molif | bg

Най-после!!! Отменения концерт на Депеш ще го преживеем (важното е Дейв да се оправя), пък Майк Патън и компания ще ни компенсират.

Ако някой още не е разбрал, да се поправи веднага.

(а как го обичам този Бургас, еххх, ще взема да се преместя някой ден)

Когато Майк дойде за първи път в София (май че беше през 2004?), не можех да пропусна събитието и определено ми хареса, въпреки че звуковите му експерименти не ми бяха достатъчни. Просто ти се приисква да чуеш този зъл гений отново да ПЕЕ, така, както само той може. Нямам търпение!

Хайде още едно парче, че ми дойде музата нещо:

Who cares a lot? We care a lot!

Сред купчината интересни филми, които изгледах в последните месеци, има един, който не ми излиза от ума.
Когато за първи път го гледах, не знаех изобщо какво да очаквам.
Не бях проверила нищо за него в imdb, и почти през цялото време очаквах някаква тежка драма да се развие на екрана, да не говорим как се сърдех, откривайки някакви недостоверни или пресилени неща и исторически несъвпадения.
Някъде към средата на филма осъзнах, че трябва да се отпусна и да го гледам с една-единствена цел – чистото аудио-визуално удоволствие – от страхотната музика, от великолепната кинематография и играта на актьорите, които са наистина поразителни, до един.

Не, наистина, не мога да не го препоръчам от сърце – и старите, и младите актьори са върховни. Не играят, а живеят в този филм.
И сякаш не съм го похвалила достатъчно, или просто за да се изкушите още мъничко, ето два кратки музикални откъса:

Възхитителни моменти има в този филм.
А и само руснак може да измисли заглавие като “Маленькая бейба” (да не говорим за добавката в припева – “ласточка моя”).

Филмът “Стиляги” си заслужава да се гледа.
Не е точно мюзикъл, а е по-скоро музикален филм. Разлика между двете има.
Въздейства поразително на всички сетива и оставя много ярки образи да преследват съзнанието ви поне още ден-два, може и повече.

О, и си има страхотен собствен сайт.
От него можете да научите куп интересни факти за актьорите, за героите от филма (който е направен по книга) и какво ли още не.

Но мен най-силно ме впечатли добронамереността и мекотата към миналото, с която е направен.
Няма да кажа как свършва, но приятно изненадва – не вярвам, че у нас може да се направи подобно нещо.
Няма гняв, нито отричане. Няма ровене в раните. Отношението към хората и събитията е всичко друго, само не и осъдително.
След края на филма може да откриете, че неудържимо ви се танцува – за да се почувствате млади, живи, цветни и истински.

Като съм тръгнала да си изповядвам греховете, ето още нещо, за което смятах да пиша навреме и естествено, пропуснах момента.
Мисля, че съм ви споменавала за Малък куклен театър Слон – едни чудесни, много талантливи хора.
Хубаво е, че ги има и аз се радвам, че имам честта да ги познавам, защото са светли.
В началото на ноември ме поканиха на премиера на нещо доста интересно, просто нямаше как да не отида.
Няма да ги хваля твърде много, вие сами си решете дали ви се ходи на театър – само ще кажа, че постановката се казва “Омагьосаният файтон”, много е ефектна и въздействаща и поне аз си излязох оттам с леко сърце и голяма усмивка.

Актьорите са спечелили вече доста награди с тази постановка – повече можете да прочетете в техния форум – forum.slontheatre.com

О, и не се лъжете по думата “куклен” в името – точно това представление не е за малки деца, а за възрастни (не, няма секс).
Не сте били на точно такъв театър никога досега, гарантирано.
Контрастите, играта на светлини и сенки, разкошната музика…

Следващото представление ще бъде на 5 декември, петък, от 19:00 часа – просто отидете и гледайте “Омагьосаният файтон” в театър “Ателие 313″.
Аз със сигурност ще отида отново на някое от следващите представления. А може би и на повече от едно.

Какво ви помага, когато се изгубите?
На мен – музиката.
Някакъв безкрайно тежък ден се оправи от магията на един красив спомен.
Спомен за 2000-2001-2002 – за илюзиите и мечтите, с които дишах и живеех.
Поиграх си за кратко на музикален репортер и това ме доближи до мечтата – защото, уви, не мога нито да пея, нито да свиря на инструмент.
Гони ме носталгия по времето на радио Тангра, на Жълта музика, на куфара с касетките ми…
Сякаш имаше повече истинска музика тогава – толкова силни бяха всички.
Бейбифейс Клан, Нуфри и компания, Остава, Анимационерите, Насекомикс, P.I.F. и Уикеда и много други – беше време на големи надежди.

На 23 октомври вечерта група Остава свириха пред НДК.
Мило ми припомниха разни неща.
Ето няколко кратки видеоклипа от концерта:

1. “Огледало”:

[Flash player with embedded video]

2. “Мексико”:

[Flash player with embedded video]

3: “Baby” (отдавна ми се върти идеята за видеоклип само със сенките на музикантите в спот от светлина… ама ето, не се сещат да го направят. А мен този ефект винаги ме очарова.)

[Flash player with embedded video]

4. “Мини-тяло”:

[Flash player with embedded video]

5. “Шоколад”:

[Flash player with embedded video]

Знам, че тези чудесни хора още ги има. Има и други, нови.
Но някак… атмосферата вече не е същата.
О, или просто аз остарявам. Няма значение. Важното е, че музиката остава.

