Преди няколко дни приятел ми изпрати линк към тези снимки. Велолифт.
Е, по-симпатична идея скоро не бях виждала. Зажаднялата ми за минимум градска толерантност байкърска душица трепна от вълнение.
Кога ли ще видя нещо подобно в София? Никога, правилно.
Странно защо най-простите и оригинални идеи все не се хващат на родна почва…
Ама е готино, нали? 
Или иначе казано, велосипедът. Или маунтин-байкът, или бегачът, или старото балканче на дядо. Както и да го наречеш, все едно ми е.
Важното е да върви, да чувам звука от гумите върху пътя, специфичното к-р-р-ррррррр при въртенето на педалите (не, нямам предвид несмазаната верига ;-))
Едва сега реших да напиша нещо за другия най-добър приятел на човека след кучето, а именно колелото.
Изпитвам дълбока привързаност към точно това изобретение на човешкия разум.
Жалко, че след откриването му човекът старателно се мъчи да забрави, че то съществува - защото карането на колело изисква усилие, а усилието е нещо, което повечето хора никак не обичат и не искат да правят.
Аз искам. И карам - въпреки непопулярността на тази машинка в градските ни условия. Всъщност реших да напиша кратката си ода за колелото поради две причини: (новина 1) и (новина 2).
(more…)
В момента преглеждате архивите на категория По пътя.
