molif | bg

Какво става от няколко панделки и част от тапата на чудесно френско шампанско?
Брошка, например.

За да ми напомня за първото истинско шампанско, с което някога с Мишел отпразнувахме първата си годишнина като семейство.

Напоследък трудно намирам думите, за да разкажа каквото и да било. Потъвам в мълчание и изпитвам огромна необходимост да намаля шума наоколо. Но има няколко неща, които отдавна чакат да бъдат споделени, затова ще се опитам да намеря поне няколко подходящи думи и снимки.

В средата на юни за първи път яздих кон. Простете, кобила – с нежното име Венеция. Беше обещано приключение, което отлагах цяла пролет, докато не престана да вали всяка събота и неделя седмици наред.

Мнозина приятели имаха доброто желание да отидем заедно до конната база, но в крайна сметка с Мишел отидохме сами, с помощта на верните си велосипеди. На отиване спуках гума, при това на три места! Ето го виновникът:

Заради гумата в базата стигнахме в два и половина следобед – в една от най-топлите съботи изобщо. Посрещнаха ни така:

Конна база “Адгор” е особено място. Това е българско общество за естествени взаимоотношения между човека и коня – или иначе казано, за Natural Horsemanship. Въпреки добрите си намерения, всъщност не можах да измисля по-добър кратък превод на това понятие.

Ако отидете там и видите конете в базата, ще разберете и без превод за какво става дума.

Винаги съм обичала да бъда близо до коне. Мисля, че общуването с тях е способно да ни научи да бъдем по-добри хора. Не всички, но за някои това със сигурност е възможно.

Прекарах един чудесен ден, в който си спомних, че съм жива. Благодаря на чудесния екип на “Адгор”, на Вяра, Веско и Нина, и на всички останали, за подаръка, който ми направихте. Това, с което се занимавате, е достойно за възхищение и подкрепа. Моите уважения за неуморния труд и огромната любов, с които работите всеки ден. Надявам се да се видим пак скоро.

Един от най-талантливите и прекрасни хора, които имам честта и удоволствието да познавам, се сдоби наскоро с редизайн на сайта си. Този кратък “рекламен” материал е специално посветен на Никсо – архитект, фотограф, художник, мечтател (и още):

След намесата на Мишел, който се беше посветил изцяло на задачата www.nixonixo.com да стане още “по-по-най”, вече можете не само да се разхождате по-свободно и лесно из сайта и архивите, но и да оставяте коментари – било под снимките, било под новите епизоди на комикса за лоса Евстати и хипопотама Архимед.

Приятна разходка.

От известно време следя внимателно темата за нелегалните бежанци и за лагера в Бусманци. Днес Светла отново ме порази с този текст – “Ако Аревик беше планина или куче”.
Както се отнасяме с природата, с животните, така се отнасяме и с хората – с възрастните, болните, децата, чужденците.
Кое ни е толерантното? Кое ни е справедливото? Никога няма да мога да си отговоря на някои въпроси.
Достатъчно трудности предлага животът сам по себе си, но е направо невероятно на какво е способно човечеството, когато измисля забрани, затвори и ограничения…
Да, знам – всичко е относително. Мнения има всякакви, но сега това не ме интересува. Смятам, че има универсални истини – отвъд произход и територия, отвъд имената. И тъкмо те си струва и трябва да бъдат защитавани.

Набързо показвам само и отивам да ям сладоледена торта.
Не мислех, че ще мога да направя още сурикати. Но когато единственият ти брат те гледа с ей-такива очи и освен това има рожден ден, нямаше друг начин, освен да седна и да опитам, пък… каквото излезе.

Мисля, че се получиха добре. Особено ми допада мъничето.

Надявам се рожденикът да се зарадва.

Антония ми показа нещо прекрасно, което искам да споделя с вас.
Притихвам от възхищение, докато разглеждам работите на Ирма:

Тази ме връща в детството, в кухнята с моята баба:

Всичките й неща можете да разгледате тук: Илюстрации от пластилин.

Страхотно, нали?

“Градовете са като хората – имат свое лице, своя история, свой характер и свой живот. Само че те растат, променят се, без да остаряват. Такава е историята и на нашия столичен град…” (Петър Мирчев)

А този откъс е специален поздрав към Блу:

“…Лазар Трифонович от Земун купил виднята от един турчин и направи на нейно място бирария и градина. Той беше дошел в България с 1 000 000 дуката. Един ден син му Павел намерил в Конювица негръмнала бомба и почнал да я чука. Бомбата гръмнала и го убила. Той е закопан в днешното Павлово. Оттогава и тази местност почна да се нарича Павлово.”

За съществуването на тази чудесна книга разбрах от блога на Стара София. Книгата е интересна и я препоръчвам на всеки, роден или живеещ в София. Изпитах дори леко недоволство от това, че е твърде кратка – искаше ми се да прочета много, много повече.

Предполагам, че все още са останали бройки в Столична библиотека, но бих искала да внеса нужната поправка: книгата се подарява, но срещу усмивка, добра дума, и защо не – по едно цвете за дамите, които са работили за създаването й?

