Влюбени мисли
Puzzle purse Valentine card from c. 1790 that is part of The Postal Museum’s collection. This photograph of the card was taken by a museum photographer in 2011, it is courtesy of the Postal Museum and is used here with permission. [Картичка-пъзел за Свети Валентин от ~ 1790 година, част от колекцията на Музея на Пощата, Лондон. Снимката на тази картичка е направена от фотографа на музея през 2011 и е възпроизведена тук с любезното разрешение на Музея.]
На този ден винаги изпитвам смесени чувства. Всички знаем колко измислен празник е Свети Валентин и че сякаш е денят не на влюбените, а на търговците на цветя, балони и плюшени сърца. Но ако се позамисли човек, не са ли всичките ни празници малко или повече измислица?
Днес ми попадна новина за най-старата картичка за деня на влюбените.
Текстът, написан върху нея, гласи следното:
“My dear the Heart which you behold,
Will break when you the same unfold,
Even so my heart with lovesick pain,
Sure wounded is and breaks in twain.”
Някак ми се стори несправедливо към хората, които не знаят английски език, и ми хрумна превод на любовното послание:
“Скъпа моя, сърцето, което държиш сега
ще се пръсне, ако го разтвориш с ръка,
и моето болно е и страда така,
от любов е ранено и кърви от нега.”
Съзнавам, че не е най-хубавия превод, но ми дойде отвътре.
Честит празник на всички, които ценят любовта повече от самия повод.
Бележка (27/фев/2023): Публикацията беше променена, сега съдържа подобрено копие на картичката за Св. Валентин.
не ми излиза trackback-а, затова влюбено вино
Ще си позволя и аз един набързо нахвърлян превод. Пръстите ми просто не се сдържаха пред такова лексиконно предизвикателсто:)
Любима, разтвориш ли това сърце –
ще стане на парчета в твоите ръце
И моето разкъсва се, трепти ранено
и болно от любов- от теб пленено.
Благодаря, чудесен превод, много повече ми харесва от моя, изтъкан на прима виста 🙂
Stranger, не знам как попадна на моя блог и на този на Мишел, но по мейла ти съдя, че се познаваме. 🙂 Освен ако не е съвпадение на имена.
Благодаря 🙂 Има какво да се иска, но на prima vista толкоз..
Ани, и аз имах такива подозрения, но не бях съвсем сигурна до сега 🙂
“Кърниградска”? Преди 6-7-8 години?
Колкото до “попадането” – съвсем случайно, както обикновено се случва из нета. Ако не се лъжа, от Велян попаднах на Мишел, а оттам – на теб 🙂
Ето, че светът е наистина малък, дори и виртуалния…;-)
Радвам се да те видя. Не е истина – толкова много години ли…? :-[ Хлъц.
Дайте бурето с ром…
🙂 Мда…с Earl Grey, за предпочитане…
И аз страшно се радвам да те видя. Странно ми е, че се намираме тук..
При практическата (почти) невъзможност да се засечем из София вече.
След като го написах и на мен ми се видяха страшни годините 🙂
Да не досаждаме повече на другите със спомени. Ще се радвам да пишеш. Адреса го имаш 🙂
Pingback: влюбено вино « simplyblue
Pingback: The COPYTRACK saga — a cautionary tale | molif | en
Pingback: The COPYTRACK saga — a cautionary tale (about a very likely scam!) | molif | en