molif | bg

Концертът беше многомнОГОМНОООГООО хубав!!!! Перфектен!

Чудесни музиканти! Толкова изпипана работа, че удоволствието ти се разпилява и събира отново като в калейдоскоп, докато слушаш и гледаш певицата, момчето на ксилофона, перкусиониста, барабаниста, тромпета, този с акордеона, другият с контрабаса (красивият, червен, горещ контрабас)…всичките музиканти заедно, ябълката на Мак-а, която просветва сред светлините на сцената…сенките отзад върху завесите, красиви, като нарисувани…

Певицата…прекрасна танцьорка, чието име чух само като Люис…утре на свежа глава ще проверя имената на всеки един от групата…но дребничката блондинка беше пълна с живот - танцуваше не с тялото, а с всяка своя фибра и зарази публиката с красотата на жизненото си присъствие, със свободата на движенията си…

Батериите на фотоапарта свършиха, но той е безсилен да покаже това, което сетивата успяха да попият…наум продължавам да рисувам детайли от концерта…а в главата ми не спира да звучи прекрасната музика, която KOOP правят…

P.S. Излязоха на бис…веднъж…два…три…май цели четири пъти!
(повече подробности - утре)

KOOP. Допреди три седмици не бях чувала за тях, но двамата ексцентрични шведи заслужават мъничко внимание, дори да не харесвате такава музика.
Довечера сме на концерта, обещавам утре да разкажа как е било.

Посвещавам тези две късчета слънце, топлина и носталгия на всички мои минали и настоящи любови:

Пътувам…назад в спомените, назад към носталгията - невъзможното за запазване ни е най-скъпо…

Днес е моят рожден ден. 22 октомври
И макар че смятах да кача снимки на всички глинени фигурки, които стоят довършени и недовършени у дома, не успях.
Ще ги снимам по-добре и тогава, обещавам.

Октомври е любим месец и е пълен с празници за мен.
На девети Мишел също имаше рожден ден и през целия ден исках да го поздравя и от тук, но от работа не стигнах до това. Той обаче успя и днес ме поздрави от блога си.

Заради него в този дъждовен понеделник реших да сложа музика тук.

Това е моят поздрав към теб, Мишел, защото си ти и защото си прекрасен и единствен:

А за всички вас, приятели, поздравът е ето този:

Още когато гледах “Властелинът на пръстените”, забелязах тази певица и запомних името й - Emiliana Torrini.
После забравих за нея, а днес ненадейно се спънах в спомена за музиката, която прави и я пуснах да огрее деня ми.

Смятам да си сваля повече нейни неща и да ги чуя неведнъж. Да видим колко близки можем да станем с тази музика…

P.S. В Gollum’s song наистина напомня Бьорк, но оттам нататък приликата е само колкото да е ясно, че и Торини е от Исландия.

Днес ми е много леко на душата - цял ден ми се играе, научих се да правя хартиени звездички и тихичко си слушам тези сладури.

А на това попаднах случайно и някак текстът на песничката ме върна в детството…на онази незапомнена възраст, когато прекарвах ваканциите в работата на мама или татко, защото съм се случила от онези деца, които си нямат баба и дядо на село…

Различно беше в двете им работи. В музея при мама се губех по цели следобеди, беше като едно мълчаливо царство, в което можех да ходя навсякъде, някаква машина на времето за мен, отнесено хлапе.

Но още помня миризмата на канцеларията на татко, често ме водеше при работниците в цеха, където стружките около машините и огромните кранове ме привличаха като магнит…наоколо обикаляше мърлява котка, а после татко ме качваше на електрокара и обикаляхме целия район заедно…Хубаво беше.

21 април, пак зала 1 на НДК. DePhazz!

Тук ми е още по-трудно да разказвам.

DePhazz са ми любимци от много години и не бях си и помисляла, че ще мога да ги видя и чуя на живо в София.

Предвид напоследък затегнатото ни положение с финансите, първоначалната ми нагласа към всякакви музикални събития гледам да бъде лишена от прекален ентусиазъм, за да не ми е мъчно, че не мога да отида.

Но - чудеса стават, а понякога сам си ги правиш.

Прекрасният Мишел се погрижи този път да имаме билети от по-рано, и макар че мозъкът му е нееднократно промиван с Death By Chocolate, Detunized Gravity и Daily Lama, знаех, че не очаква събитието с особено нетърпение, а по-скоро с чувството, че ще зарадва мен.

Съботата се оказа уморителен ден, на всичкото отгоре и работен.

И двамата отидохме в криво настроение, едва прикриващи умората и невъзможността си да превключим на разтоварващ режим.

Имахме хубави места в пети блок, но след първите пет минути се вдигнахме и слязохме пред сцената, защото това, което звучеше и се случваше на сцената, буквално ни издърпа от седалките.

Винаги, когато слушам тяхната музика, се пренасям в един свят на свобода, лекота и красиви цветове.

Сигурно сте ги слушали на запис. Всеки ще ви каже, че музиката им е въпрос на добър стил…

Но…

…за да ви накарам да разберете какво са DePhazz на живо, ще цитирам Мишел, който каза: “Тези хора трябва да уволнят звукозаписната компания, с която са работили досега. На диск музиката им е някак по-ненатрапчива, дори стерилна като звучене. Става за фон… Но на живо - на живо са истински гръмотевици и светкавици!”

(more…)