molif | bg

Или иначе казано, велосипедът. Или маунтин-байкът, или бегачът, или старото балканче на дядо. Както и да го наречеш, все едно ми е.

Важното е да върви, да чувам звука от гумите върху пътя, специфичното к-р-р-ррррррр при въртенето на педалите (не, нямам предвид несмазаната верига )

Едва сега реших да напиша нещо за другия най-добър приятел на човека след кучето, а именно колелото.
Изпитвам дълбока привързаност към точно това изобретение на човешкия разум.

Жалко, че след откриването му човекът старателно се мъчи да забрави, че то съществува – защото карането на колело изисква усилие, а усилието е нещо, което повечето хора никак не обичат и не искат да правят.

Аз искам. И карам – въпреки непопулярността на тази машинка в градските ни условия. Всъщност реших да напиша кратката си ода за колелото поради две причини: (новина 1) и (новина 2).
(more…)

Току-що направих този тест, който потвърди нещо, което и без това знаех.

Резултатът е, че отчаяно се опитвам да намеря равновесие между работата и личния си живот.

Както, предполагам, и повечето от вас. Ще се пробвате ли?

Тази сутрин ми изпратиха ето това:

Случайно да ви е познато усещането за déjà vu?

(благодаря ти, diva).

Още вчера исках да напиша нещо такова, провокирана от тази новина. Някъде сред първите коментари ще срещнете и моето мнение като Анси.

Познавам тази жена. Беше ми преподавател по полски език към Полския културен институт в продължение на почти две години. (more…)