molif | bg

Ето ги и моите меденки.
По рецепта, препоръчана от Блу.
За съжаление остана само снимката, меденките ги изядохме.

Два незабравими дни прекарах в кухнята на родния ми дом, с майка ми и баща ми, които се бяха превърнали в малки деца.
Часове наред се туткахме с боичките и с полепнали от захар ръце ги гледах как се караха кой коя сладка бил украсил и защо така, а не иначе. Беше…приказно. Домашно и коледно.
Тази Коледа баба ми отново ми липсва. Често мисля за нея, но по празници най-силно се усеща, че вече я няма.
Сладките щяха много да й харесат, сигурна съм.

Направих две дози, и по двете рецепти на Блу, всъщност, и въпреки всичко пак ми се сториха малко. (сигурно защото бяха адски вкусни).

Смятах да изпратя тази снимка вместо коледна картичка на познати и приятели, но понеже така и не стигнах до изпращането на картички, показвам ви я тук.

(за Георги Живанкин обаче съм запазила няколко - понеже си знам, че снимката няма как да го очарова.

2008-а е година на плъха и е първият знак от китайския зодиак.
Плъхчето е майстор в решаването на творчески проблеми и има богато въображение.
То е хиперактивно в работата, високо ценено заради своята находчивост и съобразителност.
Силно интуитивно е и е способно да придобива и запазва нещата, на които държи.

“Мишоци” са всички, родени през 1900, 1912, 1924, 1936, 1948, 1960, 1972, 1984, 1996 г.

Лично аз харесвам тези животинки. Толкова, че измайсторих един плюшен като подарък за Мишел:

Ето го още веднъж, в цял ръст

Надявам се, че 2008 ще бъде една късметлийска година.
В която нещата ще се получават добре, а няма да се провалят въпреки всички положени усилия.
Осем е любимото ми число - едно такова симпатично, завършено и балансирано - безкрайност и хармония.

Пожелавам си “щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат”*.

—————————
* Аркадий и Борис Стругацки, името на романа забравих (сетих се, “Пикник край пътя”).

Тази година Коледата е прекрасна за мен.
Успявам да си почина, да не бързам без нужда за където и да е и да забележа близките си хора.

Не съм поздравявала още никого от приятелите си - нито по телефон, нито на живо, а и два дена нямахме нет, та спокойствието беше пълно.

Но сега нет отново има, така че за онези от вас, приятели, които ще наминете оттук - поздрав с едно изпълнение на един от най-светлите хора, които имам радостта и честта да познавам - Eнрико Тревизан:

Весели празници, и не преяждайте. (може да бъде по-лошо от махмурлука…)

Преди около месец и нещо си купих пончо в невероятни цветове.
Мигновено се влюбих в него и оттам дойде и вдъхновението за този *автопортрет*.
Не можете да си представите удоволствието ми, когато в събота сутрин пазарувам плодове и зеленчуци в кварталното магазинче, а хората наоколо неволно започват да се усмихват, като ме видят.

Концертът беше многомнОГОМНОООГООО хубав!!!! Перфектен!

Чудесни музиканти! Толкова изпипана работа, че удоволствието ти се разпилява и събира отново като в калейдоскоп, докато слушаш и гледаш певицата, момчето на ксилофона, перкусиониста, барабаниста, тромпета, този с акордеона, другият с контрабаса (красивият, червен, горещ контрабас)…всичките музиканти заедно, ябълката на Мак-а, която просветва сред светлините на сцената…сенките отзад върху завесите, красиви, като нарисувани…

Певицата…прекрасна танцьорка, чието име чух само като Люис…утре на свежа глава ще проверя имената на всеки един от групата…но дребничката блондинка беше пълна с живот - танцуваше не с тялото, а с всяка своя фибра и зарази публиката с красотата на жизненото си присъствие, със свободата на движенията си…

Батериите на фотоапарта свършиха, но той е безсилен да покаже това, което сетивата успяха да попият…наум продължавам да рисувам детайли от концерта…а в главата ми не спира да звучи прекрасната музика, която KOOP правят…

P.S. Излязоха на бис…веднъж…два…три…май цели четири пъти!
(повече подробности - утре)

KOOP. Допреди три седмици не бях чувала за тях, но двамата ексцентрични шведи заслужават мъничко внимание, дори да не харесвате такава музика.
Довечера сме на концерта, обещавам утре да разкажа как е било.

Посвещавам тези две късчета слънце, топлина и носталгия на всички мои минали и настоящи любови:

Пътувам…назад в спомените, назад към носталгията - невъзможното за запазване ни е най-скъпо…