molif | bg

KOOP. Допреди три седмици не бях чувала за тях, но двамата ексцентрични шведи заслужават мъничко внимание, дори да не харесвате такава музика.
Довечера сме на концерта, обещавам утре да разкажа как е било.

Посвещавам тези две късчета слънце, топлина и носталгия на всички мои минали и настоящи любови:

Пътувам…назад в спомените, назад към носталгията - невъзможното за запазване ни е най-скъпо…

Днес е моят рожден ден. 22 октомври
И макар че смятах да кача снимки на всички глинени фигурки, които стоят довършени и недовършени у дома, не успях.
Ще ги снимам по-добре и тогава, обещавам.

Октомври е любим месец и е пълен с празници за мен.
На девети Мишел също имаше рожден ден и през целия ден исках да го поздравя и от тук, но от работа не стигнах до това. Той обаче успя и днес ме поздрави от блога си.

Заради него в този дъждовен понеделник реших да сложа музика тук.

Това е моят поздрав към теб, Мишел, защото си ти и защото си прекрасен и единствен:

А за всички вас, приятели, поздравът е ето този:

Още когато гледах “Властелинът на пръстените”, забелязах тази певица и запомних името й - Emiliana Torrini.
После забравих за нея, а днес ненадейно се спънах в спомена за музиката, която прави и я пуснах да огрее деня ми.

Смятам да си сваля повече нейни неща и да ги чуя неведнъж. Да видим колко близки можем да станем с тази музика…

P.S. В Gollum’s song наистина напомня Бьорк, но оттам нататък приликата е само колкото да е ясно, че и Торини е от Исландия.

Днес ми е много леко на душата - цял ден ми се играе, научих се да правя хартиени звездички и тихичко си слушам тези сладури.

А на това попаднах случайно и някак текстът на песничката ме върна в детството…на онази незапомнена възраст, когато прекарвах ваканциите в работата на мама или татко, защото съм се случила от онези деца, които си нямат баба и дядо на село…

Различно беше в двете им работи. В музея при мама се губех по цели следобеди, беше като едно мълчаливо царство, в което можех да ходя навсякъде, някаква машина на времето за мен, отнесено хлапе.

Но още помня миризмата на канцеларията на татко, често ме водеше при работниците в цеха, където стружките около машините и огромните кранове ме привличаха като магнит…наоколо обикаляше мърлява котка, а после татко ме качваше на електрокара и обикаляхме целия район заедно…Хубаво беше.

21 април, пак зала 1 на НДК. DePhazz!

Тук ми е още по-трудно да разказвам.

DePhazz са ми любимци от много години и не бях си и помисляла, че ще мога да ги видя и чуя на живо в София.

Предвид напоследък затегнатото ни положение с финансите, първоначалната ми нагласа към всякакви музикални събития гледам да бъде лишена от прекален ентусиазъм, за да не ми е мъчно, че не мога да отида.

Но - чудеса стават, а понякога сам си ги правиш.

Прекрасният Мишел се погрижи този път да имаме билети от по-рано, и макар че мозъкът му е нееднократно промиван с Death By Chocolate, Detunized Gravity и Daily Lama, знаех, че не очаква събитието с особено нетърпение, а по-скоро с чувството, че ще зарадва мен.

Съботата се оказа уморителен ден, на всичкото отгоре и работен.

И двамата отидохме в криво настроение, едва прикриващи умората и невъзможността си да превключим на разтоварващ режим.

Имахме хубави места в пети блок, но след първите пет минути се вдигнахме и слязохме пред сцената, защото това, което звучеше и се случваше на сцената, буквално ни издърпа от седалките.

Винаги, когато слушам тяхната музика, се пренасям в един свят на свобода, лекота и красиви цветове.

Сигурно сте ги слушали на запис. Всеки ще ви каже, че музиката им е въпрос на добър стил…

Но…

…за да ви накарам да разберете какво са DePhazz на живо, ще цитирам Мишел, който каза: “Тези хора трябва да уволнят звукозаписната компания, с която са работили досега. На диск музиката им е някак по-ненатрапчива, дори стерилна като звучене. Става за фон… Но на живо - на живо са истински гръмотевици и светкавици!”

(more…)

18 април, зала 1 на НДК. Mezzoforte.

Гиганти!!

Хич и не очаквах такава вълна, честно казано…но пък е най-хубаво да отидеш на концерт без големи предварителни очаквания.

Инструменталната част на група “Те” си свиреше приятно и правилно двайсетина минутки преди да излязат хедлайнерите, обаче с излизането си на сцената Мezzoforte вдигнаха класата на събитието с няколко етажа по-високо.

Исландци. Е, поне повечето. Това им било трето идване в София.
Направо не знам как сме ги пропуснали досега, но са огромни симпатяги и определено заслужават да бъдат чути, видяни и запомнени от всеки.

Бяха осем души на сцената, а сякаш един. Навярно защото ядрото на групата свирят заедно от 15-годишни, не знам.

Но е прекрасно и вдъхновяващо да ги видиш как се наслаждават на това, което правят, на лекотата, с която те завладяват.

Да, вярно е, че доста от нещата им у нас се асоциират с програмата на радио “Хоризонт”.
Но, да знаете от мен - не е случаен факт, че музиката на Mezzoforte е любима на музикалните редактори в БНР и то от години.
Хората там просто разбират от музика.
(more…)