Обявявам днешния за такъв. Смятах да не пиша за това тук, но просто няма начин, дойде и моят ден да се оплача.
Враг номер едно: Здравната каса.
Враг номер две: Булбанк.
Да започна по ред на номерата:
За нея са изречени и изписани вече какви ли не ругатни и всичките са заслужени. Дано има възмездие някой ден за всички простотии, които се вършат “в името на народа”.
Случката е следната:
Ето ги и моите меденки.
По рецепта, препоръчана от Блу.
За съжаление остана само снимката, меденките ги изядохме. 
Два незабравими дни прекарах в кухнята на родния ми дом, с майка ми и баща ми, които се бяха превърнали в малки деца.
Часове наред се туткахме с боичките и с полепнали от захар ръце ги гледах как се караха кой коя сладка бил украсил и защо така, а не иначе. Беше…приказно. Домашно и коледно.
Тази Коледа баба ми отново ми липсва. Често мисля за нея, но по празници най-силно се усеща, че вече я няма.
Сладките щяха много да й харесат, сигурна съм.
Направих две дози, и по двете рецепти на Блу, всъщност, и въпреки всичко пак ми се сториха малко. (сигурно защото бяха адски вкусни).
Смятах да изпратя тази снимка вместо коледна картичка на познати и приятели, но понеже така и не стигнах до изпращането на картички, показвам ви я тук.
(за Георги Живанкин обаче съм запазила няколко - понеже си знам, че снимката няма как да го очарова. 
…за утре”. А защо не?
Днес не си мисля за равносметки. Втори ден съм на работа, но други неща отклоняват мислите ми.
Празниците бяха топли, уютни и прекрасни.
Имаше и дребни притеснения, най-вече здравословни, но иначе беше хубаво, малко забавяне на темпото.
Направо не ме свърта - гледам през огромните прозорци навън, толкова е бяло и синьо и снежно…цял ден грее слънце, което те мами и ти обещава игри и смях, шейни и бой със снежни топки.
Случайно разбрах, че един от най-съвестните ни колеги, изключителен работохолик, сега е болен, сериозно болен.
Стана ми криво и неволно направих мислено паралел с много други подобни случаи.
Самата аз преди година застраших сериозно здравето си заради натрупан стрес.
Тогава се осъзнах и напуснах мястото, където не се чувствах добре.
Но днес, в светлината на тази “новина” ми изплуват и всички разговори, които водим напоследък с Мишел и с приятели за ползата и вредата от работа, която повече ти взима, отколкото дава.
Не мога да устоя да не пусна и линк към една карикатура от reodorant.com.
Вярвам, че всеки има своето призвание.
Че трябва да го търси неуморно дотогава, докато не почувства, че работата му носи най-вече удоволствие, а не предимно престиж или пари.
Според моето разбиране не съществува такава работа, заради която да си струва да пренебрегнеш себе си и здравето си, близките си или пък просто да забравиш, че работата не е най-важното нещо на света.
Всеки, който стигне дотам да се фиксира само върху кариерата си, рано или късно плаща цената. А тя е винаги висока и връщане назад няма.
Лошото е, че осъзнаването на това идва чак след като те шамаросат и рядко преди да ти се случи нещо неприятно.
Толкова съм далеч от писането тук напоследък, а ми се пише, по дяволите…
Опитвам се да събера мислите си на едно място, засега безуспешно.
Да подредя някак нещата, които искам, наравно с онези, които трябва да правя…
Да кача толкова много неща тук, които са мои, лични, създадени от мен и които вярвам, че ще се харесат на шепата ми посетители…поне толкова, колкото си ги харесвам аз самата.
Довечера обещавам да пусна нещо за Хелоуин.
Дотогава ще споделя какво ми звучи в слушалките - това:
и това:
Споменах ли, че вече си имам таблет за рисуване? Не? Е, сега остава само да си открадна малко време, за да свикна с него. По-нататък ще разкажа повече за играчката и как вървят отношенията ни.
Май…когато нямам време за играчки от глина, хартия или плат, когато не успявам да рисувам…май тогава само музиката ми помага да се намеря.
А как е при вас?
Винаги се чудя що за човек трябва да си, за да си мяташ опаковките от чипс и вафли, незагасените цигарени фасове и прочие простотии където ти падне?
Като принос към каузата за по-чиста околна среда, искам да ви кажа само това:
Моля, изхвърляйте отпадъците си на предназначените за това места!
Ако няма такива, носете си боклучетата в джобче или пликче, докато намерите кошче.
Ако не може да бъде променен изцяло манталитетът, то поне навиците би трябвало да са променливи, стига да има желание за това.
Един боклук по-малко. Една чисто място повече. И не се иска кой знае какво усилие.
Този пост ме накара да си припомня следния текст:
“Много неблагоразумно животно е кучето, наистина.
То никога не счита за свой дълг да те пита дали си прав или крив, изобщо не го е грижа дали се издигаш или проваляш в живота; никога не пита дали си богат или беден, глупав или умен, грешник или светец.
Ти си неговият приятел.
Това е достатъчно за него и каквото и да става, в щастие или беда, в добро или зло, при почести или позор то ще ти бъде вярно, ще те утешава и пази, а ако се наложи, ще даде живота си за теб - неразумно, глупаво, предано куче!
Ах, стари и верни приятелю с умни и ясни очи, буден и жив поглед, който разбира всичко още преди да го е казал човек, знаеш ли, че ти си просто едно животно и нямаш разум?
Известно ли ти е, че онзи насмукан с джин простак, хей там, с мътния поглед, дето подпира уличния стълб, в интелектуално отношение стои неизмеримо по-високо от теб?
Наясно ли си, че всеки ограничен, плиткоумен и себелюбив лумпен, който преживява от мошеничества и шарлатании, който никога в живота си не е правил нещо хубаво или казал добро слово, в чиято глава освен долни и подли мисли и низки страсти друго няма, чиято всяка дума е лъжа и всяко действие измама, знаеш ли, че тези раболепни безгръбначни непрокопсаници (а такива като тях има милиони по света), знаеш ли, че всички тези отрепки те надвишават толкова много, колкото яркото слънце превъзхожда мъждукащата свещица - теб, смелото, доблестното, себеотрицателното животно?
Те са ХОРА, разбираш ли? А ХОРАТА са най-великите, най-благородните, най-умните и най-добрите същества в цялата вечна, безкрайна и необятна вселена. Всеки човек ще ти го каже.”
*Автор: Джеръм К. Джеръм
В момента преглеждате архивите на категория Хапки от реалността.
