molif | bg

Неведнъж обстоятелствата са били такива, че да си мисля, че ще пропусна поредния епизод на Зайо.
Досега обаче му се разминаваше, като съвсеем мъничко на два-три пъти съм си позволявала да мина “по тънката лайсна”.
Днес обаче поради силно главоболие на художника, съчетано с други неотложни задачи, дойде време да оставя и Зайо да си вземе малка почивка.
Заслужена, бих казала.
Поне един петък, в който нито една от фобиите му няма да го тревожи, не е ли хубаво това? Сладки сънища, Зайо!

69. Mageirocophobia — Страх от готвене.

Винаги казвам, че няма от какво да се страхува човек в кухнята – стига да има желание И търпение, ще се научи да приготвя каквото и както си поиска.
Ама Зайо е друга работа и не ми вярва…

68. Ornithophobia — Страх от птици.

67. Agraphobia — Страх от изнасилване, от сексуално нападение.

Също: Contreltophobia и Virginitiphobia.

(На страха очите са големи… Не забравяйте да минете с мишката над картинката, за да видите как изглежда всичко в действителност.)

66. Anthophobia – Страх от цветя.

65. Astrophobia — Страх от звездите и от космическото пространство.

Също: Siderophobia, Spacephobia.

(по повод 50 години от полета на Юрий Гагарин, които се навършиха на 12.04.2011)

Конкурсът на RockaCoca още не е приключил, но така или иначе Зайо знае, че няма голям шанс да го спечели – първите места към момента са окупирани от предложения с по 600-700 гласа…

Приятели обаче Friday Bunny все пак има. Све любезно помоли да опитам да изработя един чифт кецки специално за нея.

Предизвикателства обичам, така че не отказах. Све си купи кецки и боички и в петък вечер се видяхме, за да ги взема.

Сърбяха ме ръцете, затова започнах веднага:

Накрая се получи това:

Не е като фабричен печат, но въпреки това съм доволна от резултата. В действителност не го казвам често, но в блога изглежда, че е така, понеже тук пиша предимно когато имам с какво да се похваля.

Дано и Све си ги хареса – тя още не знае, че са готови, така че този блог-пост трябва да я изненада (приятно, надявам се!).

Представяте ли си? Нещо, което започна като игра, се утвърди като сериозно творческо занимание за илюстратори от цял свят.
Една галерия в щата Юта предложи на Гай и Стейси, илюстраторите зад сайта с прасетата с банджо, да направят изложба.

Време нямаше никакво – имахме само четири дена от обявяването на изложбата до датата, на която принтовете трябваше да пристигнат в град Прово, Юта.

Но и аз, и Никсо решихме, че на всяка цена трябва и наши прасенца да влязат в общата кочинка, затова ужасно много се постарахме.

Аз изпратих тези прасета:

Не беше лесно да избера кои да изпратя, имам си и други любими сред всички прасета.

Успяхме – някъде на няколко хиляди километра оттук, в една галерия в Щатите висят и наши илюстрации. Забавно, нали? Е, ако имате път натам, поразгледайте чудесните илюстрации от изложбата – можете дори да си закупите някоя.

Ако не, на сайта на галерията скоро ще бъдат качени всички илюстрации, така че и това е някаква утеха.

Този плакат го рисувах наскоро за едни симпатични хора. В края на февруари те взеха участие на форум в Унгария, където екофермери, градинари и неправителствени организации са обсъждали насоки за действие и стратегия за запазване на биоразнообразието чрез автентични семена (без хибриди и ГМО).

Важна част от форума е била изложбата с плакати, провокиращи към действие. Организаторите на изложбата са казали на нашите участници, че намират този плакат, с посланието си, за най-добрия в изложбата (имало е постери от над 15 държави).

Клиентите бяха останали много доволни, писаха ми после и ми разказаха, че непрекъснато при тях са идвали хора, за да им кажат, че този плакат ги е докоснал най-много.

Страшно много се радвам, че плакатът е бил харесан и оценен положително. Илюстрацията е семпла, но вдъхновението за нея се роди мигновено и може би заради това и аз доста я харесвам.

64. Taphophobia — Страхът да бъдеш погребан жив, също и страх от гробища.

Също: Taphephobia, Coimetrophobia.