* * *

От полунощ още събирам сладки пожелания от мили хора. Прекрасно е, и единственото, за което съжалявам, е че не мога да ви видя всичките едновременно! Благодаря ви, приятели!

Исках по някакъв начин да отбележа деня тук, и старомодната ми душица се изкушаваше да го направи по няколко начина.
Най-лесно и най-бързо беше да кача видео, така че следват няколкото “избора на редактора” за днес, 22-ри октомври:

Класически:

(и версия High Quality , но пък с по-тих звук)

Осемдесетарски

и по-модерен:

И един текст на Атлас, с който Кольо ми припомни колко готина песничка беше тази:

Този ден различен е от всички дни,
телефона звъни, всеки ми честити,
рожден ден, купона ще бъде у нас.
Зная, че съседите ще кажат НЕ,
шума след 10 да спре, бъди послушно хлапе,
рожден ден, ще правя каквото си знам

Рожден ден празнувам аз,
рожден ден – до късен час,
рожден ден, купона ще бъде у нас.

Ако не знаете мелодията, помолете някой малко по-голям да ви я запее…
Сърдечни поздрави от мен!

Преди няколко дена с една приятелка влязохме в дълбокомислен разговор на тема четенето на книги, като фокусът на темата бяха именно местата за четене.
Стана ми интересно какви са навиците на другите хора в това отношение и затова пускам следната анкета:

 Loading …

(Може да посочите не повече от 6 отговора едновременно)

Ако четете и на други места, които съм пропуснала да изброя, пишете ми в коментар.

Май просто има теми, които ме завладяват на периоди и докато не ги изчерпя, нещо ме кара да продължавам в същата посока.
Преди около 15-16 години, когато за първи път се сприятелих с глината, незнайно защо започнах да правя приказни джуджета и малки магьосници. Повечето от тях подарявах почти веднага и не ги пазя на снимка, но все още имам у дома десетина, които смятах за недостатъчно хубави, за да бъдат подарявани.

В последните години все по-рядко намирам свободно време и достатъчно спокойствие, за да правя такива неща, но едва покрай този сайт осъзнах, че котките трайно са се настанили в него и засега поне не смятат да си ходят.
На хартия или от глина, те сякаш намекват, че знаят какво ми е нужно – именно не-бързане, повече домашен уют, мъничко мързел дори.
Ето два екземпляра, които много обичам.

Първо този симпатяга. Понеже непрекъснато мисли за храна, сложих магнит на гърба му, за да е близо до хладилника:

Можем на много неща да се научим от котките. Възхищава ме тяхната естествена сила и грация и поразителната им способност да си почиват. Навсякъде. По всяко време.

А ето го и малкият замислен скитник, на когото липсват приключенията и непознатите земи:

Чел е много за местата, които иска да посети. Но домът го задържа и все по-трудно се решава да тръгне на път.

Get Flash Player to see this player.

Обича ретрото и класиката, а чувството за стил му е вродено. Винаги е искал да бъде корабен котарак. Чувал е, че в корабните трюмове е пълно с плъхове, които знаят какъв е вкусът на
ром и солена морска вода. Не се страхува от тях, само е любопитен да ги види.

Ужасно любопитен.

(За песента – специални благодарности на batpep)

[wp:svejo-net]

Много, много ми харесват. Исландия, отново. Тегли си ме натам и това си е.

Още.

Живанкин ме побутна, иначе нямаше. Честно казано, и аз не си падам по верижни игри…

Какъв остров, каква музика…Които и седем албума да избереш, след по-малко от месец ще ги изхвърлиш ядосано, понеже ще са ти омръзнали вече от слушане.

Това били официалните правила, които с удоволствие ще наруша:

“Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.”

Не ми се избират албуми. Бих взела десетки гигабайти с мен, но това е друга работа.

Все пак, ще избера наслуки първите седем (осем, обичам това число) групи, които ми дойдат на ума, все едно че се налага бързо да си стягам багажа.

1. U2

2. Faith No More

3. The Pogues

4. Blur

5. R.E.M.

6. James

7. Pearl Jam

8. Morrissey/The Smiths

Е, това са мъничка част от нещата, без които не бих тръгнала и които все още се радвам да чуя.

Няма да посочвам албуми, понеже със сигурност бих взела компилации с най-доброто според мене си.

О, и за да приключи най-сетне тази досадна игра, няма да пингвам никого.

Напоследък се събуждам отново с радио. Така заспивах и се събуждах години наред, но в последните няколко алармата на вярната Nokia 6210 изпълняваше тази функция.

Бях позабравила колко по-приятно е да се събудиш с любима песен, и то без да знаеш коя точно.
Не е същото да те събуди компютъра с Winamp, понеже обикновено знаеш точно коя песен ще тръгне.

Тази сутрин вървеше адски старо и позабравено осемдесетарско парче, “All I Wanna Do is Make Love to You” – Heart.
Като малка не съм се заслушвала в нещо повече от припева, а и не си спомнях ясно видеото, но сега пуснах Google за текста на парчето и явно все още е живо хлапето в мен, понеже се впечатли. Още обичам, когато песните ми разказват истории.

Поздравявам ви с едно малко завръщане във времето на класацията “Хит видео” в неделя вечер