molif | bg

О, най-после. Цели две седмици след концерта на Dublin City Workingman’s Band в София (26-ти януари, НДК, зала 2) се сетих да разкажа личните си впечатления от събитието (нещо като мини ревю).

Концертът беше поредният от многото културни събития в последните седмици, посветени на приемането ни в ЕС (взе да омръзва това, нали?).

Във фоайето културно ни посрещнаха с чашки Baileys и Bushmills, а първите двадесет минути нежно и ненатрапчиво свири и пя Лили Друмева с групата си Lilly of the West.

Атмосферата беше чудесна, но изобщо не можа да ни подготви за тайфуна, който последва - чудесните Workingman’s Band.

(more…)

Страхотно време. И малко страховито, според гледната точка.

Стоя си от другата страна на дъжда, гледам го захласната и с обич и слушам прекрасна музика.

И вие можете да я чуете тук. Тя е чудесна находка за мен - казва се Vienna Teng и е от Тайланд.

Благодаря на Ан Фам, от чийто блог случайно попаднах на това съкровище и сега просто не мога да спра да я слушам.

Разхождайки се из мрежата и скачайки от линк на линк, все повече се удивлявам колко невероятно много места има, които ще успея и които няма да успея да посетя никога.

Колко много музика, която ще чуя и която няма да чуя, много хора, които ще срещна и които няма да срещна, книги, филми, картини…

Времето е особено, затова изпадам в безтегловни размисли. Днес ми е мечтателно-съзерцателно-неработещо, но! - акумулиращо творческа енергия.

(картинката е моя, казва се heartfish и е нещо като Гмурване в Дълбините)

В мързеливата неделна утрин си припомних тази песен на Texas:

(има вкус мацката. Jean Reno си е Jean Reno.)

Разсеях се, но думата ми беше за видеото, видимо взело идеята и стилистиката от филма на Вим Вендерс “Криле на желанието”.

Гледала съм този филм няколко пъти и всеки път ми харесва.
Но тъй като с Мишел сме на различни мнения по въпроса, интересно ми е как го възприемат и други хора, които са го гледали.

Ако не сте, моля, наваксайте пропуснатото и ми кажете как ви се е сторил.

Вчера осъзнах, че съм дала малко прибързано обещание да пускам нова песен всеки ден.

Отначало ми се стори добра идея, за да привикна към редовно писане и да не запустява сайтът. От друга страна, рискувам тук да стане един преобладаващо музикален блог.

Затова реших да не е всеки ден, а от време на време. Тъкмо ще ви държа в напрежение.

Днес попаднах на една нова звезда на британската поп-сцена - Лили Алън. Тъкмо да я подмина пренебрежително и се заслушах по-внимателно.
Всъщност на слушане е доста приятна, ако не ви пречи садистичната закачка на клипа. Говори се, че ще прибере доста награди.

Lily Allen - Smile. Чуйте я и кажете как ви се струва. (аз още си тананикам припева)

P.S. И понеже batpep си поиска две песни за днес, ето още една от Л. Алън. И още една. Сериозно, момичето е интересна находка.

Просто така, защото обичам тази песен и я намирам свежа:

Помислихте, че ще забравя за песента на деня, нали?

Не съм. Eто я и нея, казва всичко най-важно: