш пътя, който другите са загубили.
– Бъди готов да последваш другите, когато стоиш в неопределеност.
– Бъди първият, който поздравява опонента си с успеха.
– Бъди последният, който критикува колегата, допуснал грешка.
– Бъди уверен, че не си се превил, ако си се спънал, правейки поредната стъпка.
– Бъди уверен в своята крайна цел, за да не тръгнеш по неправилния път.
– Обичай тези, които те обичат.
– Обичай онези, които не те обичат, тогава те могат да се променят.
P.S. Все това се опитвам, пък някак не винаги успявам… А пък хубавите думи са хубави, ама са само думи.
– Бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден.
дай боже
– Бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам.
глуповата мисъл. трябва да си РАЗУМЕН И МЪДЪР, за да го разбереш
– Бъди щедър и великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ.
няма проблеми 🙂
– Бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си.
е къде ще ходя
– Бъди достатъчно мъдър, за да знаеш, че ти не познаваш всичко.
изтъркано и тъпо
– Бъди достатъчно глупав, за да вярваш в чудеса.
уморих се вече
– Бъди готов да споделиш своята радост.
айде утре с нас в градинката!?
– Бъди готов да споделиш и своята скръб с другите.
предпочитам да я задържа за себе си. не виждам защо да увеличавам нумеричната дистрибуция на тъгата, това е… ами… гадно
– Бъди лидер, когато виждаш пътя, който другите са загубили.
това е тъпо и абсолютно неправилно. да даваш тон в живота на когото и да било е страхотна грешка. НИКОГА НЕ СЕ ПРАВЕТЕ НА ГОСПОД! В крайна сметка съдбата на всеки е нишка, на която единия край е в твоите ръце, а другия – в ръцете на бог. И никой друг няма право да се бърка там. И ОТКЪДЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ СИГУРЕН, ЧЕ НЯМА ДА МУ ПОКАЖЕШ ПЪТЯ КЪМ ПРОПАСТТА?
– Бъди готов да последваш другите, когато стоиш в неопределеност.
баси тъпотията. когато си в неопределеност, най-добре е да размислиш. или да се оставиш на чувствата си. откъде-накъде ще следваш когото и да било, това единствено може да те унищожи като личност. което си е смърт, всъщност
– Бъди първият, който поздравява опонента си с успеха.
че аз съм
– Бъди последният, който критикува колегата, допуснал грешка.
ами ако много го мразя, ще съм последният. иначе ще бъда първият
– Бъди уверен, че не си се превил, ако си се спънал, правейки поредната стъпка.
това е една бозава мисъл на бозав мозък. като как да не съм се превил? в смисъл да “връзвам връзки”? или да съм се превил под тежестта на това, което нося?
– Бъди уверен в своята крайна цел, за да не тръгнеш по неправилния път.
абе, дришльо, ти ли ще ми определяш кой е “правилния” и кой “ниправилния” път!? и какво означава да си “уверен в своята крайна цел”? че я има, че е тя, че е там или че е тогава?
– Обичай тези, които те обичат.
ааа, НЕ! аз азис не мога да обичам!
– Обичай онези, които не те обичат, тогава те могат да се променят.
хм. а онези, които ме обичат какво да правя – да мразя ли? щото, ако го правя, те вероятно също ще се променят
сори, че ти развалих романтиката, изтрий го този коментар
🙂 И през ум не ми е минавало да го изтрия, тъкмо на място си е.
А и романтика няма, всъщност точно защото съм уморена от такива мъдри мисли го блогнах това….
За градинката ще видим. Тук ме дърпат за косата за байкърска разходка на по-далеч от София…
градинката може да почака. вие избягайте по-далеч, но обещайте да се върнете 😉
Нямаме палатка, така че ще се върнем. 😉