Колелото
Или иначе казано, велосипедът. Или маунтин-байкът, или бегачът, или старото балканче на дядо. Както и да го наречеш, все едно ми е.
Важното е да върви, да чувам звука от гумите върху пътя, специфичното к-р-р-ррррррр при въртенето на педалите (не, нямам предвид несмазаната верига ;-))
Едва сега реших да напиша нещо за другия най-добър приятел на човека след кучето, а именно колелото.
Изпитвам дълбока привързаност към точно това изобретение на човешкия разум.
Жалко, че след откриването му човекът старателно се мъчи да забрави, че то съществува – защото карането на колело изисква усилие, а усилието е нещо, което повечето хора никак не обичат и не искат да правят.
Аз искам. И карам – въпреки непопулярността на тази машинка в градските ни условия. Всъщност реших да напиша кратката си ода за колелото поради две причини: (новина 1) и (новина 2).
Има и трета причина, но като новина тя е вече овехтяла – преди време прочетох някъде, че кметът на Лондон е заложил програма за развитието на града, според която до 2010 година 80% от жителите в града трябва да се движат предимно с велосипед.
Страшно ми се иска да вярвам, че нещо може да накара хората да слязат от двутонните си крепости на колела и да не бързат чак толкова да прегазят някого.
Уви, родната действителност доказва, че подобни представи са чиста утопия – основен приоритет както за общината, така и за главния архитект на столицата, а да не говорим за 90% от хората си остава Негово величество автомобилът, наложил диктатура над всяко празно пространство наоколо.
Сега да не помисли някой, че не харесвам автомобилите. Напротив, но не е там въпросът. Ако имах кола или когато някой ден реша да имам, вероятно ще я използвам предимно за далечни пътувания извън града.
Истината е, че забравяме за простата радост от това да се движим.
Пасивно се возим в колите или сменяме скоростите, пасивно блеем пред телевизорите, пасивно дремем в офисите си.
Активността ни се проявява само като агресия и много, много рядко някой може да бъде чут да разказва: “Еее, а пък миналата неделя се скапах от каране, но пък спах като бебе”. И това придружено от доволна усмивка.
Много ми се иска повече хора да карат колело в града и да приемат това за нормално. Преди време гледах малко видео от Холандия – баща кара колелото си съвсем спокойно, а отпред е закачено ремарке (нещо като количките за деца в Билла), в което се возят двете му малки деца.
Колко време живот бихте дали на този човек, ако се опита да вози по този начин хлапетата си в София?
Ето ви и песничка по темата (малко старомодна, като мен;-)). Клипчето е случайно, но е сполучливо.
P.S. Темата ще има продължение. Тепърва. 🙂
ех, откога чакам да прочета тук за колелото
понякога нямаш избор, просто е наложително да шофираш, дори и в града 🙂 ако не карах кола, не ми се мисли какъв щеше да ми стане кръста от тежестта на Ния 😉
чакам с нетърпение топлото време и силно се надявам, че отново ще карам моето подарено любимо колело! 🙂
мдаа
никога няма да забравя – в едно малко белгийско градче, в три през нощта, точно след един от мачовете на нашия национален отбор, по времето, когато газеше като валяк. в градчето не мърда жива душа, само малка групичка подпийнали българи се прибират в квартирите си
а на едно кръстовище… светофар. свети червено. а един велосипедист, с каска, стои и чака да светне зеленото.
а там са само нощта, светофарът и той. и подпийналите българи далече отзад
Обожавам колелото:)
Като транспорт, като развлечение, като спорт, като удоволствие… и като начин на живот:)
Браво!:-)
(Michel is now heading for the room where he has hidden his bicycle and starts to remove some dust and rust from it, and then goes out to make a couple of miles in the park)
😉
Глей са, аз също много карам, ама на село. В града като карам повечко (аз карам бързо и по много) и после ме болят белите дробове от мърсотията и задуха. Е защо да карам в града, като не ми понася? Ловните паркове и парковете въобще пък гъмжат от кучета. Не е само до желанието, трябва и да ти е кеф.
:-))) ми на мен си ми е кеф пък, затова и ще си карам, докато мога.
Дробовете, слава богу, не ме болят, сигурно защото карам по много, но не бързо. 😉