molif | bg

Тази година Коледата е прекрасна за мен.
Успявам да си почина, да не бързам без нужда за където и да е и да забележа близките си хора.

Не съм поздравявала още никого от приятелите си - нито по телефон, нито на живо, а и два дена нямахме нет, та спокойствието беше пълно.

Но сега нет отново има, така че за онези от вас, приятели, които ще наминете оттук - поздрав с едно изпълнение на един от най-светлите хора, които имам радостта и честта да познавам - Eнрико Тревизан:

Весели празници, и не преяждайте. (може да бъде по-лошо от махмурлука…)

Преди около месец и нещо си купих пончо в невероятни цветове.
Мигновено се влюбих в него и оттам дойде и вдъхновението за този *автопортрет*.
Не можете да си представите удоволствието ми, когато в събота сутрин пазарувам плодове и зеленчуци в кварталното магазинче, а хората наоколо неволно започват да се усмихват, като ме видят.

Концертът беше многомнОГОМНОООГООО хубав!!!! Перфектен!

Чудесни музиканти! Толкова изпипана работа, че удоволствието ти се разпилява и събира отново като в калейдоскоп, докато слушаш и гледаш певицата, момчето на ксилофона, перкусиониста, барабаниста, тромпета, този с акордеона, другият с контрабаса (красивият, червен, горещ контрабас)…всичките музиканти заедно, ябълката на Мак-а, която просветва сред светлините на сцената…сенките отзад върху завесите, красиви, като нарисувани…

Певицата…прекрасна танцьорка, чието име чух само като Люис…утре на свежа глава ще проверя имената на всеки един от групата…но дребничката блондинка беше пълна с живот - танцуваше не с тялото, а с всяка своя фибра и зарази публиката с красотата на жизненото си присъствие, със свободата на движенията си…

Батериите на фотоапарта свършиха, но той е безсилен да покаже това, което сетивата успяха да попият…наум продължавам да рисувам детайли от концерта…а в главата ми не спира да звучи прекрасната музика, която KOOP правят…

P.S. Излязоха на бис…веднъж…два…три…май цели четири пъти!
(повече подробности - утре)

KOOP. Допреди три седмици не бях чувала за тях, но двамата ексцентрични шведи заслужават мъничко внимание, дори да не харесвате такава музика.
Довечера сме на концерта, обещавам утре да разкажа как е било.

Посвещавам тези две късчета слънце, топлина и носталгия на всички мои минали и настоящи любови:

Пътувам…назад в спомените, назад към носталгията - невъзможното за запазване ни е най-скъпо…

Update: Миналата седмица намерихме стопанин на малката мъркаща машинка. Доколкото зная, май им е добре заедно.

Този малък приятел си търси дом.

Намерих го на улицата, ангорец е, мъжки, едва ли е на повече от месец (по моя преценка).
Обезпаразитен е, изкъпан, много кротък и любвеобилен симпатяга.

Ако някой го иска, да свирка. Ние за съжаление не можем да го задържим.

(поне докато си намери стопанин, малко ще му се порадваме, голям пухан е.)

Силно се надявам да го поиска някой, който ще се грижи с любов за него, защото изглежда, че има хубав характер.

Ако решите, че го искате, пишете ми в коментар или по мейла, посочен на сайта.

…Този люлеещ се стол:

О, да, и ще си го направя.

А като го направя, обещавам да кача тук снимка, на която столът е в експлоатация.

(дизайнът е на Карлос Мота.)