Когато бях хлапе, на този ден се чувствах така, сякаш всички деца едновременно имат рожден ден.

Безплатен транспорт, навсякъде увеселения, играчки, в Южния парк можеше да се возиш безплатно на готиното влакче, абе изобщо – чудесен повод да разбереш, че и ваканцията току-що е започнала!

По цял ден не се прибирахме, защото имахме чувството, че на този ден ни е позволено всичко! Като по-големи скиторехме из НДК с ролерите, преструвайки се, че сме твърде пораснали за този празник, а всъщност му се радвахме не по-малко!

Ако си имате хлапе (или хлапета), не ги оставяйте да си играят сами, а поиграйте заедно с тях. Аз още си нямам, затова пък познавам няколко деца, които хич не се обиждат, когато поискам да играя с тях.

Честит празник на всички малки и големи калпазани!

Всъщност ги направих (с безценната помощ и инструментариум на Мики) преди близо месец, а поводът беше рожденият ден на моя татко.

Рецептата беше в известен смисъл импровизирана (не че това ще учуди някого!), така че ще ви спестя подробностите и ще ви оставя само снимките, за да ви напълнят очите.

Пък и кой е казал, че тортата за рожден ден трябва да бъде само една? На мен ми допада идеята за повече на брой и по-малки “тортички”, макар да е по-пипкаво, определено.

Най-важното е, че татко много ги хареса и ревниво си ги пазеше от набези на лакомници.

Уж проста работа, но не е съвсем така. За друг път вече знам по-добре и някои грешки определено ще избегна. Но важното е, че никой не им е търсил кусур – изядоха се с добро настроение и голямо желание!

Днес просто имах нужда да направя нещо вкусно и не чак толкова здравословно. Импровизирах изцяло, както често правя, без изобщо да зная какво правя.
И се получиха… котешки езичета. Не знам точно как, така че не ме питайте – знам само, че бяха адски вкусни.

Всъщност знам добре какво направих и какво сложих в купата – но никак не помня количествата.
Да видим дали това описание би помогнало на някого освен мен:

Две яйца, 4 пакетчета ванилия, половин буркан захар (на око), настърганата кора на един лимон, масло (колкото имаше останало – да речем, 50 грама), компенсиране на недостатъчното масло с олио (на око), бъркане с миксера и добавяне на брашно (колко, колко – ами толкова, колкото му трябваше, за да стане сместа готова за шприцоване).

Ако сте готови да рискувате, кажете после какъв е бил резултатът. Тук се получи отлично.

Тази ме връща в детството, в кухнята с моята баба:

Всичките й неща можете да разгледате тук: Илюстрации от пластилин.

Страхотно, нали?

В този случай – яйцето беше първо. Сутринта с голяма усмивка отидох до плод-зеленчука до нас и взех две глави червен лук.
Исках да бъде с естествени багрила този път.
Кокошчицата направих по идея на Крокотак.

Второто яйце се хареса повече с цвят от джанка:

Останалите – в събота.

1. “Целебни приказки” на Юдит Сабо

Книгата е представена от авторката си по следния начин:

“Първата част на книгата пренася читателя в царството на целебните приказки. В онова царство, което днешният човек почти напълно е забравил, но без което животът му не може да бъде пълноценен. Тези приказки предлагат ключ към душевните ни болки, рани или загуби, като незабелязано задвижват процесите на вътрешно оздравяване.

Целта на книгата е да докосне и пробуди една отдавна заспала част в нас, която носи в себе си познанието за нашата цялостност и подхранва като неизчерпаем извор Рая в душите ни.”

Лично на мен самите приказки не ми оказват точно този ефект, но вярвам, че има хора, които ще я оценят високо, особено ако тези приказки им попаднат в правилния момент и настроение..

2. “Обогатяващо живота образование” – Маршал Розенберг

Подзаглавието на тази книга е “Учене и преподаване в партньорство и от сърце”. Дори да не се интересувате силно от психология, предполагам, че всеки би искал да може да подобри комуникацията си – с познати и непознати, във всякаква ситуация. Въпреки че мнозина смятат, че въпросната книга би била най-добре приета в сферата на образованието – от преподаватели и обучители, аз се надявам тя да стигне до повече хора, на всякаква възраст и с различни професии. Идеята за ненасилствената комуникация (която Маршал Розенберг развива в предишната си издадена у нас книга – “Общуване без агресия”), тук е отнесена предимно към образованието — но образованието като учене през целия живот, като нещо, което цели да обогати живота и да подобри общуването ни, а не като непрекъснато състезание “кой-е-по-добър”. Докато я четях, не спирах да мисля, че тази идея е утопия, до такава степен тя се разминава с действителността. Но дори да е така, струва си да се замислим какво можем и искаме да променим.

