С поздрав към всички, които все още търсят половинката си.

Една страхотна жена ми показа творбите му съвсем наскоро и аз, очарована, веднага реших, че е просто задължително да ги покажа на повече хора.

Наслаждавайте им се, а ако огладнеете, докато разглеждате - добър апетит!

Днес е ‘CSS Naked Day‘ — денят, който промотира Уеб стандартите!

Този ‘CSS Naked Day’ продължава от 24 до 48 часа, и показва, че един сайт/блог с добре написан HTML+CSS може да изглежда доста добре и без дрехите си (тоест, без своите CSS стилове).

Така че, ако случайно видите моя блог без CSS днес или утре (тоест, без своя дизайн), да не се учудвате — ние “съблякохме” нашите CSS стилове за една благородна кауза — а, както се вижда и от снимката, която направихме преди няколко часа, не само CSS стиловете, но и дрехите си!!

Да живеят Уеб стандартите!

PS Ако използвате WordPress и сте решили да си “съблечете” и вие блога днес и утре, Lorelle има много добър guide по въпроса, хвърлете едно око! И да не забравите да се запишете в списъка на Dustin Diaz! В момента има над 1300 участници вече;-)

Забавно е как едно съвсем обикновено хоби може да те вкара в неочаквани ситуации и да те срещне с неочаквани хора.

Днес (всъщност, вече “вчера”) отидох и си прекарах много приятно. Благодарение на Албена, Даниела и останалите от екипа на предаването, които си вършат работата професионално и без излишен стрес.

Радвам се, че отидох, защото иначе нямаше да срещна прекрасните хора от Малък Куклен Театър Слон.

Роза, Миро, Дани, Върбинка и Олег са толкова готини, че само може да съжалява човек, че предаването беше твърде кратко и не можа да покаже повече от нещата, които те правят заедно.

Обаче тази събота в Театър 199 те ще изнасят представлението “Котаракът в чизми” (от 11.30 сутринта, входът е само 4 лв.), и ако случайно не ви се спи ужасно много точно по това време, горещо ви препоръчвам да отидете. Аз със сигурност ще отида.

А ето ме и мен за малко в предаването:

(Превъртете направо на 36:45; двоен клик върху екрана на плеъра за full screen. Ако не се отваря видеото, трябва само да отидете на сайта на neterra.tv и да си свалите предаването от 03.04.2008)

P.S. Да, знам, че пръстите ми трепереха силно. Но те са нервни и по принцип често така си треперят, хирург от мен няма да стане.

Обичам да припомням най-вече на себе си, че животът не е само работа. Въпросната купичка със звезди остана след мен в онзи офис. Същата, само че пълна догоре.

Тези звездички се правят адски лесно…ако много ви харесат, вижте как. Предупреждение: веднъж започнете ли, няма спиране.

Едно вълшебно момиче наскоро ми показа как се прави такова цвете.
Много, много ме радва:

Има и още за показване, но ще остане за друг път.

(а що се отнася до ангелчетата от хартия…вече двама души ми казват, че са виждали такива някъде другаде в София. Любопитна съм къде, ако някой се сеща, да каже.)

Много, много ми харесват. Исландия, отново. Тегли си ме натам и това си е.

Още.

За първи път го срещнах в средата на февруари, а няколко дена по-късно разбрах, че и други хора са се впечатлили от нерадостната му съдба.

Даже дотолкова впечатлили, че организираха кампания за спасяването му.

Не можеше да се търпи повече това издевателство над плюшеното животинче. Миналата неделя (16-ти март) най-после организирах спасителен отряд и четирима души плюс доста дълъг прът се засилихме с бодра крачка към местопроизшествието.

Свалихме успешно Мечо от куката, на която висеше закачен. Беше доста измъчен и явно е преживял доста неща за своите осем години живот. Навярно не всичко преживяно е било радостно, защото и досега мълчи и отказва да говори за това.

Цяла седмица му помагахме да се възстанови и едва сега ни позволи да го снимаме и покажем:

Надяваме се, че бързо ще забрави травмата от преживените тегоби.
Ще се грижим за него още известно време, но той е напълно свободен да си избере други приятели, с които да живее.

Освен това у дома имаме друг мечок (Пухенщайн, но за него ще разкажа повече някой друг път) и няма да е добре да се карат за териториални права.

Пипилотка вече може да спи спокойно.

———–
*Бел. авт. - Пейо, преди да посмееш да кажеш нещо саркастично по повод спасяването на мечките, ето специална снимка като за теб…;-)

blueeye® (09:17:11 14/03/2008)
Пипилота Ретро (09:11 AM) :
ти с Моливчето чаткаш ли?
blueeye® (09:12 AM) :
ефстефстфено, ние сме си приятелчета
Пипилота Ретро (09:12 AM) :
или ако пък я чуеш днес я питай снощи в точно 6ч. дали не е била на Народния театър пред Райфайзен банк
Пипилота Ретро (09:13 AM) :
Вчера там една приятелка чаках и гледам мадама с каска и подпира две колела
Пипилота Ретро (09:13 AM) :
и ма нали само по снимки с шапки и други екстри и на живо никога пък не съм я виждала
Пипилота Ретро (09:13 AM) :
и си викам : с колело щом е девойката…
Пипилота Ретро (09:13 AM) :
ма ме е срам дакаха :”Ани? Моливчето?”
blueeye® (09:14 AM) :

blueeye® (09:14 AM) :
тебе и срам, даа бе
Пипилота Ретро (09:14 AM) :
пък после като дойде младежа й и не знам дали беше Оптимайса, че нещо косата по-различна му изглеждаше )))
Пипилота Ретро (09:14 AM) :
е срам ме е бееееее
Пипилота Ретро (09:14 AM) :
пък и кво да кажа?
Пипилота Ретро (09:15 AM) :
Приятно ми е, Ментолка, Пипилота Ментолка

пате и мама *JOKINGLY*
Ricochet (09:56:43 14/03/2008)

Ricochet (09:56:51 14/03/2008)
това ще го блогна, заклевам се

Ricochet (09:56:55 14/03/2008)
ако не възразяваш

Ricochet (09:57:01 14/03/2008)
много е готино

=========
А ето и същата случка, разказана в неподражаемия стил на самата П. Ментолка.
Хе, кой да очаква, че една Пипилота ще се стеснява да ме заговори?
За всички останали - надали ще срещнете много семейни двойки в разцвета на младоста (кхъ-кхъ), с еднакви колела Drag Ontario (само различен цвят - синьо и червено), и най-вероятно с каски на главите.
И в дъжд, и в слънце, ако ни видите и това ви радва, обадете се. Винаги е приятно да срещнеш виртуални познати на живо.
Току-виж сме споделили и по някоя биричка заeдно. Така де.

Е, може вече и да сте я виждали…Ама е готина, а?

Ето и още едно от същия автор.