Както обикновено напоследък, музата ми за нещоправене е капризна и обърната навътре. Не е като да нямам какво да споделя, но първо трябва да се справя с личните си демони. Щом ги вържа, обещавам да се върна.

Edit: Ок, понеже знам, че ще получа поне три недоволни коментара, които ще ме упрекнат за липсата на коледен дух, ето нещо по темата от миналата година, което също не е показвано досега тук:

И да се усмихвате повече, ей!

Ако паднеш по гръб, да речем,
по корем, да речем, по корем…
И дори да речем по глава,
ще речем: “Че какво от това!”

Ще избие навънка цицина.
Но нали сме с добра медицина -
ще ти мине завчас!
Ще ти мине съвсем.
Слагаш пласт лейкопласт
или пласт от мехлем
и минава съвсем!

Но не падай по дух! Не по дух!
Ако паднеш по дух, вече “тюх!”
Няма външна цицина тогава,
но цицина отвътре остава.

А щом имаш отвътре цицина,
не помага тогаз медицина.
Не помага тогаз,
не помага съвсем
нито пласт лейкопласт,
нито пласт от мехлем.
Не минава съвсем.

Та, не падай по дух!
Чу ли?

- Чух!

Марко Ганчев

Който не знае защо, да гледа по-внимателно очите или да пита Google Images.
За останалите – поздрав:

След куп грижи с лаптопа, който в крайна сметка умря, домашният компютър също ни посрещна със стачка. Това беше единствената причина този пакет с видеоспомени от концерта да се забави, но само до днес.
Клиповете гледате благодарение на изключителното съдействие на Мишел, който положи свръхчовешки усилия, за да ги заснеме от ръка.
На някои от клиповете може би се вижда… колко безумно красива сянка хвърляше Майк върху дърветата вляво от сцената. Дано някой е успял да снима това.

Video #1: Evidence

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#01)]

Video #2: Last Cup of Sorrow

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#02)]

Video #3: Easy

(с камерата)

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#03)]

Video #4: Epic

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#04)]

Video #5: Midlife Crisis (тук сянката се вижда малко) — “You’re perfect, yes, it’s true!”

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#05)]

Video #6: I Started A Joke (специален поздрав за Ан)

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#06)]

Video #7: Let’s Lynch the Landlord (Dead Kennedys cover) и само началото на The Gentle Art of Making Enemies

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#07)]

Video #8: Ashes to Ashes

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#08)]

Video #9: Just a Man – “I’ll do my best to be… Super-Chalgisto!”

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#09)]

Video #10: 19. Chariots Of Fire/Stripsearch

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#10)]

БЕЛЕЖКИ:
*) (Може да се гледат и на full screen)
*) На концерта официално се разрешаваше ползването на любителски фотоапарати и смартфони, така че записът ни е съвсем любителски, но “официален”;)
*) Ако накъсва, пуснете на “пауза”, за да се кешира част от файла — клиповете са кодирани във високо качество и се нуждаят от бърза скорост на връзката.

* * * * * * * * * * Пълният сетлист от концерта:

1. Reunited (Peaches & Herb cover)
2. From Out of Nowhere
3. Land of Sunshine
4. Caffeine
5. Evidence
6. Surprise! You’re Dead!
7. Last Cup of Sorrow
8. Cuckoo for Caca
9. Easy (Commodores cover)
10. Epic
11. Midlife Crisis
12. I Started a Joke (Bee Gees cover)
13. Let’s Lynch the Landlord (Dead Kennedys cover)
14. The Gentle Art of Making Enemies
15. King for a Day
16. Be Aggressive
17. Ashes to Ashes
18. Just a Man

Encore:
19. Chariots Of Fire/Stripsearch
20. We Care a Lot

Няколко хубави ревюта:

• Чудите ли се защо Краси Москов от Зи-Рок е толкова добър? Нищо особено, просто умее да ми чете мислите.
  И той като мен се е впечатлил от начина, по който Майк изричаше “Бургас” и “България” – нормално, без никакви “Бъъгъс” и “Бългейриъ”…
  ревю Москов
  (Мос, съжалявам, че точно King For A Day не я записахме.)
• Гонзо твърди, че не бил фен, но дори на него му е харесало. Това говори достатъчно!
  ревю Гонзо
• Хубав репортаж на Капитал. Не четете тъпи коментари – организацията наистина не беше на ниво.
  ревю Капитал [Блог] + снимки
• Още едно ревю и видео с отлично качество от Digital Rebel

По-късно ще добавя снимки и два-три клипа… но най-важното е, че немислимото се случи и беше изключително!
Зарадваха хиляди хора, които бяха там и същевременно не бяха – толкова нереално ми се струваше всичко!
Имаше, естествено, и обичайните за нашите ширини недомислици с влизането на фестивала — улицата отпред гъмжеше от изнервени хора, чакащи от часове, за да влязат със собствените си билети. В някакъв момент едно странично ограждение просто бе съборено, и така минахме през първия пропуск, заедно с голяма част от останалите хора.
Не беше ясно защо са направили два пропуска – един горе, в градината, и един долу, преди плажа, но както и да е.

Аз съм доволна. Дори повече от това.

Навярно всеки си е задавал въпроса “Какво всъщност е любовта”? Колко дълго продължава? Уточнявам: тук ще говоря не за вселенската обич към живота, природата, домашните любимци и т.н., а за конкретната любов между мъж и жена, двама мъже или две жени, която води до връзка.
Връзка, която продължава от една нощ до цял живот, в зависимост от… какво?
Често разсъждавам над това и като една омъжена жена, всеки път си вадя различни изводи, според това, което ми е изгодно в момента.
Любовта е… Да, това на всеки е ясно. Но защо е? И колко дълго е?
Последната ми теория се опитва да намери отговора на този въпрос и може би донякъде успява. Засега.

Ще започна с малко отклонение – когато срещнах Мишел, той вярваше, че човек има само една сродна душа на тази земя. Че неговата или нейната мисия е да я открие и после… “те заживели щастливи до края на дните си”. Много хора вярват в същото. Приказките ни учат на това още от деца, старите притчи говорят за същото.
Лесно е да повярваш, че “рано или късно” ще срещнеш Него/Нея – единственият/единствената точно за теб. Ами ако никога не го срещнеш? Ами ако си го срещнал и внезапно се изгубите?
Дали става така обаче, или както често се случва, ние обучаваме съзнанието си да вярва в това, което ни е най-удобно?
Ако сте чели Ричард Бах – “Едно” и “Мост през вечността”, може би ви се иска да вярвате в същото. Но както може би знаете, самият Ричард Бах се разведе с любимата си – с жената, на която са посветени неговите чудесни книги. Когато научих за това, отначало и аз се шокирах. И аз съм възпитана от моите родители да вярвам, че “истинската” любов е само една.

И това е така, всъщност. Защо тогава хората се разделят? Любовта наистина е само една, но не е задължително да е възможна само с един човек, само с една-единствена “сродна душа”.
Мисля, че имаме не една, а много повече сродни души на тази земя. Затова обикваме повече от един човек, затова обикваме и приятелите си.
Въпросът с коя от тези сродни души ще продължим заедно по пътя си напред, зависи обаче и от Него/Нея. Ние имаме правото да търсим и правим избор, но само когато и двете страни искат едно и също нещо, само тогава е възможно да пламне любов.
И сега, да се върна на основния въпрос: защо хората се разделят?

