Наричаме такива хора бежанци и често забравяме, че когато човек бяга, той рядко има възможност да вземе със себе си друг багаж, освен уплашеното си сърце, търсещо подслон.

Децата на бежанците имат същите нужди като вашите деца, само че родителите им често нямат възможност да ги задоволят.

Искате ли да им помогнете, поне малко? Лесно е, вижте как:

Доброволци в Интеграционния център към Държавна агенция за бежанците
със съдействието на CVS-България, Каритас София и АСССУ организират ВЕЛИКДЕНСКА АКЦИЯ „ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА-БЕЖАНЦИ” ЗА СЪБИРАНЕ НА ПРЕДМЕТНИ ДАРЕНИЯ ЗА ДЕЦАТА-БЕЖАНЦИ ОТ ИНТЕГРАЦИОННИЯ ЦЕНТЪР КЪМ ДАБ

Децата са на възраст между 2 и 14 години и най-много се нуждаят от
вашата помощ по отношение на:

• Цветни и обикновени моливи
• Тетрадки
• Маркери за бяла дъска
• Листове
• Игри и пъзели, съобразени с възрастта на децата
• Играчки
• Детски книжки

Всеки е добре дошъл да дари каквото пожелае!
Нека заедно дарим усмивки на този светъл празник!
За повече информация и въпроси, моля, пишете на emmabratanova [at] gmail.com

И аз разбрах. Разбрах, че оттук нататък сърцето ми е извън мен и всеки път, когато детето ми заплаче, боли го нещо и страда или е тъжно, ще страдам и тъгувам два пъти по-силно. Разбрах и още нещо: че за една нейна усмивка съм готова на всичко!

Знаех тези неща, но на теория. В действителност ми е трудно да ви опиша какво точно се случва с мен. Ще го кажа така – хубаво е! И си заслужава всичко, всяка пролята сълза в копнеж и очакване през годините, всяка болка и мъка. Имах късмета да изкарам активна и спокойна бременност и да родя бързо и може да се каже, леко. Но не беше нито бърз, нито лек пътят дотук.

Разбрах, че когато хората казват, че майчинството е “най-голямото щастие за една жена”, това са просто празни думи, докато не ти се случи. Тогава всичко се променя.
Чувствата, които изпитах, когато я прегърнах за първи път, ме пометоха като товарен влак.

Не се сърдете, че пиша рядко и че пратих и Петъчен Зайо в дълга почивка. Причината е повече от уважителна и вече е почти на 40 дни (кога изминаха!).

Представям ви, приятели, най-хубавото нещо, което съм правила досега: Симона!

Ето ви едно ново зайче, което обаче няма да се страхува от нищо!

100. Gerontophobia — Страх от стари хора и от остаряване.

Петъчен Зайо навърши 100 епизода и май му е време за почивка.

Оттук нататък ще се появява по-рядко, а когато го няма, ще си спомня младините, понеже възнамерява да “редактира” някои от ранните си спомени.

Тази рецепта се оказа толкова простичка и сполучлива, че вече ми е фаворит и очевидно ще я експлоатирам доста в идните месеци.

Всичко, което ви е нужно, са:

• 250 гр захар (бяла, но може и кафява, даже още по-добре);
• 250 гр кокосови стърготини (за сведение – в МЕТРО продават големи пакети от половин килограм);
• 2 пакетчета ванилия;
• 3 яйца.

Изброените продукти се смесват заедно в голяма купа, като не ви е нужен миксер, а е по-добре да бъркате на ръка, с вилица.
Правите си топчета с каквато големина ви допада и ги нареждате върху намаслена хартия в голяма тава.
Пекат се приблизително 10-15 минути на умерена фурна (180 градуса), за препоръчване с вентилатор.

После консумирате без мярка! Ама чакате да поизстинат, де!:-D

[edit] След като направих 4-5 пъти сладките по тази рецепта, реших, че е редно да спомена, че нито веднъж не спазих точно пропорциите. Най-хубави стават, ако внимавате при смесването на продуктите да не ви се получи нито много лепкава и течна, нито твърде суха сместа за топчетата. С по-малко захар на мен също доста ми харесват.

99. Diderodromophobia — Страх от влакове, релси и пътуване с влак.

98. Deipnophobia — Страх от официални вечери и разговори на маса.

97. Ommatophobia — Страх от очи. Също и Ommetaphobia.

96. Sexophobia — Страх от противоположния пол.

Има и специфична разновидност: Caligynephobia и Venustraphobia – страх от красиви жени.

95. Monophobia — Страх от самота, да останеш сам. Още: Isolophobia и Autophobia.