molif | bg

Напоследък се събуждам отново с радио. Така заспивах и се събуждах години наред, но в последните няколко алармата на вярната Nokia 6210 изпълняваше тази функция.

Бях позабравила колко по-приятно е да се събудиш с любима песен, и то без да знаеш коя точно.
Не е същото да те събуди компютъра с Winamp, понеже обикновено знаеш точно коя песен ще тръгне.

Тази сутрин вървеше адски старо и позабравено осемдесетарско парче, “All I Wanna Do is Make Love to You” – Heart.
Като малка не съм се заслушвала в нещо повече от припева, а и не си спомнях ясно видеото, но сега пуснах Google за текста на парчето и явно все още е живо хлапето в мен, понеже се впечатли. Още обичам, когато песните ми разказват истории.

Поздравявам ви с едно малко завръщане във времето на класацията “Хит видео” в неделя вечер

Тази година Коледата е прекрасна за мен.
Успявам да си почина, да не бързам без нужда за където и да е и да забележа близките си хора.

Не съм поздравявала още никого от приятелите си – нито по телефон, нито на живо, а и два дена нямахме нет, та спокойствието беше пълно.

Но сега нет отново има, така че за онези от вас, приятели, които ще наминете оттук – поздрав с едно изпълнение на един от най-светлите хора, които имам радостта и честта да познавам – Eнрико Тревизан:

Весели празници, и не преяждайте. (може да бъде по-лошо от махмурлука…)

Концертът беше многомнОГОМНОООГООО хубав!!!! Перфектен!

Чудесни музиканти! Толкова изпипана работа, че удоволствието ти се разпилява и събира отново като в калейдоскоп, докато слушаш и гледаш певицата, момчето на ксилофона, перкусиониста, барабаниста, тромпета, този с акордеона, другият с контрабаса (красивият, червен, горещ контрабас)…всичките музиканти заедно, ябълката на Мак-а, която просветва сред светлините на сцената…сенките отзад върху завесите, красиви, като нарисувани…

Певицата…прекрасна танцьорка, чието име чух само като Люис…утре на свежа глава ще проверя имената на всеки един от групата…но дребничката блондинка беше пълна с живот – танцуваше не с тялото, а с всяка своя фибра и зарази публиката с красотата на жизненото си присъствие, със свободата на движенията си…

Батериите на фотоапарта свършиха, но той е безсилен да покаже това, което сетивата успяха да попият…наум продължавам да рисувам детайли от концерта…а в главата ми не спира да звучи прекрасната музика, която KOOP правят…

P.S. Излязоха на бис…веднъж…два…три…май цели четири пъти!
(повече подробности – утре)

KOOP. Допреди три седмици не бях чувала за тях, но двамата ексцентрични шведи заслужават мъничко внимание, дори да не харесвате такава музика.
Довечера сме на концерта, обещавам утре да разкажа как е било.

Посвещавам тези две късчета слънце, топлина и носталгия на всички мои минали и настоящи любови:

Пътувам…назад в спомените, назад към носталгията – невъзможното за запазване ни е най-скъпо…

Толкова съм далеч от писането тук напоследък, а ми се пише, по дяволите…

Опитвам се да събера мислите си на едно място, засега безуспешно.
Да подредя някак нещата, които искам, наравно с онези, които трябва да правя…

Да кача толкова много неща тук, които са мои, лични, създадени от мен и които вярвам, че ще се харесат на шепата ми посетители…поне толкова, колкото си ги харесвам аз самата.

Довечера обещавам да пусна нещо за Хелоуин.

Дотогава ще споделя какво ми звучи в слушалките – това:

и това:

Споменах ли, че вече си имам таблет за рисуване? Не? Е, сега остава само да си открадна малко време, за да свикна с него. По-нататък ще разкажа повече за играчката и как вървят отношенията ни.

Май…когато нямам време за играчки от глина, хартия или плат, когато не успявам да рисувам…май тогава само музиката ми помага да се намеря.

А как е при вас?

Днес е моят рожден ден. 22 октомври
И макар че смятах да кача снимки на всички глинени фигурки, които стоят довършени и недовършени у дома, не успях.
Ще ги снимам по-добре и тогава, обещавам.

Октомври е любим месец и е пълен с празници за мен.
На девети Мишел също имаше рожден ден и през целия ден исках да го поздравя и от тук, но от работа не стигнах до това. Той обаче успя и днес ме поздрави от блога си.

Заради него в този дъждовен понеделник реших да сложа музика тук.

Това е моят поздрав към теб, Мишел, защото си ти и защото си прекрасен и единствен:

А за всички вас, приятели, поздравът е ето този:

Още когато гледах “Властелинът на пръстените”, забелязах тази певица и запомних името й – Emiliana Torrini.
После забравих за нея, а днес ненадейно се спънах в спомена за музиката, която прави и я пуснах да огрее деня ми.

Смятам да си сваля повече нейни неща и да ги чуя неведнъж. Да видим колко близки можем да станем с тази музика…

P.S. В Gollum’s song наистина напомня Бьорк, но оттам нататък приликата е само колкото да е ясно, че и Торини е от Исландия.

След близо 30 години на сцената, R.E.M. най-накрая се решиха да издадат концертен албум.

Лично за мен – повод за радост, понеже любовта ми към групата е дългогодишна и непресъхваща.
Макар да имат великолепни видеоклипове (справки – тук), друго нещо си е да ги видиш на живо.
И понеже на мен това досега не ми се е случвало, този албум ми идва точно по мярка.
Омагьосващи са гласът, лицето и движенията на Майкъл Стайп, заради него R.E.M. си имат свое очарование и незаменимо сценично присъствие.

Цялото ми тийнейджърство премина по-леко благодарение на музиката, която слушах.
Признавам, R.E.M. заемат значителна част от това време.
О, времена на широките карирани ризи с ужасно дълги ръкави и скъсаните дънки –
помня, че някъде тогава бях решила, че искам някой ден тази песен да звучи на погребението ми. Ама на 16-17 години такива мисли носят някаква особена романтика, после вече – не.

И черешката на тортата – така и така го ударих на спомени, ето едно видео, в което чичко Майк си припява с още един любим чаровник.

Знам, че не пиша от доста време изобщо.
Ама все не намирам време да ъпгрейдна WordPress и да си подредя снимките…

(обещавам скоро да се поправя обаче)

Избрах си днес да публикувам точно това видео, защото много силно ме трогна.

Искрено вярвам, че децата са най-хубавото нещо на света и че всичко, което е символ на детското, трябва да бъде внимателно пазено поради своята чупливост.

В деня на детето поздравявам всички с клипчето-манифест на група възрастни хора, за което прочетох първо тук, защото какво са те, ако не пораснали и поостаряли деца?

Обичам децата, обичам и възрастните хора. И от едните, и от другите винаги имам какво да науча.

Днес ми е много леко на душата – цял ден ми се играе, научих се да правя хартиени звездички и тихичко си слушам тези сладури.

А на това попаднах случайно и някак текстът на песничката ме върна в детството…на онази незапомнена възраст, когато прекарвах ваканциите в работата на мама или татко, защото съм се случила от онези деца, които си нямат баба и дядо на село…

Различно беше в двете им работи. В музея при мама се губех по цели следобеди, беше като едно мълчаливо царство, в което можех да ходя навсякъде, някаква машина на времето за мен, отнесено хлапе.

Но още помня миризмата на канцеларията на татко, често ме водеше при работниците в цеха, където стружките около машините и огромните кранове ме привличаха като магнит…наоколо обикаляше мърлява котка, а после татко ме качваше на електрокара и обикаляхме целия район заедно…Хубаво беше.