molif | bg

Много, много ми харесват. Исландия, отново. Тегли си ме натам и това си е.

Още.

Напоследък се събуждам отново с радио. Така заспивах и се събуждах години наред, но в последните няколко алармата на вярната Nokia 6210 изпълняваше тази функция.

Бях позабравила колко по-приятно е да се събудиш с любима песен, и то без да знаеш коя точно.
Не е същото да те събуди компютъра с Winamp, понеже обикновено знаеш точно коя песен ще тръгне.

Тази сутрин вървеше адски старо и позабравено осемдесетарско парче, “All I Wanna Do is Make Love to You” - Heart.
Като малка не съм се заслушвала в нещо повече от припева, а и не си спомнях ясно видеото, но сега пуснах Google за текста на парчето и явно все още е живо хлапето в мен, понеже се впечатли. Още обичам, когато песните ми разказват истории.

Поздравявам ви с едно малко завръщане във времето на класацията “Хит видео” в неделя вечер

Тази година Коледата е прекрасна за мен.
Успявам да си почина, да не бързам без нужда за където и да е и да забележа близките си хора.

Не съм поздравявала още никого от приятелите си - нито по телефон, нито на живо, а и два дена нямахме нет, та спокойствието беше пълно.

Но сега нет отново има, така че за онези от вас, приятели, които ще наминете оттук - поздрав с едно изпълнение на един от най-светлите хора, които имам радостта и честта да познавам - Eнрико Тревизан:

Весели празници, и не преяждайте. (може да бъде по-лошо от махмурлука…)

Много е красиво навън и се разхождах бавно, дори малко закъснях за работа.

Гледах облаците… огряните от слънцето къщи… красиво беше.

Усмихвах се на света и си говорех мислено с всяко мускулче в тялото ми.

Гледах Витоша, прекрасна е днес… и ми се ходеше на Черни връх, сега!

Едно такова… приятно студено е.

И си мислех…

Представях си тази сутрин една приятна картинка:

Вървиш по улицата, навън е студен зимен ден, като днешния — мразовито, но слънчево и кристално.

Синьо-синьо небе с пухкави облачета тук-там по него.

Минаваш покрай къщичка с дворче.

Коминчето на къщичката пуши, отпред стои огромен, дебел котарак и си ближе лапките, спира за миг и те поглежда с огромни зелени очи.

А някъде иззад къщурката се чува как някой цепи дърва.

…И само при мисълта за тази картинка ми стана толкова хубаво и усмихнато.

Обичам зимата!

…and now back to work;-)

____________
Note: Снимката е на Мишел от едно негово пътуване до Девин през януари 2005:)

Концертът беше многомнОГОМНОООГООО хубав!!!! Перфектен!

Чудесни музиканти! Толкова изпипана работа, че удоволствието ти се разпилява и събира отново като в калейдоскоп, докато слушаш и гледаш певицата, момчето на ксилофона, перкусиониста, барабаниста, тромпета, този с акордеона, другият с контрабаса (красивият, червен, горещ контрабас)…всичките музиканти заедно, ябълката на Мак-а, която просветва сред светлините на сцената…сенките отзад върху завесите, красиви, като нарисувани…

Певицата…прекрасна танцьорка, чието име чух само като Люис…утре на свежа глава ще проверя имената на всеки един от групата…но дребничката блондинка беше пълна с живот - танцуваше не с тялото, а с всяка своя фибра и зарази публиката с красотата на жизненото си присъствие, със свободата на движенията си…

Батериите на фотоапарта свършиха, но той е безсилен да покаже това, което сетивата успяха да попият…наум продължавам да рисувам детайли от концерта…а в главата ми не спира да звучи прекрасната музика, която KOOP правят…

P.S. Излязоха на бис…веднъж…два…три…май цели четири пъти!
(повече подробности - утре)

KOOP. Допреди три седмици не бях чувала за тях, но двамата ексцентрични шведи заслужават мъничко внимание, дори да не харесвате такава музика.
Довечера сме на концерта, обещавам утре да разкажа как е било.

Посвещавам тези две късчета слънце, топлина и носталгия на всички мои минали и настоящи любови:

Пътувам…назад в спомените, назад към носталгията - невъзможното за запазване ни е най-скъпо…