Като ти дойде “сляпата неделя”…

Когато двама души се влюбят, се случва нещо прекрасно. Любовта, която излъчват, озарява всичко, което правят заедно или поотделно и дори заразява околните с топлината и светлината си. Според някои хора (като Фредерик Бегбеде например), любовта траела три години. Според други – девет седмици и половина.
Не се подвеждайте обаче – те говорят не за любовта, а за… влюбването. За онзи период в отношенията между двама души, който учените също изследват от години – химическото привличане, от което “оглупяваме”. “Сляпата неделя”, един вид. Която според мен е много уместно наречена така, защото когато човек се влюби, той наистина става сляп, макар и временно.
Сляп за недостатъците на другия, сляп за всичко, което му пречи блажено да се рее върху облаците на еуфорията си.
Според тази логика, хипотетично всеки мъж би могъл да живее с всяка жена и обратното. Още не ви се вярва? Вие си мислите, че знаете точно какъв тип хора харесвате и че никога не бихте могли да имате връзка с плешив брадатко на средна възраст с коремче, чието основно занимание е да играе табла пред блока в петък вечер и живее с майка си? Нито пък с мацка, която пуши, движи на високи токове и се интересува предимно от скъпи дрехи и бижута, а освен това има и дете от първия си брак? Лъжете се. Животът има една основна цел и тя е да се възпроизвежда. За да я постигне, той е способен да ни вкара във всевъзможни капани. Ние не контролираме влюбването, дами и господа.
То може да се случи по всяко време и с всякви хора, независимо от техните различия. Доказателствата са навсякъде около нас – двойки с огромна разлика във възрастта, интересите, външния вид и т.н. очароват или разочароват околните със силата на чувствата си.

Два остри камъка брашно не мелят

Помните ли тази поговорка? Много е вярно. За тази цел ни е дадена любовта – за да може двата остри камъка да заработят заедно и постепенно да се отчупят острите ръбове. Ние всички сме различни – като мисли, преживявания, минал опит и желания. Познавам хора, които казват, че не правят компромиси и не обичат да отстъпват. Но когато имаш партньор, това е жизненонеобходимо. И от двете страни. Влюбването не изисква нищо, любовта изисква всичко. Любов без усилия няма.
И все пак, защо? Защото любовта, онази любов, която те подлудява и заслепява, е подарък от небето. Влюбването ни се случва сякаш от само себе си, и ние с лекота и с радост го приемаме. Често после забравяме, че това ни учи да даваме от любовта, на която всеки от нас е способен. Влюбването е онзи наркотик и мед, онази спойка, която позволява да се срещнат напълно противоположни по характер хора и да забравят за различията си. Един ден действието на опиата преминава и хората изтрезняват. При някои хора това става след броени дни или месеци, при други ефектът може да не изчезне и след години. Но рано или късно се случва.

“Честито! Току-що преминахте на по-високо ниво”

Ние не можем съзнателно да изберем в кого да се влюбим, но всеки избира сам за себе си как да постъпи след това. Защото вече сме пристрастени.
В такива случаи някои хукват да търсят нов подарък, нов източник на ендорфини, а останалите започват да работят, за да ги получат.
Влизаме в играта като в безплатна демо-версия, а после разбираме, че пълната версия е твърде скъпа. И за нея няма walkthrough…
Не са малко хората, които избират да се откажат да продължат. Нивата стават все по-трудни, с по-малко бонуси. По-лесно е да се откажеш преди да ти поискат сметката, и да потърсиш ново демо.

Тази безумна любов, този дар от небето, рано или късно се изчерпва. Пердето пред очите се вдига и е време да станете от леглото от рози и да отидете да си ги наберете сами. И да, розите имат бодли – добре е да се научите сами да ги обезвреждате.

Изводът от всичко дотук е, че много хора се разделят, защото бъркат влюбването с любовта.
Пак ще повторя: влюбването е само трейлър, демо-версия на любовта. Тя ни се дава даром, за да опитаме вкуса й. За да я задържим, трябва да се научим ние самите да я даряваме и развиваме, да полагаме ежедневни грижи и усилия.
Готови ли сте?

Някой ще каже: ми липса на възпитание, елементарно. Да, ама туй, дето на някого му се вижда елементарно, мен често ме хвърля в друг размисъл.
Питам се, ако трябва да бъдем възпитавани и учени как да се държим, значи по природа сме небрежни, груби, немарливи. Така ли е?

Наскоро се заигравахме с Мишел по темата за София – този отдавна вече ничий град, дето уж е на всички ни.
Той се шегуваше, че днес би му подхождало повече име като Свинстаун или Свинщадт, накрая му предложих по-благозвучното Свин Сити.