Благодаря за чудесния подарък!

В края на миналата година чрез приятел за първи път попаднах на картините на един интересен за мен автор.
Харесах много нещата му, повечето от които можете да видите и дори да поръчате в печатен вариант на този сайт. Имаше мини-конкурс в Twitter и в резултат с Мишел станахме щастливи притежатели на принт копия на две картини:

Mad About You

и
Instinct

Първоначално смятах, че Kunstdrom е просто псевдоним. В онлайн магазина си авторът представя работата си така:
“Уникална смес от дигитални рисунки и илюстрации, необикновена комбинация от нео-експресионизъм, поп арт и японски комикси”.
После разпитах малко и научих, че Kunstdrom вече представлява по-голям арт-проект, зад който стои художникът Николай Петков. Съвсем скоро принтове на картини ще могат да се поръчват директно и от kunstdrom.com.
Целта на проекта е да се публикуват работите на български артисти, занимаващи се с дигитални изкуства.
В момента фокусът е върху изграждането на дигитални галерии за разглеждане през iPhone/iPod, както и върху представянето на авторски продукти, които могат да се продават чрез онлайн магазини за печатни услуги.
Всеки с iPhone може да си свали безплатно картините на Ники оттук.
А който предпочита като мен аналоговия им вариант, може просто да си поръча принт.

P.S. Подразбрах, че към средата на март предстои и втора галерия за iPhone, с още по-секси рисунки.

… и двете са редактирани от мен.
Благодарение на Естер от издателство Векста, в Хеликон и в Пингвините можете да намерите две интересни четива:

1. “Целебни приказки” на Юдит Сабо

Книгата е представена от авторката си по следния начин:

“Първата част на книгата пренася читателя в царството на целебните приказки. В онова царство, което днешният човек почти напълно е забравил, но без което животът му не може да бъде пълноценен. Тези приказки предлагат ключ към душевните ни болки, рани или загуби, като незабелязано задвижват процесите на вътрешно оздравяване.

Целта на книгата е да докосне и пробуди една отдавна заспала част в нас, която носи в себе си познанието за нашата цялостност и подхранва като неизчерпаем извор Рая в душите ни.”

Лично на мен самите приказки не ми оказват точно този ефект, но вярвам, че има хора, които ще я оценят високо, особено ако тези приказки им попаднат в правилния момент и настроение..

2. “Обогатяващо живота образование” – Маршал Розенберг

Подзаглавието на тази книга е “Учене и преподаване в партньорство и от сърце”. Дори да не се интересувате силно от психология, предполагам, че всеки би искал да може да подобри комуникацията си – с познати и непознати, във всякаква ситуация. Въпреки че мнозина смятат, че въпросната книга би била най-добре приета в сферата на образованието – от преподаватели и обучители, аз се надявам тя да стигне до повече хора, на всякаква възраст и с различни професии. Идеята за ненасилствената комуникация (която Маршал Розенберг развива в предишната си издадена у нас книга – “Общуване без агресия”), тук е отнесена предимно към образованието — но образованието като учене през целия живот, като нещо, което цели да обогати живота и да подобри общуването ни, а не като непрекъснато състезание “кой-е-по-добър”. Докато я четях, не спирах да мисля, че тази идея е утопия, до такава степен тя се разминава с действителността. Но дори да е така, струва си да се замислим какво можем и искаме да променим.

За мен беше удоволствие да работя над тези две книги, а за красивата корица на втората се погрижи Мишел.

Ако искате да научите повече за метода на ННК (Ненасилствената комуникация), посетете сайта на Фондация “Същност”, те организират периодично специализирани семинари по темата, наречени “Танцът на
Жирафа”.

————————
Във връзка с втората книга (към която май стана ясно, че съм по-силно пристрастна), колко от вас имат предимно хубави и колко – по-скоро травмиращи спомени от детската градина, училище и университета?

От дълго време насам възнамерявам да направя при мен секция с картинки за десктоп за свободно сваляне. Уви, както всички добре знаем, на обущаря децата обикновено ходят боси.
С мен също винаги става така: безкрайно по-лесно ми е да свърша първо нещо, което съм обещала на други, отколкото което и да е от нещата, които съм обещала на себе си.
В случая не съжалявам, че отново стана така, дори напротив.
Нарисувах коледна картичка за BB-Team, която после заедно с още две илюстрации решихме да пуснем като уолпейпъри.

Ето ги и трите:

BB-Team поддържа Дядо Коледа в добра форма ):

Снежните човеци и те се вдъхновиха от статиите в BB-Team:

А вашето куче храни ли се здравословно?

Ако ви харесва някоя от тях, можете да си я свалите от този линк.
BB-Team са чудесни хора и добри приятели, а да се рисува за тях е голямо удоволствие.

Моето пожелание към всичките ми приятели – знайни и незнайни, е да не спират да мечтаят, да вярват и да се надяват, че най-хубавото тепърва им предстои. Когато вложите цялата си добра енергия в някаква ясна цел, просто няма начин рано или късно да не постигнете резултатите, които искате.