molif | bg

Перфектна песен… перфектен изпълнител.

…и е сред шепата хора, които с радост наричам мои приятели. Не просто добри познати, а именно – приятели. Енрико обича да пее и го прави вдъхновено и с удоволствие. Трудно го убедих да пусна една-две песни в блога, защото той се притесняваше от звученето им. Това е първото му влизане в студио и тъй като е било услуга от познат, не му е било удобно да признае, че не чува добре в слушалките, затова записите не са перфектни.

Може да не ви хареса как пее, или да се подразните от италианския му акцент. Не всеки ще го чуе със сърцето си, така, както го чувам аз.
Но исках да споделя няколко песни, записани от него.

Той е просто един човек, който живее в Италия. Животът му не е такъв, какъвто може би щеше да бъде, ако съдбата не му беше отредила инвалиден стол. Въпреки това той не е инвалид. Истинските инвалиди са онези, които крачат наоколо с оперирани от толерантност и съчувствие души и с увредени от суета, алчност или самосъжаление умове.

Енрико е слънчев човек. Личност, която имам рядката привилегия да познавам. Неговото съществуване е достатъчен повод за мен през последните години да продължа да вярвам, че свестните хора не са изчезнали съвсем от лицето на Земята. Той ми напомня, че има за какво да бъдем благодарни на живота и че трябва да ценим повече онова, което имаме.

(Pink Floyd – Wish You Were Here):

[Flash player with embedded audio of Enrico Trevisan.]

(Just The Way You Are – Billi Joel):

[Flash player with embedded audio of Enrico Trevisan.]

Веднъж заради него предприех първото си голямо пътешествие сама. Срещнах нови и стари приятели по пътя и открих много неща за самата себе си, в които не бях сигурна дотогава. Ако се наложи, бих го направила пак, защото за един истински приятел си струва да се отиде и на другия край на света.

Ето и линк към едно забавно видео, с което преди две години Енрико поздрави за Коледа всички свои приятели.

Отдавна не имало музика наоколо.
Поздрав за всички, които наминават оттук, с тази песен на Ерос Рамацоти, която много ми хареса, заедно с чудесната анимация към видеото.
Песента има и версия в дует с испанската певица Амая Монтеро (вграждането на това видео не е позволено, затова – само линкчета).

Хубаво е от време на време да проверява човек какво с лекота е прибрал в джобчетата на браузъра си.
Намерих си две хубави местенца, свързани с музика – едното е доста интересно организирано като търсене, вижте сами: findyourtracks.
Второто (stereomood) ми е любимо – избирате в какво настроение сте и ето ви и списък с подходящи песни. Особено помага в случаите, когато не сте сигурни какво точно ви се слуша…

Както обикновено напоследък, музата ми за нещоправене е капризна и обърната навътре. Не е като да нямам какво да споделя, но първо трябва да се справя с личните си демони. Щом ги вържа, обещавам да се върна.

Edit: Ок, понеже знам, че ще получа поне три недоволни коментара, които ще ме упрекнат за липсата на коледен дух, ето нещо по темата от миналата година, което също не е показвано досега тук:

И да се усмихвате повече, ей!

Цяла сутрин го предават и в момента го повтарят. Ако ви е интересно и имате възможност, погледайте концерта.
Аз това правя, защото продължавам да съм много болна и лежа (добрите намерения за редизайн пак отидоха в отвъдното…).

Доста приятно ми стана да чуя Space Oddity на Bowie точно преди U2 да излязат на сцената. А сцената си я бива – огромен октопод, добре измислен и много ефектен.
Гледам ги и си мисля – тези четиримата са си останали тийнейджъри някъде отвътре. Може да си имат всякакви недостатъци, а и Боно отнася доста критики в последните години по различни поводи, но се усеща, че това там са четирима добри приятели. Боно по едно време сам си каза, че пее доста фалшиво на моменти, а към средата на концерта представи по забавен начин гупата, като сравни Лари Мълин с Джеймс Дийн, Адам Клейтън с Кларк Гейбъл и Ред Бътлър едновременно, а за Ди Едж каза, че всеки филм на ужасите имал нужда от своя луд учен, всеки фантастичен филм – от своя посетител от Космоса, затова го нарече извънземен – безценният Мистър Спок (за справка – Стар Трек) за групата. Себе си описа като нещо по средата между Арнолд Шварценегер и Дани Де Вито, с малко от Денис Хопър.