За мен беше удоволствие да работя над тези две книги, а за красивата корица на втората се погрижи Мишел.

Ако искате да научите повече за метода на ННК (Ненасилствената комуникация), посетете сайта на Фондация “Същност”, те организират периодично специализирани семинари по темата, наречени “Танцът на
Жирафа”.

————————
Във връзка с втората книга (към която май стана ясно, че съм по-силно пристрастна), колко от вас имат предимно хубави и колко – по-скоро травмиращи спомени от детската градина, училище и университета?

Въпреки че бях уморена и кисела (а в такова състояние не е добра идея да се готви, уверявам ви), с помощта на добри приятели успях да си спретна сладките. Все пак не бяха ужасно лоши, щом се изядоха.

Блу ми донесе своята елха от меденки в навечерието на Нова Година. Очакваше се заедно да я украсим, но не стигнахме до това.
В крайна сметка ми я остави, вероятно с надеждата, че ще я украся добре и сама, което не се случи (както и сами можете да забележите).

Случи се обаче успешното й изяждане, въпреки зловещата украса. Блу, благодаря – беше адски вкусна елхичка, особено долните клони. Въпреки че самото посрещане на 2010-та се получи някак вяло, ти беше самият празничен дух – а тортата, о, тортата!

В заключение – търпението не беше сред силните ми страни през последните месеци на 2009-та. Имаше готвене, месене, точене, аромат на топли и вкусни неща се носеше от фурната, но имаше и гафове. Имаше и много нови неща от глина, рисунки и т.н., но не и желание да снимам и качвам тук. Идеи много, но ме спираше някакво нежелание да присъствам онлайн (което може и да сте забелязали).

Единствено с голямо удоволствие направих гениално простите, но красиви кутийки за бонбони и сладки, които видях при Дани от Крокотак (ето един отличен пример за човек, който се отнася сериозно към сайта си, не като мен!):

Правехме компоти, сладка, искрящо на цвят червено пелте и сиропче за кашлица…
Сега за първи път правих конфитюр сама (в същия ден и Ирка е писала за дюлите и за своята баба – ама че съвпадение!).
Приятно ми беше да украсявам бурканчетата, докато конфитюрът още се вареше, та затова малко по-карамелен стана…

Преди месец пък някъде ми се прииска да направя нещо по-забавно и попаднах на чудесна идея – жабки от тесто.

Авторката е показала и други животни, но аз си харесах жабите.

Попрегорих ги, пък те се усмихват въпреки това. Страшно бяха вкусни и много развеселиха всички, които ги опитаха.

И последно, вчера за втори път правих кюфтенца от леща. За първи път опитах такива преди доста време в “Дон Домат” и веднага ми станаха любими. Много лесно се приготвят!

Понеже я пожелахте, ето я и рецептата за кюфтенцата от леща:

Продукти:
250 гр леща
2 яйца
чаша бяло брашно тип 500
малко черен пипер млян
сол, чубрица и босилек – на око и мерак

Приготвяне:
- Сварете лещата много добре (да стане на гъста каша).
- Понамачкайте я с блендер, пасатор или с кухненска лъжица с дупки (но не я правете съвсем гладка!).
- Омесете я със солта, черния пипер, чубрицата и едното яйце.
- Оформете си кюфтета с желаната големина и ги оваляйте едно след друго в брашно, второто яйце и галета (в тази последователност).
- Изпържете ги.
- Сервирайте ги с варени картофи и моркови, върху които сте поръсили запечен на сух тиган сусам и сте добавили печена белена червена чушка, нарязана на малки парченца.
- Изяжте ги и пишете дали са ви харесали. Рецептата е моя, просто така предположих, че се правят. Вие можете да импровизирате с подправките на воля.

След като изкарах два различни грипни вируса (не свински), сега се опитвам да изляза от следболестната депресия по единствения начин, който познавам – чрез работа. Не е лесно, защото всъщност всяка клетка в мен крещи, че имам нужда от дълга и напоителна почивка.
Но докато стигна дотам да мога да си я позволя, ще се наложи да я заместя с много и различни задачи.
Една от тях е да се грижа този блог да получава повече внимание и грижа от моя страна – нещо, което не ми се удава с голям успех напоследък.
Все пак се оказа, че поне няколко човека се интересуват от него, тъй че, за да спрат да ме питат защо не пиша, ето, пиша.