molif | bg

…за утре”. А защо не?
Днес не си мисля за равносметки. Втори ден съм на работа, но други неща отклоняват мислите ми.
Празниците бяха топли, уютни и прекрасни.
Имаше и дребни притеснения, най-вече здравословни, но иначе беше хубаво, малко забавяне на темпото.

Направо не ме свърта - гледам през огромните прозорци навън, толкова е бяло и синьо и снежно…цял ден грее слънце, което те мами и ти обещава игри и смях, шейни и бой със снежни топки.

Случайно разбрах, че един от най-съвестните ни колеги, изключителен работохолик, сега е болен, сериозно болен.
Стана ми криво и неволно направих мислено паралел с много други подобни случаи.
Самата аз преди година застраших сериозно здравето си заради натрупан стрес.
Тогава се осъзнах и напуснах мястото, където не се чувствах добре.

Но днес, в светлината на тази “новина” ми изплуват и всички разговори, които водим напоследък с Мишел и с приятели за ползата и вредата от работа, която повече ти взима, отколкото дава.
Не мога да устоя да не пусна и линк към една карикатура от reodorant.com.

Вярвам, че всеки има своето призвание.
Че трябва да го търси неуморно дотогава, докато не почувства, че работата му носи най-вече удоволствие, а не предимно престиж или пари.
Според моето разбиране не съществува такава работа, заради която да си струва да пренебрегнеш себе си и здравето си, близките си или пък просто да забравиш, че работата не е най-важното нещо на света.

Всеки, който стигне дотам да се фиксира само върху кариерата си, рано или късно плаща цената. А тя е винаги висока и връщане назад няма.

Лошото е, че осъзнаването на това идва чак след като те шамаросат и рядко преди да ти се случи нещо неприятно.

Толкова съм далеч от писането тук напоследък, а ми се пише, по дяволите…

Опитвам се да събера мислите си на едно място, засега безуспешно.
Да подредя някак нещата, които искам, наравно с онези, които трябва да правя…

Да кача толкова много неща тук, които са мои, лични, създадени от мен и които вярвам, че ще се харесат на шепата ми посетители…поне толкова, колкото си ги харесвам аз самата.

Довечера обещавам да пусна нещо за Хелоуин.

Дотогава ще споделя какво ми звучи в слушалките - това:

и това:

Споменах ли, че вече си имам таблет за рисуване? Не? Е, сега остава само да си открадна малко време, за да свикна с него. По-нататък ще разкажа повече за играчката и как вървят отношенията ни.

Май…когато нямам време за играчки от глина, хартия или плат, когато не успявам да рисувам…май тогава само музиката ми помага да се намеря.

А как е при вас?

Винаги се чудя що за човек трябва да си, за да си мяташ опаковките от чипс и вафли, незагасените цигарени фасове и прочие простотии където ти падне?

Като принос към каузата за по-чиста околна среда, искам да ви кажа само това:

Моля, изхвърляйте отпадъците си на предназначените за това места!

Ако няма такива, носете си боклучетата в джобче или пликче, докато намерите кошче.

Ако не може да бъде променен изцяло манталитетът, то поне навиците би трябвало да са променливи, стига да има желание за това.

Един боклук по-малко. Една чисто място повече. И не се иска кой знае какво усилие.

Този пост ме накара да си припомня следния текст:

“Много неблагоразумно животно е кучето, наистина.
То никога не счита за свой дълг да те пита дали си прав или крив, изобщо не го е грижа дали се издигаш или проваляш в живота; никога не пита дали си богат или беден, глупав или умен, грешник или светец.

Ти си неговият приятел.
Това е достатъчно за него и каквото и да става, в щастие или беда, в добро или зло, при почести или позор то ще ти бъде вярно, ще те утешава и пази, а ако се наложи, ще даде живота си за теб - неразумно, глупаво, предано куче!

Ах, стари и верни приятелю с умни и ясни очи, буден и жив поглед, който разбира всичко още преди да го е казал човек, знаеш ли, че ти си просто едно животно и нямаш разум?
Известно ли ти е, че онзи насмукан с джин простак, хей там, с мътния поглед, дето подпира уличния стълб, в интелектуално отношение стои неизмеримо по-високо от теб?

Наясно ли си, че всеки ограничен, плиткоумен и себелюбив лумпен, който преживява от мошеничества и шарлатании, който никога в живота си не е правил нещо хубаво или казал добро слово, в чиято глава освен долни и подли мисли и низки страсти друго няма, чиято всяка дума е лъжа и всяко действие измама, знаеш ли, че тези раболепни безгръбначни непрокопсаници (а такива като тях има милиони по света), знаеш ли, че всички тези отрепки те надвишават толкова много, колкото яркото слънце превъзхожда мъждукащата свещица - теб, смелото, доблестното, себеотрицателното животно?

Те са ХОРА, разбираш ли? А ХОРАТА са най-великите, най-благородните, най-умните и най-добрите същества в цялата вечна, безкрайна и необятна вселена. Всеки човек ще ти го каже.”

*Автор: Джеръм К. Джеръм

През уикенда се разхождах из черно-белите спомени на YouTube, и докато се възхищавах на Фред Астер, Джийн Кели, Джинджър Роджърс и Сид Чарис, попаднах на Клейтън Бейтс.

Англоразбиращите могат да прочетат повече за него тук.
За останалите в резюме ще разкажа:

Бейтс е от изключително бедно семейство и по време на Първата световна война е работел във фабрика, където при спиране на осветлението стъпва не където трябва и се налага ампутация на левия крак, извършена на кухненската маса в дома му, поради сегрегацията на болниците (по това време е само на 12 години).
Въпреки това той осъществява желанието си да бъде танцьор и добива сериозна известност, участвал е в много тв шоута, танцувал е в най-големите нощни клубове (като Котън Клъб, например) и т.н.

Човекът е истинско вдъхновение.

Вижте го и вие, аз няма какво да коментирам повече.

Пътувайки наслуки след неподредените си мисли, попаднах нейде из Мрежата на следния текст:

- Бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден.
- Бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам.
- Бъди щедър и великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ.
- Бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си.
- Бъди достатъчно мъдър, за да знаеш, че ти не познаваш всичко.
- Бъди достатъчно глупав, за да вярваш в чудеса.
- Бъди готов да споделиш своята радост.
- Бъди готов да споделиш и своята скръб с другите.
- Бъди лидер, когато виждаш пътя, който другите са загубили.
- Бъди готов да последваш другите, когато стоиш в неопределеност.
- Бъди първият, който поздравява опонента си с успеха.
- Бъди последният, който критикува колегата, допуснал грешка.
- Бъди уверен, че не си се превил, ако си се спънал, правейки поредната стъпка.
- Бъди уверен в своята крайна цел, за да не тръгнеш по неправилния път.
- Обичай тези, които те обичат.
- Обичай онези, които не те обичат, тогава те могат да се променят.

P.S. Все това се опитвам, пък някак не винаги успявам… А пък хубавите думи са хубави, ама са само думи.