Двамата често вдигаме и изхвърляме разни боклуци по пътя си, които особено дразнят. Покрай това събираме и куп учудени погледи, много от които недвусмислено изразяват нещо като “Я па ги тия”…

Всъщност поводът за тези мисли на глас е една дребна случка от преди малко. Прибирахме се от плуване и на ъгъла на Витошка и една друга пряка зави малка, кокетна и лъскава колица с две “натокани” мацки вътре. Едната с елегантна парабола метна недопушената си цигарка почти върху нас.
За стотна от секундата пропуснах да реагирам, но знаех отлично как ми се ще да постъпя.
Следващият път, когато някой умник така си хвърли фаса през прозореца, ще му го върна обратно вътре с думите: “Изпуснахте си нещо!”.

Ако не друго, поне стреснатото изражение на двете кукли щеше да ме развесели доста.

А за заглавието: мда, според мен е доста по-лесно. Та нали ни е първично заложено. И жалко, но за твърде много хора това изглежда като нормален начин на живот.

Прогнозата за цялата седмица е дъждовна, но това не ме потиска, напротив.
Когато всички се оплакват от дъжда, той не се притеснява. Знае, че хората винаги се оплакват – ако грее слънце, тогава започват да мрънкат, че грее твърде силно или твърде ярко и слагат черни очила.
Но Малката кралица на дъжда знае колко е важна, затова тихичко се усмихва. Нейният пратеник си върши добре работата…
Той знае къде е очакван и необходим.

Когато обмислям превръщането на идеята в рисунка или предмет, сякаш времето спира… или по-скоро изгубва ограниченията си.
Напоследък рисувам доста. Припомням си забравени удоволствия. Припомням си колко изключително хубаво е усещането за безвремие.
А обикновено съм такъв параноик… все бързам занякъде, все нащрек, да не закъснея… трябва да се науча да не бързам толкова.

———–
* Може би ще ви е интересно да научите какъв израз използват в някои други държави по света?
В повечето англоезични държави си имат дума за това – когато вали дъжд и грее слънце, за тях това е “слънчев душ”, или “вали слънце” (sunshower).
Но във всички езици има израз, показващ твърда асоциация с животно и неговата сватба или празник.
Например, в Югозападна Англия, Финландия, Япония, Малайзия и Португалия казват “сватбата на лисицата”, или че “лисицата се жени”.
В някои части на Италия – “лисицата прави любов”, в Корея наричат явлението “лисичи дъжд”, в Армения и Кюрдистан лисицата е заменена с вълк, а в Индия – с чакал. В Южна Африка и на други места пък казват “рожденият ден” или “сватбата на маймунката”.
Арабският израз е “плъховете се женят”, докато в други езици се срещат чакали (хинди), тигри (корейски), вещици (испански), бедняци (гръцки) или дори дяволът (английски, холандски, унгарски и немски).
Май само лисицата успява да прекоси земното кълбо от Япония до Армения.

За колегите-лингвисти – ето и източник на повече и по-подробна информация по въпроса.

Не, наистина, не мога да не го препоръчам от сърце – и старите, и младите актьори са върховни. Не играят, а живеят в този филм.
И сякаш не съм го похвалила достатъчно, или просто за да се изкушите още мъничко, ето два кратки музикални откъса:

Възхитителни моменти има в този филм.
А и само руснак може да измисли заглавие като “Маленькая бейба” (да не говорим за добавката в припева – “ласточка моя”).

Филмът “Стиляги” си заслужава да се гледа.
Не е точно мюзикъл, а е по-скоро музикален филм. Разлика между двете има.
Въздейства поразително на всички сетива и оставя много ярки образи да преследват съзнанието ви поне още ден-два, може и повече.

О, и си има страхотен собствен сайт.
От него можете да научите куп интересни факти за актьорите, за героите от филма (който е направен по книга) и какво ли още не.

Но мен най-силно ме впечатли добронамереността и мекотата към миналото, с която е направен.
Няма да кажа как свършва, но приятно изненадва – не вярвам, че у нас може да се направи подобно нещо.
Няма гняв, нито отричане. Няма ровене в раните. Отношението към хората и събитията е всичко друго, само не и осъдително.
След края на филма може да откриете, че неудържимо ви се танцува – за да се почувствате млади, живи, цветни и истински.