Човекът обича деленията – по пол, по възраст, по зодии и т.н. Казват, че хората се делят на ранни пилета и нощни птици (чучулиги или сови).

Мишел, например, определено е нощна птица. За него купонът тепърва започва в 24.00 ч., но сутрин ставането преди 10.00 е истинска драма.
От друга страна, аз обичам да ставам рано сутрин. Има нещо много красиво в тези часове на денонощието, но допускам, че не всеки ги оценява така.

По време на съвместния ни живот установих, че за мен е доста по-лесно да се нагодя към неговия режим, отколкото той да премине към моя. Да, ако ни чака приключение, той ще се събуди и в 4 сутринта, но принципно обича късно лягане и късно ставане, докато аз съм по-скоро за сън преди 23.00 ч. и ставане най-късно в седем и половина-осем сутринта.

Така или иначе, разликата в биоритмите може да се окаже от изключителна важност в съвместния живот на двама души. Ако не успеят да се нагодят един към друг, разминаването в ритъма на живот може да стане повод за всекидневни конфликти.

Интересно ми е как е при вас?

 Loading …

Ако искате, може да споделите в коментар дали този тип различие оказва голямо влияние върху отношенията ви с половинката.

Който не знае защо, да гледа по-внимателно очите или да пита Google Images.
За останалите – поздрав:

[ ENGLISH ]

След куп грижи с лаптопа, който в крайна сметка умря, домашният компютър също ни посрещна със стачка. Това беше единствената причина този пакет с видеоспомени от концерта да се забави, но само до днес.
Клиповете гледате благодарение на изключителното съдействие на Мишел, който положи свръхчовешки усилия, за да ги заснеме от ръка.
На някои от клиповете може би се вижда… колко безумно красива сянка хвърляше Майк върху дърветата вляво от сцената. Дано някой е успял да снима това.

Video #1: Evidence

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#01)]

Video #2: Last Cup of Sorrow

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#02)]

Video #3: Easy

(с камерата)

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#03)]

Video #4: Epic

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#04)]

Video #5: Midlife Crisis (тук сянката се вижда малко) — “You’re perfect, yes, it’s true!”

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#05)]

Video #6: I Started A Joke (специален поздрав за Ан)

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#06)]

Video #7: Let’s Lynch the Landlord (Dead Kennedys cover) и само началото на The Gentle Art of Making Enemies

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#07)]

Video #8: Ashes to Ashes

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#08)]

Video #9: Just a Man – “I’ll do my best to be… Super-Chalgisto!”

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#09)]

Video #10: 19. Chariots Of Fire/Stripsearch

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#10)]

БЕЛЕЖКИ:
*) (Може да се гледат и на full screen)
*) На концерта официално се разрешаваше ползването на любителски фотоапарати и смартфони, така че записът ни е съвсем любителски, но “официален”;)
*) Ако накъсва, пуснете на “пауза”, за да се кешира част от файла — клиповете са кодирани във високо качество и се нуждаят от бърза скорост на връзката.

* * * * * * * * * * Пълният сетлист от концерта:

1. Reunited (Peaches & Herb cover)
2. From Out of Nowhere
3. Land of Sunshine
4. Caffeine
5. Evidence
6. Surprise! You’re Dead!
7. Last Cup of Sorrow
8. Cuckoo for Caca
9. Easy (Commodores cover)
10. Epic
11. Midlife Crisis
12. I Started a Joke (Bee Gees cover)
13. Let’s Lynch the Landlord (Dead Kennedys cover)
14. The Gentle Art of Making Enemies
15. King for a Day
16. Be Aggressive
17. Ashes to Ashes
18. Just a Man

Encore:
19. Chariots Of Fire/Stripsearch
20. We Care a Lot

Няколко хубави ревюта:

• Чудите ли се защо Краси Москов от Зи-Рок е толкова добър? Нищо особено, просто умее да ми чете мислите.
  И той като мен се е впечатлил от начина, по който Майк изричаше “Бургас” и “България” – нормално, без никакви “Бъъгъс” и “Бългейриъ”…
  ревю Москов
  (Мос, съжалявам, че точно King For A Day не я записахме.)
• Гонзо твърди, че не бил фен, но дори на него му е харесало. Това говори достатъчно!
  ревю Гонзо
• Хубав репортаж на Капитал. Не четете тъпи коментари – организацията наистина не беше на ниво.
  ревю Капитал [Блог] + снимки
• Още едно ревю и видео с отлично качество от Digital Rebel

Reunited…
Големи са! Нечовеци!
Ако някой е искал да отиде на концерта и се е отказал, много има да съжалява наистина.
FNM излязоха с малко закъснение, но вместо очакваните час, час и нещо, като някаква джубокс машина не спираха да изпълняват песен след песен повече от два часа! Майк беше прекрасен – какво повече мога да разкажа?
Мислех си, че ще запомня списъка с парчетата, но още след Out of Nowhere им изгубих дирите и не мога да кажа колко на брой изпълниха – струваше ми се, че няма да свърши никога!

По-късно ще добавя снимки и два-три клипа… но най-важното е, че немислимото се случи и беше изключително!
Зарадваха хиляди хора, които бяха там и същевременно не бяха – толкова нереално ми се струваше всичко!
Имаше, естествено, и обичайните за нашите ширини недомислици с влизането на фестивала — улицата отпред гъмжеше от изнервени хора, чакащи от часове, за да влязат със собствените си билети. В някакъв момент едно странично ограждение просто бе съборено, и така минахме през първия пропуск, заедно с голяма част от останалите хора.
Не беше ясно защо са направили два пропуска – един горе, в градината, и един долу, преди плажа, но както и да е.

Аз съм доволна. Дори повече от това.

Twitter изглежда като да е голям враг на блоговете… Вeче повечето хвърковати мисли, ценни и забавни линкове се появяват предимно там, но от друга страна, това намалява излишния “шум” в блоговете, и поне на теория би трябвало да означава, че в тях ще се увеличи смисленото авторско съдържание. Поне на теория.

Съвсем скоро се надявам да видите големи промени в molif.com – преди всичко във външния вид, но до известна степен и във функционалността, която отдавна ми се ще да подобря. Може би ще добавя и Twitter updates някъде, това съвсем не ми се струва лоша идея.

Наскоро попаднах (пак в Twitter) на връзка към анимация в YouTube. На пръв поглед – нищо необичайно – всеки от вас получава десетки такива линкове на ден, нали?
И аз също. Само че това беше дипломна работа на студент от колежа по дизайн и изкуства Ринглинг, Флорида. Където очевидно не учат случайни хора или може би преподавателите са изключителни, не зная.
Но следвайки свързаните с гореспоменатото видеоклипове, прекарах цялата сутрин, гледайки една след друга почти всички двуминутни анимации на студенти от този колеж. Повечето заслужават внимание, защото са наистина страхотни – направени с идея, с умение и мисъл. Някои от нещата са си на нивото на Pixar/Disney.

Признавам си обаче, че все още това, което най-силно ме впечатлява, не е чистата триизмерна анимация. Някак студена и отдалечена ми идва (не ми давайте за пример Шрек, а вижте по-скоро новия Сънчо, ако още не ви е попадало пред погледа това недоразумение).
Може би затова видеото, което най-много ми хареса, беше много различно – като използвани похвати и визуално внушение. Всичко в него радва, вижте го сами.

Авторката му се казва Линдзи Оливарес:

Anchored from lindsey olivares on Vimeo.

И тъй като YouTube стават все по-неприятни със забраните си към различни части на света, благодаря сърдечно на Линдзи, че бе така добра да качи видеото си и във Vimeo.

О, ето и още една прекрасна нейна анимация: