molif | bg

Това си пожелават хората навсякъде тези дни.
Чувам ги по улиците, в магазина, онлайн… едно и също изречение, но със сигурност не означава едно и също за всички.
Лесно ли е да зарадваш хората, които обичаш?
Обичам да дарявам различни неща и винаги внимателно ги подбирам според хората, за които са предназначени.
Тези дни за първи път ми беше върнат подарък (не е приятно чувство).
През годините много пъти са ми подарявали ненужни предмети или неща, които не харесвам, но никога не съм отказала да приема подарък.
Мисля си, че приемането е често дори по-важно от даряването.
Защото е прекрасно да даваш от себе си, но още по-ценно е да умееш и да приемаш от другите. Уча се и аз още…

Истината е, че за мнозина тези дни не са нито весели, нито празнични.
Лично за мен “празник” е дума, която свързвам с танци, песни, игри и подаръци.
Но у нас “традицията” е празниците да се прекарват на маса и пред телевизора.
После всички пъшкат и се оплакват от преяждане и препиване, и малцина ще запомнят края на тази година по различен начин от миналата.
Но има и друго – вярвам, че празничното настроение идва от хората, не от датата на календара.
Затова искам да пожелая на целия Интернет:

Незабравими празници – нека бъдат такива, каквито сами искате да си ги направите!

О, а подаръкът за Стефановден за братчето ми беше този:

…всеки път, когато имам наблизо нещо за драскане.
Разбира се, модерните технологии не ме подминаха – след като неколкократно споменах пред подходящите хора, че бих искала да опитам какво е да рисуваш с таблет, хубавите хора ми подариха един, най-чудесният – МИНАЛАТА година.
Оттогава събира прах.

Но ето един опит да рисувам с писалката му – колкото и да е куц, понеже е плод на двуминутна заигравка с вектори, показвам, понеже Мишел ми надува главата от няколко дена с реплики от рода на “ама ти защо не пишеш”, очевидно с цел да събуди някаква съвест или чувство на вина в мен.
Мислех, че съвестта ми отдавна си е събрала багажа и се е изнесла, но може и да е оставила някакви следи де, защото все пак поддадох.
Освен синкавото симпатично чудовище, ето и още една картинка бонус от мен, с химикалка:

Всъщност, така обикновено изглеждат записките ми по време на лекции, конференции, уъркшопи и прочие.
Все се надявам някой да ме научи как от такава рисунка може да се направи добре оцветена в Illustrator картинка с ефекти…
А сега, свободна ли съм? Ок, отивам да пия… ъъъ, чай.

Е, време беше. Но пък да не чувам упреци за забавянето, защото неслучайно в условието на играта се казва “в срок до една година от започването на играта”…
Страшно удобно за отлагащите като мен!
Един от петимата коментирали в началото на играта вече получи своя малък подарък от мен.
Не се получи съвсем както очаквах да бъде, но все пак го харесвам.

Този симпатяга се казва Алфонс и, както е видно от снимката, обича есенни круши и да се катери по високите рафтове.
Много е любопитен и винаги гледа света с широко отворени очи и може би малко отвисоко, но не защото е надменен, неее. Просто е мъничък и от високите места вижда по-надалече. .

Дано му е хубаво там, където е, при новия добър стопанин – Nixonixo.

За останалите четирима виртуални приятели,
които очакват своите малки н е щ а, май ще е хубаво да си измислим реални срещи,
защото системата с пощенските адреси не работи винаги добре.
Скоро.

Какво ви помага, когато се изгубите?
На мен – музиката.
Някакъв безкрайно тежък ден се оправи от магията на един красив спомен.
Спомен за 2000-2001-2002 – за илюзиите и мечтите, с които дишах и живеех.
Поиграх си за кратко на музикален репортер и това ме доближи до мечтата – защото, уви, не мога нито да пея, нито да свиря на инструмент.
Гони ме носталгия по времето на радио Тангра, на Жълта музика, на куфара с касетките ми…
Сякаш имаше повече истинска музика тогава – толкова силни бяха всички.
Бейбифейс Клан, Нуфри и компания, Остава, Анимационерите, Насекомикс, P.I.F. и Уикеда и много други – беше време на големи надежди.

На 23 октомври вечерта група Остава свириха пред НДК.
Мило ми припомниха разни неща.
Ето няколко кратки видеоклипа от концерта:

1. “Огледало”:

[Flash player with embedded video]

2. “Мексико”:

[Flash player with embedded video]

3: “Baby” (отдавна ми се върти идеята за видеоклип само със сенките на музикантите в спот от светлина… ама ето, не се сещат да го направят. А мен този ефект винаги ме очарова.)

[Flash player with embedded video]

4. “Мини-тяло”:

[Flash player with embedded video]

5. “Шоколад”:

[Flash player with embedded video]

Знам, че тези чудесни хора още ги има. Има и други, нови.
Но някак… атмосферата вече не е същата.
О, или просто аз остарявам. Няма значение. Важното е, че музиката остава.

* * *

От полунощ още събирам сладки пожелания от мили хора. Прекрасно е, и единственото, за което съжалявам, е че не мога да ви видя всичките едновременно! Благодаря ви, приятели!

Исках по някакъв начин да отбележа деня тук, и старомодната ми душица се изкушаваше да го направи по няколко начина.
Най-лесно и най-бързо беше да кача видео, така че следват няколкото “избора на редактора” за днес, 22-ри октомври:

Класически:

(и версия High Quality , но пък с по-тих звук)

Осемдесетарски

и по-модерен:

И един текст на Атлас, с който Кольо ми припомни колко готина песничка беше тази:

Този ден различен е от всички дни,
телефона звъни, всеки ми честити,
рожден ден, купона ще бъде у нас.
Зная, че съседите ще кажат НЕ,
шума след 10 да спре, бъди послушно хлапе,
рожден ден, ще правя каквото си знам

Рожден ден празнувам аз,
рожден ден – до късен час,
рожден ден, купона ще бъде у нас.

Ако не знаете мелодията, помолете някой малко по-голям да ви я запее…
Сърдечни поздрави от мен!

Орехова шума
Жълти тополови листа
Кестени и топъл вятър
Тиха, мека светлина
На пръсти стъпва есента…

“Обичайте животните. Бог им е дал наченки на разум и безгрижна радост. Не смущавайте тази радост, не ги тормозете, не ги лишавайте от тяхното щастие, не противодействайте на Божието намерение.”

Достоевски, Братя Карамазови

Странно е някой друг да ти казва как да живееш. Ще ви хареса ли решението какъв цвят мебели да имате в хола си да зависи от съседката? Или колко деца да имате?
Сигурна съм, че не.
Откъде-накъде тогава друг ще избира дали да имам домашен любимец?

Много, ама много обичам камъчета. Морски, речни, загладени и ръбести, всяко с характера си и с формата си.
Преди известно време открих нещо прекрасно онлайн – азбука от камъчета.

Клотилд Олиф вероятно доста дълго е събирала тези екземпляри, но трудът й не е отишъл напразно.
Азбуката й е доста сполучлива и симпатична, макар и да не е първият опит в тази посока (ето един друг, не толкова сполучлив опит, на който попаднах).

На мен пък тези дни ми долипсва морето, затова си изрових сега и няколко мои снимки от него, на камъчета.

Не са толкова забавни от типографска гледна точка, може би.
Но да речем, че са иконични.

Знам, че следващото изречение е клише, но какво пък, ще го кажа – Природата е голям магьосник!

Това е то. До ден-днешен не мога да се прибера отнякъде, без да довлека със себе си и шепа камъчета…

(Вдъхновението за този Зайко ми дойде преди време от едни заешки рекламни плакати на Sony.)

Цветето добавих само за цвят, а ето и една група английски зайци, сякаш само чакащи сигнала “Старт!”

Още един от серията, правен е някъде през февруари. Стои си недовършен, но и така ми е симпатичен, без оцветяване…

Имаше спорове що за животно е, наклони към лисугер. Опашката му трябва да е глава на кобра, но я стилизирах, понеже Мишел се стресна от нея, не хареса символиката.