Понякога… го получаваш. Спечелих!!! Неочаквано, прекрасно и много приятно!!!
Но нека започна отначало. 
След като верният ни стар IBM ThinkPad реши да ни изостави, като се спомине съвсем ненавременно, домашният компютър също обяви стачка и отказа да се държи адекватно след поредното спиране на тока (UPS не е глезотия, знам. Отдавна си е време за него, ноо…).
Новосъздалата се ситуация буквално вцепени и двама ни с Мишел, тъй като:
1. Пари за нов компютър И лаптоп нямаме;
и
2. И двамата имаме нужда от компютри, за да работим.
На първо време беше ясно, че ще трябва да преинсталираме домашния компютър, за да може да се разчита поне на него.
Принципът на работа “Стани да седна” е доста неприятен, а в нашата ситуация направо кошмарен, но все пак е по-добре от нищо.
Ден-два изкарахме така, като отчаяно мислехме за алтернативни варианти.
Явно силно повлияна от случилото се, сънувах интересен сън: била съм написала разказ, който е спечелил награда – нетбук. Баща ми ме вика от кухнята, защото по телевизията е чул да казват моето име. Отидох да си взема наградата, зарадвана, че идва в такъв подходящ момент, но вместо нетбук ми дадоха фотоапарат Canon. Събудих се със смесено чувство за нещо приятно и нещо не съвсем както трябва, понеже ние фотоапарат вече си имаме. 
Помня, че разказах съня на Мишел и доста се смяхме. После обаче видях линк към кампанията “Бъди ЕКОист” на бензиностанции ЕКО – www.ekoist.bg.
Казах си “Какво пък, защо да не участвам?”.
В този момент обаче имах пред себе си само стара машина с фонетична клавиатура на немски, затова не можах веднага да изпратя мъдра мисъл.
По-късно излязохме на разходка и Мишел намери флаер с реклама на същата кампания. Побутна ми я, за да не забравя, че съм искала да участвам.
На първи септември се включих в кампанията, като изпратих няколко съобщения. Пишейки първите две, бях убедена, че наградата е само една и че шансът ми е съвсем, съъъвсем нищожен, но самата кампания ми допадна и исках да участвам в нея заради самото удоволствие.
После прочетох условията и видях, че всъщност всеки ден човек има шанс да спечели нетбук Acer. Много, много силно си го пожелах!
С Мишел се пошегувахме, че ако случайно спечеля, ще му го давам от време на време да работи на него, когато сме на път, а ако той спечели – ще ми го подари (сделката може да ви се струва нечестна, но не е – стария ни лаптоп беше предвиден за мен, но някак се превърна в негов верен спътник).
Мисля, че ми хрумнаха около пет или шест предложения, които изпратих за кампанията.
Следващият ден беше специален за мен, защото се навършваха четири години, откакто почина баба ми. Ходих до гробищата и после се прибрах, като не се чувствах особено добре. Заспах и помня, че сънувах особено красив сън, включващ синьо море и кораби. Мишел ме събуди с викове: “Анче, ставай! Ти си ЕКОист на деня”. Нито ми се ставаше, нито ми се вярваше. Исках само да ме остави на мира и да си досънувам приятния сън… но станах.
Късметът е странно нещо – когато нещо такова ти се случи, е малко трудно да повярваш, че в действителност се случва точно на теб.
Беше… голяма радост.
Отидох да го взема още на следващия ден – Мъничето, или нетбучицата, както на шега го наричаме, се оказа Acer Aspire One aoa110, морскосин на цвят.
Техническите му характеристики ще опиша подробно после, но с малко намеса от наша страна вярвам, че ще ми върши отлична работа. Ок, за илюстрациите не, но за редактиране и преводи ще е идеален.
Най-хубавото е, че е толкова малък и изобщо не се усеща в раницата.
О, а ето и цитатът, който ми го спечели:
“Никой не е длъжен да бъде винаги учтив, но доброто отношение прави деня на всеки по-хубав. Бъди ЕКОист, усмихни се, вместо да се зъбиш.”
Честна дума, наистина нищо не разваля настроението по-бързо от смръщените физиономии, които срещаме всеки миг.
Тъй че, усмихвайте се повече, приятели. Може и да е вярно, че така привличаме добри неща към себе си…
Loading …
